Шоуто трябва да продължи…

Успя ли правителството да победи протеста ни? Успя ли да ни смачка и да ни откаже? Успяха ли манипулациите, които ни прокарват вече повече от половин година? Ако някой смята, че това е по­редната песимистична статия, нека спре да чете този текст още сега. Защото нашият отговор на тези въпроси е „Не!“. Защото ние нямаме пра­во да проявяваме песимизъм, нямаме право да отстъпваме пред злото, което е надвиснало над България.
И защото гледаме успехите, които постигнахме за всичкото това време. Какви са те? Да си представим следната ситуация: ако още в началото на протестите кабинетът на Орешарс­ки беше подал оставка, това щеше да е втора поредна оставка на български кабинет за една година. Щеше да е момент, много подобен на този с оставката на Бойко Борисов – вдигна се шум, подаде се оставка и ГЕРБ излязоха герои. Вакханалията заглъхна, скандалите и исканията изведнъж изчезнаха, а ГЕРБ отново спечелиха изборите. Нима нямаше след поредния служебен кабинет парламентарно представените партии да са същите като сега, с може би малка промяна в съотношението на силите? Вероятно да, а ние се борим точно против това – против сегашното статукво, против олигархичния модел на управление, обслужващ всякакви други интере­си, но не и тези на народа.
Успех
Колкото и парадоксално да звучи, нашият протест е вече успял дори само заради това, че Орешарс­ки не подаде оставка. Защото през цялото това време на народно недоволство, след всичко, през което минахме, ситуацията в България ни­кога няма да бъде същата. Видя се, че нацията не спи и е готова по всяко време да излезе и да каже: „Вървете си!“. А това е най-големият страх за всяко едно управление – да е съпътствано от ежедневни протести, които да не позволяват спокойния сън на нито един от министрите, а и на всички депутати. Ако Борисов с хитър ход подаде оставка и се опита да се върне на бял кон, то се­гашното правителство не го прави и с всеки един ден копае все по-дълбоко собствения си гроб. Всъщност това е и един от козовете на ГЕРБ в момента – единствените неща, които борисовци и цветановци ни повтарят до втръсване, са, че те още на първата седмици били чули народа и по­дали оставка, но Орешарски не бил мъж и се ска­тавал. Дори това да е донякъде (!) истина, добре е г-н Борисов да знае, че ако не подкрепяме БСП и ДПС, това съвсем не означава, че подкрепяме не­говата партия и че ако той беше на власт, щяхме да действаме другояче. Напротив, ние сме разо­чаровани от цялата политическа класа и винаги, когато виждаме липса на морал в управлението, ще протестираме, без значение дали на власт са сини, червени, жълти или партията е с цвета на фланелките на Локомотив (Пловдив).
Заедно
Какво друго спечелихме от толкова месеци про­тести? Отговорът е сплотеност. Въпреки мно­гобройните опити за разцепление, въпреки про­вокаторите, въпреки ежедневното очерняне по медиите, че сме вандали, лумпени, платени от Румен-Пашата, Джордж Сорос и може би от Съю­за на коминочистачите в България, ние успяхме да удържим и да покажем, че сме по-силни от една група престъпници, нарекла себе си „пра­вителство“. Не беше ли проява на солидарност, когато полицаите пишеха актове на мирни про­тестиращи, а ние дружно събирахме пари, за да се плати този акт? Вече когато отидем на площа­да, взаимно се познаваме, вече сме приятели. А за тази сплотеност и това приятелство е необхо­димо време. И именно всички тези месеци ни помогнаха да си повярваме един на друг, да сме едно цяло и взаимно да се крепим.
Непримирими
А ако сега се предадем, това не показва ли сла­бост на народа пред една мафиотска клика? Не показва ли, че сме се предали и че още едно по­коление ще бъде безвъзвратно загубено? Няма ли нас, младите, да ни е срам да кажем на децата си, че ние сме поредните, които не сме успяли нищо да променим? Нима точно сега, в този исто­рически момент, някой от нас би помислил да се откаже? Аз не вярвам. Не вярвам, че след толко­ва време заедно, след толкова борба ще има ня­кой, който ще махне с ръка на собствените си уси­лия, ще предаде собствената си вяра и ще каже: „Това е, нищо не може повече да се направи“. Този тип мислене е присъщ на тези, които всяка вечер стоят пред телевизорите с ракийката и салатка­та, псуват управляващите и се радват да „гледат сеир“. Но не е присъщ на нас. Не ни е присъщ, защото няма как да се изплюеш на собствения си труд и да го захвърлиш на боклука.
Бъдеще
А напразно ли студентите окупираха университе­тите си? Напразно ли по цяла нощ обсъждаха и коментираха какво може да се промени в страна­та и организираха мащабни протести? Напразно ли се лишаваха от сън и личен живот? Напразно ли се изправяха срещу побеснелите сподвижни­ци на БСП, които „искат да учат“? И напразно ли излизаха няколкостотин срещу многохилядна полиция, която им разбиваше главите и ги газе­ше с кубинки? А техните преподаватели? Няма ли всички те да бъдат предадени, ако Ранобудните студенти също се откажат? Няма ли тяхната на­дежда също да бъде убита? Винаги и навсякъде младежите, особено студентите, са били основен двигател на обществото. А когато към тях се при­съединят и преподавателите им, тогава този дви­гател става още по-мощен. Защото това е инте­лигенцията. А интелигенцията никога не може да бъде смачкана докрай. Дори през годините на комунизъм не успяха да го направят, няма да успеят и сега. Затова не трябва да предаваме про­тестиращите студенти и техните преподаватели. Те протестират наравно с всички останали и без тях те не биха могли да продължат в борбата си. Те трябва да бъдат подкрепени. И аз съм убеден, че няма да останат сами. Защото нашата борба е обща и свята, а нейното име е България.
Продължаваме
Аз ще продължа да се боря, защото искам един ден да се изправя пред децата си и да им кажа, че те днес живеят добре, защото преди години, през 2013-та, а може би и 2014 г., аз и още хиля­ди хора сме излизали по площадите, окупирали сме университетите, понесли сме удари от много страни, но въпреки това сме успели да осигурим по-добро бъдеще за нас и поколенията след нас. Че сме изпълнили гражданския си дълг, а и нещо повече.
Именно сега е моментът да осъзнаем, че про­тестът ни вече е успял и всеки един ден успехът му става още по-голям. И че колкото по-постоянни сме, колкото по-категорични и безкомпромисни сме, толкова повече доказваме пред света, че народът ни не спи, той е по-буден от всякога и търси възмездие. Търси това, което му се полага от собствената му над 13-вековна история, пълна с блестящи моменти и велики владетели. Нека докажем, че можем да имаме такива и днес!

Коментирайте чрез:

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Прочетете още:
VRANI VOLOSA: Pagan метълът има бъдеще у нас

Vrani Volosa e една от най-популярните български паган метъл банди. Интервюто е по повод подписването на договор за разпространяването на...

Затвори