Работенето върху един клип от цял екип става все по-често срещано и не е случайно, че Adobe обръщат внимание на това в последните версии на софтуера си за видеомонтаж Premiere Pro. Често ни се налага да работим по едно видео, след което да изпратим на някой друг за довършителни дейности – било то за цветови корекции, било за корекции и одобрение, било защото ние нямаме време да го довършим и някой ще ни отмени.

Premiere не импортира файловете, а създава връзка към файла, която винаги търси

Както знаем, работейки с файлове в Premiere Pro, ние не ги импортираме в работния проект. Програмата си създава връзка към файла, който се намира във файловата система и винаги при стартиране на проекта си търси всички файлове, които сме посочили, че трябва да са налични в проекта ни. Това понякога води до неприятни ситуации, в които ние изпращаме нашия проект с уж всички файлове към него до колегата ни, но когато той отвори работния файл, се оказва, че програмата още с отварянето изкарва warning-и и казва, че нещо липсва и не може да го намери. Това или е файл, който сме импортнали от друга външна папка, или сме изтрили някой файл, или сме го преместили, или пък сме го изтрили (лоши практики). Всеки, който се е сблъсквал с това, знае каква досада е да събираш всички нужни файлове само за да може да отвориш коректно проекта. За редактиране без всички нужни файлове дори дума не може да става.

Често използваме много по-малко файлове, отколкото проектът ни реферира

В практиката често импортираме целият снимачен материал в проекта, но използваме примерно 50% от него. Останалият просто увисва неизползван, но стои на хард диска ни. И все пак, ако решим да изпратим на колега материалите, ще трябва да zip-нем абсолютно всичко, включително неизползваните файлове, защото никой не би тръгнал да търси кои са използваните и неизползваните файлове, когато съвсем спокойно те могат да са хиляди.

Какви са недостатъците от всичко това?

Недостатъците на това са, че, първо, ние архивираме ненужно много материали и архивът ни става прекалено голям; второ – чакаме по-дълго време за самото zip-ване; трето – чакаме дълго време и за качването в облачна услуга на този голям архив; четвърто – ако архивът ни стане наистина много голям, може да се окаже, че няма безплатна облачна услуга за трансфер на файлове, която да позволява прехвърляне на толкова голям файл наведнъж.

Как да разрешим проблема с огромния обем на проекта?

Именно този проблем разрешаваме с функционалностите, които предлага Adobe Premiere Pro за създаване на копие на проекта само с файловете, които сме използвали на таймлайна. В краткия видео tutorial можете да видите, че от първоначален размер на проекта + файловете от 12GB, след използването на една малка функционалност размерът се смали с повече от половината (5.65 GB). При това всички нужни на проекта файлове се запазват и нищо не се губи и не трябва да се линква допълнително. Така можем да архивираме и изпратим до колегите много по-малък размер данни, при това – много по-бързо.

Вижте във видео урокът от плеъра по-долу как да го направите. А ако желаете индивидуална консултация или видеоурок по Premiere Pro, можете да се свържете с мен от тази връзка.