Ранобудните студенти от ВТУ разказват…

Какво представляваше окупацията във ВТУ? Как протече тя? Какво представляваше освобождаването на 321 зала? Крачка назад или протестът придоби друга форма?
На 28.10. група студенти окупирахме 321 аудитория в Ректората на ВТУ в знак на солидарност към колегите ни от СУ. Без съмнение първите дни кипяхме от енергия, идеи и желание за работа. Имахме подкрепа от различни страни – студенти, преподаватели, граждани. Хората идваха при нас, радваха се, че има хора, които все още мислят за бъдещето на България, пожелаваха ни успех. Още първите дни си създадохме библиотека „321”, в която имаше разнообразни книги и всеки, който желаеше, можеше да донесе или прочете свободно някое четиво. Излъчвахме филми, коментирахме ситуацията в страната. А това бе началото…
Как се отнесе ръководството към нас? Още на втория ден имаше среща между Ранобудните студенти, ректора на ВТУ проф. дпн Пламен Легкоступ и Студентски съвет. На тази среща реално нищо ползотворно не се постигна. Обичайните, вече до болка познати обвинения, че сме платени, че зад нас стоят финансови интереси, бяха пуснати в действие от членовете на Студентски съвет. Същите те, както и други кръгове от университета, не спряха да повтарят, че ВУЗ-а не е място за правене на политика, че имаме политически искания и т.н. Интересни твърдения, предвид, че мнозинството от този Студентски съвет са партийни членове на една наричаща себе си „патриотична” партия.  След тази среща разбрахме, че подкрепа от ректора и Студентски съвет не можем да имаме – както впрочем е ситуацията и във всички останали университети.
На 29 октомври, на втория ден на окупацията във ВТУ, актьорът Ивайло Захариев дойде лично пред Ректората за да изрази подкрепата си към Ранобудните студенти. Оказа се, че не може да бъде допуснат. Такава била заповедта, а аргументът – дошъл е след работно време. Нашият въпрос, който все още стои без отговор, е – защо до 28.10 нямаше никакви забрани за допускане на външни лица в Ректората, а изведнъж, когато няколко студенти окупираха 321 зала, се въведе драконовски пропускателен режим и дори представители на интелигенцията не могат да влязат в един от най-елитните ВУЗ-ове в страната? Да не би някой да се страхува, че окупаторите могат да се умножат?
Но нека продължим хрониката.  Известно време точно на централния вход на Ректората имаше поставен огромен транспарант с надпис ВМОРО -1893-2013. Ако ние правим политика в 321 аудитория, какво тогава прави този чисто политически плакат на входа на ВТУ? От ръководството ни отговориха, че ВМОРО е историческа организация и плакатът не е политически, а исторически и няма нищо лошо в това да се отбележи 120 години от създаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Добре, отговаряме ние, но ако има правила в университета, нека те важат за всички. Защото по тази логика утре някой може да постави на входа на ректората транспарант на БКП. Това не е ли също историческа организация? Просто днес е с друго име.
На 4 ноември ние, Ранобудните студенти от ВТУ, излязохме с позиция и въпроси пред ръководството на университета относно качеството на образованието (точка втора от първата ни декларация). Срещата бе организирана в Аулата от ректора и председателя на Студентски съвет Недялко Стоянов.  Тук ще вметнем, че минути след като разпространихме в медиите исканията и въпросите си към ръководството (един от които беше ако ние се занимаваме с политика в 321, то какво прави плакатът на ВМОРО на входа на университета, който уж трябва да е деполитизирана структура), дойдоха двама майстори и веднага свалиха политическия транспарант. Ако наистина няма проблеми и това е исторически плакат, защо тогава някой нареди бързо-бързо той да бъде премахнат?
На тази среща Студентски съвет излезе с някаква декларация, в която част от нашите искания присъстваха (което ни радва), друга част бяха формулирани допълнително. От нас се искаше да гласуваме тази декларация. Да гласуваме за искания, изготвени от Студентски съвет, от който още в началото на окупацията се разграничихме. Изготвени от хората, които ни обвиняваха, че сме платени. За щастие никой от нас не прояви наивност и категорично заявихме, че няма да допуснем да бъдем под шапката на Студентски съвет, подписвайки тяхна декларация. И отново изказваме позицията си – нека те имат свои искания, нека ги отправят където си искат. Ние си имаме свои и под тях стои нашият подпис, този на Ранобудните студенти от ВТУ, а не на Студентски съвет.
