В този текст няма да ви разказвам приказка. Ако сте чели Хорхе Букай, ще разберете какво имам предвид. Ако не сте – заглавието на материала ми е заимствано от книга на аржентинския автор.
Аз съм човек на действието, а не на описанието, за това ще пиша направо. Датата, на която пиша настоящия текст, е 8 май 2014 г. Едно елементарно събитие ме провокира да натискам клавишите на лаптопа.

Предишния ден Сергей Станишев беше на посещение във Велико Търново с цел предизборен митинг. Като човек, който обича да задава неудобни въпроси, реших да посетя срещата, като си подготвих листче с питания, които успях да задам и на които като отговор получих поредните влачения на касетката на БСП. Докато отивах на събитието и пресичах централната улица, от един автомобил гол тийнейджър се провикна към мен: „Предател!!!”. Веднага го познах: Буза! Така е прякорът на младежа, на когото истинското име не знам. Знам, че е от габровската организация на Атака и неотдавна спря да ходи на  училище. Може би няма нужда от образование, нямам представа, но и не е моя работа да се меся в това. Знам също и че на ръката му е татуиран следният текст: „Ein Folk, ein Reich, ein Führer”. Е, явно съм предал идеалите на това момче.  Интересно ми стана обаче – какво правят хора от габровската Атака във Велико Търново в деня, в който БСП имат предизборен митинг. Този нацист не беше единственият представител на т. нар. „националисти” от града на хумора, които видях във Велико Търново в този ден.

Каква е истината? Веднага ще я разкрия пред вас. До парламентарните избори аз подкрепях партия Атака. Заради програмата, която лидерът й издигна. В голяма степен подкрепям тази програма и днес. Но вече не подкрепям Сидеров. Мисля, че на всички е ясно защо – не вярвам, че той ще изпълни заявките, които дава. Ето в това се състои моят грях – че се отрекох от псевдонационализма и си позволих да мисля с главата, която имам на раменете си. Че се отрекох от вижданията на хората, които си татуират нацистки лозунги по тялото. Че се отрекох от поведението на български депутати, които се бият по летища и замерят с коркови тапи сервитьори в Брюксел. И ред други причини, които в последната година се видяха ясно. Кого предадох, питам аз? България ли предадох или оттеглих доверието си от човек, който до 2009 година повтаряше, че БСП и ДПС са най-голямото зло за страната ни, а на 29 май 2013 г. ги подкрепи, макар и индиректно? Предадох вашето заблуждение, скъпи атакисти. Да, направих го, защото реших, че не искам да съм от онова манипулирано стадо, в което ни превръщат речите на Волен Сидеров. Защото действията му се разминават със словата му. И тук кликата ГЕРБ не може да бъде оправдание за вашите действия.

Отклоних се в посока лични обяснения, но искам да знаете кой стои пред вас и пише този текст, идеята за който дойде в тоалетните на бар във Велико Търново, минути след въпросната случка.

Искам да подходим директно към въпроса – кой е предателят? Аз, който оттеглих доверието си от Атака, или Волен Сидеров, който предаде огромното мнозинство от избирателите си? Еднозначен отговор ще получат всички на 25 май т. г., но искам да разсъждавам над казуса. През 2009 г. Атака подкрепи правителство на ГЕРБ. Причините не знаем какви са – идеологически, финансови или други. След падането на правителството на Бойко Борисов кампанията на всички партии беше „Борисов е дявол”, вместо да е „Ние можем да се справим с тежката ситуация и ще го направим по този и този начин”. Атака също обърнаха палачинката. Не се наблегна на това какви са личните ти положителни качества, а на това какви са негативните такива на предишните управляващи. Грешна стъпка – това вече сме го гледали. Включително и от предишния кабинет.

С идеята, че избирателите може би вече са забравили тежките думи към БСП и ДПС, които Сидеров е отправял преди години към тези партии, той най-безцеремонно осигури кворума за заседанието за сформиране на настоящото правителство. Отново не е ясно поради какви причини, но всеки българин може да се досети. Отблъскващи бяха и случаите, в които Сидеров влизаше в Парламента с палки и пистолети, защото, видиш ли, трябвало да се пази от кучетата. Позорен беше и скандалът на летище Варна, в който лидерът на Атака се забърка. Противен беше и протестът срещу сирийските бежанци, който партията организира, и от който лъхаше на расизъм от всякъде. Да продължаваме ли? С всичко това партия Атака предаде огромното мнозинство от избирателите си, а не избирателите предадоха Атака. И това си пролича по много начини. Ще си проличи и на европейските избори. А ако в думите на младежа-нацист от Атака – „Предател” – се има предвид предател на Атака, то аз не се обиждам от това. По-скоро се гордея, че имам право да кажа мнение, различно от това на Сидеров.

Да, този текст не беше приказка. Това беше поредният пример за невежество, лъжа, власт и пари. Жалко е. Но е реалност.