Чал Ганьо в България

Ако говорим за музика, в света най-популярните хора са мистър Метъл, Мистър Рап и Мистър R&B. Но българите винаги са по-прогресиращи от останалия свят. Както много преди другите народи сме открили киселото мляко, така и много преди другите народи открихме един друг господин – Чал Ганьо. Културата му е далеч по-освободена  напреднала от нашата – той не смята, че е необходимо да се облича, когато се изявява публично, нито пък претендира за наличие на интелект.

Той се появи на българската сцена преди 20-тина години и предпочиташе компанията на богатите – наркобарони и мафиоти. Но веднага след началото на 21 век българите отново показаха по-бърза ориентация към ценностите от останалите общества и побързаха да се срещнат с Чал Ганьо на живо и започанаха да черпят от необятната идеология на величествения господин. Придобиха неговия вкус и навици – сметнаха, че не е необходимо да се навличат толкова много, все пак глобалното затопляне каза тежката си дума. В процес на глобализация не е нужно да знаем толкова история и традиции – важно е да гледаме напред и да се развиваме. Пенсионерски са ценности като традиции и достойнство. А и току виж ако надигнем глас, че тук е България и кажем «Не» на циганските песни, ни обвинят в дискриминация. По-добре да мълчим и да следваме съветите на Чал Ганьо. Той винаги ни дава правилни съвети. Затова ще танцуваме голи по масите и ще кажем изиксванията си към мъжете: да са богати, и силно потентни. По възможност пред пенсионна възраст и в период на възстановяване след сърдечен удар. След като българите се увериха в искрената загриженост на Чал Ганьо за народа, го провъзгласиха за бог. И след това започна да кипи духовния живот в страната – този господин имаше представители навсякъде – в телевизионните предавания, в заведенията, на предизборните кампании, а дори се опита да пробие и в политиката.

И немалко хора бяха готови да му дадат тази власт. Нямаше съмнение, Чал Ганьо щеше да ни управлява точно толкова мъдро, колкото съветите му бяха пропити с мъдрост.  Разпространителите на новата религия вече бяха достатъчно много, за да бъде чалганизирана България. Народът с радост прие новия спасител и му се кланяше всяка вечер със «светена вода» – бутилка уиски. Разбира се, имаше и различни ереси – рапъри ,метъли и други сектанти, но те бяха малцинство и Чал Ганьо дори не се опитваше да ги отстрани. Смяташе, че тези движения щяха да отмрат сами, точно така, както сама трябва да отмре държавата според Маркс. Страниците на историята стават все по-бледи, докато избеляват напълно. Последното, което можем да разчетем по страниците, е «аз, бог Чал Ганьо, все още съм най-почитания от всики богове в България».

Коментирайте чрез:

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Прочетете още:
Ефективни техники в копирайтинга

Много хора си мислят, че копирайтингът е да седнеш и да пишеш уникални текстове на поразия, което е голяма грешка. Тази дейност без условия...

Затвори