Ще отбележа още един опит за дискредитация, който ръководството направи към нас. На 30.11. в Аулата на ВТУ се състоя Ден на отворените врати. Известно е, че това събитие цели да запознае кандидат-студентите с предимствата на това да учиш във Великотърновския университет, със  специалностите и т.н. Някои от Ранобудните студенти искаха да присъстват на това събитие, сред тях бях и аз. Лично в лицето ми бе казано, че не е хубаво да задавам въпроси и че няма да бъда допуснат в Аулата, дори да съм без знамето на Ранобудните. На въпроса ми „защо” не получих отговор. След като ректора излезе от сградата, лично го попитах каква е причината да бъда спрян на входа. Отговор отново не ми бе даден. Явно в Деня на отворените врати те бяха затворени за мен. Почувствах, че все едно съм пред дома на проф. Легкоступ и като неканен гост искам да нахлуя в къщата му. Да, не бяхме допуснати,  защото можело да задаваме въпроси. Защото може да развалим комфорта на някого. Кой и какво крие от студентите? Какво като не сме кандидат-студенти? Нима нямаме право да следим как ръководството на университета се грижи за имиджа на ВТУ, още повече ако си припомним провала на кандидат-студентската кампания през изминалата година? А не бяхме ли ние сред тези, които казаха, че искат по-качествено образование? Това не навява ли на мисълта, че ние ще сме и сред първите, които ще се появят на това събитие? Тези въпроси стоят отворени и все още чакат своя отговор.
Ще споменем и малко за заплахите. При нас също не отсъстваха. Още в първите дни от фалшив фейсбук профил наш колега – Благовест Цветанов – е получил директни заплахи, че ще остане без крака, ръце и уши. Наивно е някой да смята, че бихме се поддали на такава провокация, още повече когато е отправена от профил, в който са публикувани крадени снимки от порно сайт. Това не бе нещо неочаквано за нас и не бяхме изненадани, че тези закани заваляха още в началото.
Другият случай, в който бяхме заплашени, бе по-късно. В 321 зала остават двама окупатори, в това число организаторът Светлин Тачев. Изведнъж в аудиторията нахлува група студенти, които заявяват, че искат да си карат лекцията. Тачев им обяснява, че има окупация и няма как да се състоят занятия. Единият от нахлулите студенти обаче не приема това обяснение и започва да обижда, да псува и заплашва Ранобудните студенти, след което захвърля по тях шише с вода. По-тревожното в случая обаче е, че другият окупатор, който е бил в залата, е видял у агресивния студент запасан пистолет от задната страна на колана му, с готовност за употреба. Не се наемаме да твърдим дали пистолетът е бил боен, газов или воден, но самото му наличие определено е смущаващо. Ако железният пропускателен режим в университета, който бе наложен от ректора, е наистина с цел опазване на здравето и живота на студентите, както г-н Легкоступ твърди, то тогава защо това момче е било допуснато в ректората с пистолет? Не казваме, че на входа всеки трябва да бъде щателно претърсван. Напротив, искаме да отбележим, че този метод е или неефективен, или е целенасочено приложен, за да бъдем дискредитирани ние, Ранобудните студенти. Или и двете. Защото веднага след освобождаването на 321 аудитория този режим моментално бе премахнат и влизането в университета вече ставаше нормално, както обикновено.
За щастие след този инцидент пострадали нямаше. Обвиниха ни, че сме вдигали много шум за нищо. Но нима трябваше да се случи най-лошото – някой да бъде застрелян, за да се посочат някои недъзи в системата? Открай време голяма част от българите са свикнали с принципа „да заметем грешките под килима, пък след това ще му мислим”, и точно тук се коренят голяма част от проблемите ни. И този принцип важи с пълна сила в политиката и висшите държавни постове изобщо. И ние, Ранобудните студенти се обявяваме срещу това.
Този случай също не успя да ни откаже от каузата ни. Въпреки опитите да прекратим окупацията, ние продължихме напред и тези заплахи дори ни мотивираха още повече. За нас това бе знак, че сме на прав път. И ние не се отказахме. Ако бяхме склонни да се поддадем на каквито и да е провокации, то изобщо нямаше да се захванем да осъществяваме идеята за окупиране на 321 аудитория.
