Моите мерки срещу коронавируса – ежедневни и финансови аспекти

Моите мерки срещу коронавируса

Това, което до началото на март беше повод за шеги и закачки в мрежата, вече се превърна в заплаха за всички аспекти на живота ни – здравни, икономически, социални, образователни. Коронавирусът заема огромната част от новинарските емисии, целият таймлайн във Фейсбук, доминира и в ежедневните ни разговори. Вече всеки е наясно какви мерки препоръчва правителството, тук-там се чуха и гласове, че всичко това ще доведе до тежки икономически последици както за българското, така и за глобалното общество. И в тези думи няма и капка лъжа. Но в днешната статия ще изложа какви мерки предприемам за себе си в персонален план, за да премина възможно най-безболезнено през бъдещите тежки времена – както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.

Още в началото дебело подчертавам, че този текст по никакъв начин не представлява съвет как да се държите по време на такава криза. Никое световно правителство не намери начин да ѝ се противопостави, така че едва ли този текст може да има претенцията да го направи.

И така – какви мерки срещу коронавируса взех аз?

1. В ежедневието

Да не дърпам дявола за опашката, но моята имунна система е силна в сравнение с повечето хора. Това обаче по никакъв начин не означава, че не мога да се разболея, още повече предвид високата степен на заразност, която приписват на коронавируса. Поради тази причина реших, че една идея по-голяма безопасност не е излишна.

В момента у нас са формирани три типа хора по отношение на нагласите към вируса:

  • едната е онези, които изпадат в паника и им се привижда апокалипсис, който не виждат как може да бъде предотвратен. Заобикалящите ги хора може да се „заразят“ от тази паника и на свой ред също да дадат превес на емоциите, вместо на разума си. Но тази паника е човешка и разбираема. Не трябва да съдим хората за нея, а да се опитаме да ги разберем.
  • другата крайна група са онези безсмъртни хора, които вирусът никога не може да ги повали. Те смятат, че този вирус не е чак толкова разпространен или опасен, или че дори да го хванат, ще прекарат един грип и какво толкова. Няма лошо човек да не изпада в паника, но и отговорността към обществото трябва да е по-висока.
  • за щастие има и трета група – това е онази група, която също не изпада в истерия, не се поддава на страха и се стреми да оцени реалността максимално обективно и да подходи отговорно към кризата. Сам себе си се включвам към тази група. Защо? Защото не ми се привижда краят на света, но и считам, че трябва да не подхождам егоистично и да мисля само за себе си, а и за околните.

Именно за това се опитах да направя трезва оценка на информацията, с която разполагаме и си създадох механизъм, чрез който да избегна рисковете, доколкото това е възможно.

На първо място – подбирам информацията.  Много е важно от къде се информираме. За целта ако дори само ми попадне заглавие на „новина“ от фалшив сайт, директно го подминавам. Доверявам се на достоверни източници и медии, доказали професионалното си отношение. Фактът, че работя в телевизионния бранш също ми помага да филтрирам информацията. Добър източник в момента са и сайтовете на институциите, които редовно разпространяват материали с мерките, които е хубаво да предприемем.

На второ място – ограничих излизанията. Не ходя по събирания или места, различни от магазина и работата. Очевидно е, че извънредните мерки, които правителството прие, ще допринесат за ограничаването на струпването на големи маси от хора. Освен това си купувам храна за няколко дни напред – това го правя по две причини. Първо – за да влизам в контакт с по-малко хора; и второ – заради самото неудобство да чакам по опашките пред супермаркетите всеки ден. Под „храна за няколко дни напред“ нямам предвид презапасяване, а пазаруване действително в количества, колкото са ми необходими за няколко дни. Не е нужно изкуствено да създаваме условия за допълнителна паника или спекула с цените.

На трето място – запазвам спокойствие. Не позволявам на емоциите да ме завладеят като видя празни щандове или опашки пред супермаркетите. Не се плаша от празния град и улици. Не реагирам първосигнално на всяка новина, а подлагам всичко на трезва оценка, доколкото това е възможно. Вслушвам се в препоръките на правителството и си давам сметка, че това, което мога да направя, го правя. Не си спомням назад в годините да има решение, което да съм взел в състояние на паника и то да е било правилно. Рационалната преценка е много важна.