През цялото време на окупация ние организирахме публични лекции на преподаватели и докторанти, някои от които дори сами ни предлагаха да говорят пред студентите. Всеки изнасяше лекция на тема от сферата, в която бе компетентен. И смея да кажа, че голяма част от тези лекции бяха едни от най-смислените, на които съм присъствал от цялото си следване във ВТУ. И това мога да си го обясня не с твърдението, че компетентните преподаватели в университета са малко – не – дори напротив – във ВТУ са едни от най-големите специалисти в страната.  Но явно когато знаеш, че по този начин подпомагаш една истинска кауза, когато се бориш за нещо по-добро – тази искреност и желание се предава и на другите около теб. И те го оценяват. И след всяка една от тези лекции ние се събирахме заедно и по няколко часа обсъждахме чутото малко преди това…
И дойде 9.11. Всеки очакваше „Похода на справедливостта”, насрочен за 10.11. Няколко студенти от ВТУ се организирахме и тръгнахме на път. По пътя слушахме революционни песни и емблематична за протестите музика. Вечерта на девети вече бяхме в Ректората на СУ, където се проведе Общо събрание на Ранобудните студенти. Обсъждаше се какво ще правим на другия ден. Дебатите продължиха до късно. На другия ден всички излязохме от университета и се качихме на стълбите пред Ректората. Личното ни усещане, когато видяхме огромната тълпа, която ни подкрепя, бе неописуемо. Никога няма да забравим как множество от хора стои с погледи, насочени към нас с готовност да чуе какво ще кажем, а след това да скандира заедно с нас.
Събитията от този ден са ясни на всички. От сценката пред МС, през изпълнението на Музикалната академия, блокирането на шосетата, посрещането на Сергей Станишев пред Парк Хотел Москва и акцията в метрото.
Все още си спомняме и коментираме 12.11. и събитията около Народното Събрание в този ден. Огромното присъствие на полиция, жандармерия и спецчасти. Нечовешкия страх на депутатите от собствения им народ. Изправянето на българи срещу българи. Побоят над момичета и възрастни хора. Безкрайният кордон от полицаи. И всичко това заради няколко хиляди човека, които са излязли да защитават правата си. Излишно е да описваме този ден, защото той бе достатъчно коментиран. Само искаме да се обърнем към министъра на вътрешните работи – г-н Йовчев, не мислите ли, че е крайно цинично да кажете, че в този ден полицията не е превишила правата си? Сляп ли сте, че не виждате многобройните кадри, на които Вашите служители блъскат, бият и пребиват мирни протестиращи? Или мислите народа за сляп?…
Първият протест във Велико Търново, който организирахме ние, Ранобудните, беше на 20.11. пред  Общината. На него се събраха около 100 души, сред които имаше студенти, бивши и настоящи преподаватели, както и обикновени граждани. Тогава никой от нас не можеше да сдържи емоциите си от тази, макар и малка, но истинска подкрепа. И това личеше в гласовете ни. Решихме да продължим с тези протести, като сменихме формата им с шествия. Разигравахме и различни символични сценки, които обсъждахме и подготвяхме преди това в 321 аудитория. Хората на мероприятията наистина намаляваха, но си обяснявахме това с различни фактори, специфични за нашите ширини.
И когато дойде 28.11., решихме, че трябва да действаме по-ефективно, предвид ресурсите, с които разполагаме. Може би бяхме по-полезни на улицата, сред хората. Трябваше да излизаме с лицата си и да говорим на съгражданите и колегите си. А датата бе и символична – навършваше се точно един месец от началото на окупацията на 321 зала. След задълбочено обсъждане на детайлите, оценка на постигнатото, решихме, че ще е добре да освободим аудиторията и да се концентрираме върху протестите, сред всички останали протестиращи. Окупацията бе свършила своята работа – хората видяха, че във Велико Търново има будно студентско общество. Сега идваше ред да докажем с още по-активни действия, че наистина сме будни и постоянни.
И продължихме с протестите и шествията. Началото им бе от площада пред историческия хълм „Царевец”, преминаваше през паметника на емблематичния бунт „Велчова завера” и приключваше на един от символите на старата столица – площад „Майка България”. Бяхме малко, но бяхме убедени в каузата си, в борбата си, в целите си. Срещнахме подкрепа както от цялата страна, така и от българи, живеещи във всички краища на света. И сега е мястото да се обърнем към всички, които бяха и все още са с нас – Благодарим ви! Благодарим ви от цялото си сърце! Вие сте тези, които ни крепят и ни дават увереност да продължим! Благодарим ви, че въпреки многобройните лъжи, вие продължихте да вярвате в нас. Протестите продължават!

Ние няма да ви предадем!

Публикувано в съкратен вариант в 20 брой на вестник #Протест 

Коментирайте чрез:

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Прочетете още:
On the edge of the rocks – Part 2

май 2014 г.On the edge of the rocks - Part 1

Затвори