2. В личните финанси

Това е темата, за която малко се говори, а е изключително важна. Не се говори поради всеобщата финансова неграмотност, а и поради факта, че ножът все още не е опрял в кокала. Но за много хора тепърва ще опре и това е неизбежно.

Какво се случва в момента с икономиката? Всички търговски обекти, различни от бензиностанции, хранителни магазини, аптеки и банки са затворени за период от поне един месец. През този един месец притокът на пари към бизнесите ще се ограничи драстично и собствениците ще са принудени да режат разходи, за да покрият нуждите за съществуването на бизнеса си. Дори сфери, които на пръв поглед не са пряко засегнати, ще търпят загуби. Наивно е да смятаме, че всички ще са сред оцелелите – много ще са  банкрутиралите. Перата, от които ще се реже най-много, са работните заплати и работните места.  А това означава, че всеки от нас е в по-голяма или по-малка степен застрашен от това да изгуби работното си място. Много хора имат и кредити, които трябва да погасяват. Ако заплатите им бъдат намалени (дори и временно) или по-лошо – ако бъдат съкратени от работа, как ще правят месечните си вноски към банките? Ами ако кредитът е ипотечен? Има ли възможност за принудително отнемане на жилището?

Разбира се, в представата на повечето хора тези перспективи са малко вероятни в личен план. Но аз предпочитам да предвидя тази вероятност и да се подготвя за нея, отколкото да разчитам, че ще бъда подминат от бурята и ако тя случайно ме завлече, да не мога да се измъкна от нея.

Решението, което аз имам за този проблем е класическият авариен фонд – предварително спестени бързодостъпни (ликвидни) пари, които да могат да покрият разходите ми до 6 месеца, ако остана без никакви други доходи. Това ще ми позволи дори при най-лошият сценарий аз да не претърпявам тежки финансови удари и да не се хващам на първата ми попаднала работа, ако загубя работното си място. Понеже обичам да се презастраховам, в момента аварийният ми фонд покрива разходите за поне 8 месеца, а отделно от него имам и един инструмент, който си създадох и нарекох „буфер“. Той представлява едни спестени налични ок. 1000 лева, който е щитът пред аварийния ми фонд – т.е. дори утре да се случи лошият сценарий, да имам преграда, която да поеме първоначалния удар и да не допусне директното прибягване до аварийния фонд. Вече съм преминавал успешно през тази ситуация и много държа на буферния си фонд.

Ако нямате авариен фонд, т. е.  средства, с които да покриете разходите си за живот за около 6 месеца, моят съвет е да започнете да го изграждате още сега. Дори да не ви се наложи да го използвате, принципът за наличието му е валиден по всяко време – независимо в какви времена се намираме, трябва да разполагаме с тези средства във всеки един момент. Защото, както и сега виждаме, лошите времена настъпват внезапно.

А предстоят все по-тежки времена, много голяма е вероятността и от икономическа криза и който е добре подготвен, ще премине през нея по-безпроблемно.

3. В инвестициите

Темата за инвестициите е много деликатна и колкото инвеститори попитате в момента, толкова различни мнения ще ви дадат за това какво е правилно да се прави. Аз няма да давам такива съвети, а ще споделя как аз постъпих с моите инвестиции и ще изложа причините, които са ме накарали да направя така.

Още след първия голям еднодневен спад на Wallstreet в края на февруари продадох акциите, които имах в Netflix. Този актив беше с цел трейдинг, т.е. никога не съм предвиждал за него дългосрочно държане на акциите и реших, че е настъпил моментът за закриване на позиции. Това, което тогава ме подтикна да продам, беше недоверието ми, че ще има скорошно възстановяване на акциите, предвид посоката, в която вървеше ситуацията с коронавируса. Тогава продадох с печалба и към днешна дата това ми решение се оказва правилно.

От друга страна имам американски акции в стабилна компания, които още преди въпросния срив ми светеха в червено в портфолиото. Днес стойността им е още по-ниска, но не възнамерявам да ги продавам –  тази инвестиция е дългосрочна и за разлика от търговията с книжата на Netflix, тук не целя спекула с цената.

В момента следя активно американските индекси и няколко конкретни акции. Очакванията ми са пазарите да спадат още и поради тази причина се въздържам от покупки. Пренасочил съм известна сума и я държа в кеш с цел придобиване на активи на по-ниски цени.

Имам и някои акции на Българската фондова борса, както и в Хонгконг, които вървят надолу, но запазвам спокойствие и не продавам на загуба. Те също са дългосрочна инвестиция. Вярвам в решението си, че съм избрал компании, които ще преживеят случващото се и ще се възстановят.

Инвестициите ми в P2P платформи. Първоначално, още преди кризата да се задълбочи толкова, смятах, че няма място за притеснение в сферата с Peer To Peer кредитирането. Но нещата ескалираха и у мен се зародиха някои притеснения, които ме тревожат достатъчно много, за да преценя да подходя консервативно – спрях автоинвеста в платформата Mintos и в момента постепенно кеширам всичко. Две са основните причини, поради които го направих, като и двете представляват само спекулации и не могат да бъдат потвърдени с твърди данни:

  • Първа причина – P2P сектора е прекалено млад и не е доказал степента си на устойчивост при подобен род кризи. Никой не може да каже със сигурност кои платформи и оригинатори ще оцелеят след задаващата се буря, а тези притеснения явно не са само у мен, защото намират изражение и в повишаване на лихвите по кредитите в Mintos;
  • Считам, че Mintos е стабилна платформа и ще издържи на една сериозна криза. Най-малкото, че кредитите не се отпускат от платформата, а тя играе просто ролята на борса. Но рискът идва от оригинаторите. Прецених, че за мен е по-поносимо да приема евентуални пропуснати ползи от неинвестиране, отколкото да рискувам някой (или някои) от оригинаторите, в които съм инвестирал, да фалира и така да понеса загуби. Реално дори само един оригинатор да се окаже неплатежоспособен (а това не е малко вероятно, предвид, че не знаем какво предстои, а това, което предстои, не изглежда да е розово), загубата от неговите кредити би изтрила цялата ми печалба;

Вероятно след предстоящата криза ще можем да направим по-генерални изводи как този тип явления се отразяват на P2P сектора и какви биха били правилните действия при бъдеща рецесия. До тогава предпочитам да не рискувам да съм част от тестовата група инвеститори и ще изчакам лошите времена да отминат, след което планирам да се завърна в сектора, защото харесвам P2P платформите като финансов инструмент.

Това са моите основни мерки срещу коронавируса, които предприех. Отново ще кажа, че те не представляват съвет, нито пък претендират за най-правилните решения в дадената ситуация. Това са моите решения, които в момента считам за правилни и които след няколко месеца вероятно ще се види доколко са правилни. Ако след като отмине кризата отново съм на пазарите, ще считам, че стратегията ми е била в общи линии правилна. Ако не – ще науча още един урок от сложните и непредвидими събития на пазарите.

А докато тези тежки времена траят, се обръщам към вас с апел – спазвайте инструкциите на правителството! Не се поддавайте на паника, нито пък демонстирайте колко сте безсмъртни. Бъдете отговорни към околните и помагайте на тези, които имат нужда от помощ.

Погрижете се и за това да си осигурите финансов гръб в случай на лош сценарий.

 

6 Responses to Моите мерки срещу коронавируса – ежедневни и финансови аспекти

  1. Зешнд каза:

    Браво осмели се един с опит от многото да коментира проблемите които е възможно да се случат а къде са другите

  2. Веселин каза:

    Напълно те подкрепям, особено в точките за ежедневието и личните финанси. За инвестициите не съм експерт, така че времето ще покаже.

  3. Иван каза:

    Относно инвестирането в Mintos – пренасочих автоинвеста към вторичния пазар и кредити от Русия с отстъпка от 5% и срок до 3 месеца. Причини: Заболелите от коронавируса са малко, няма смъртни случаи и има излекувани т.е. засега руснаците се справят добре и няма паника (доколкото може да се вярва на официалната информация).
    Направих го от днес (17.03.2020 г.) Ще инвестирам известна сума и ако има интерес мога по-нататък да споделя какво се е получило.
    Успех на всички.

  4. Росен каза:

    Не смятам , че всеки и всичко трябва да се кешира. Ако всички почнем да теглим как ще издържи която и да е платформа.

    • Разбира се, всеки преценява сам за себе си. 🙂 Все пак, ако ти теглим парите от платформи като Mintos, не платформата има проблем с това, а оригинаторите, на които сме заели пари.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Прочетете още:
Сър Стенли Ройс: Мъжете са малко!
Цитати от Сър Стенли Ройс – Част 2

Обещах, че в блога си ще събера някои от най-великите цитати на един от най-великите хора, а именно най-великия тексаски...

Затвори