Волен Сидеров и Валери Симеонов – борбата между двама националисти

Настоящият материал има за цел да представи обтегнатите отношения между Волен Сидеров (Атака) и основният му конкурент за спечелване на патриотично настроените избиратели – Валери Симеонов (НФСБ). В следващия текст ще бъдат разгледани рзлични въпроси, някои от които са:

1. Кой спечели от февруарските протести?
2. Враждата между Сидеров и Симеонов
3. Скандалните действия на двамата лидери след изборите
4. Медийната страна на войната между АТАКА и НФСБ
5. Прогноза за патриотичните формации в политиката през следващите години

Февруарските протести срещу цената на тока, обхванали цяла България и довели до оставката на правителството на ГЕРБ, сякаш не бяха и подозирани. Българите търпяха безредиците и несправедливостта, както винаги са го правили, и изведнъж – всенародни бунтове!


Кой спечели от протестите?

Но целта на настоящия материал е не да анализира самите протести, а други аспекти от обществено-политическия живот. Коя партия спечели и коя загуби от всички тези събития? БСП бива изтъквана за едва ли не единствена опозиция на ГЕРБ. Но ако техните проценти след изборите бяха повече, то това беше заради оттегленото доверие от Бойко Борисов и липсата на друга сериозна алтернатива, а не заради сериозно доверие у социалистите. Безспорно голям печеливш от протестите беше и партия Атака, която вдигна доверието на гражданите в пъти повече, сравнение с предните месеци. В крайна сметка Волен Сидеров и съратниците му взеха 7,3 % от вота, но тук не трябва да се забравя нещо много важно – той имаше пряка конкуренция в лицето на Националния Фронт за Спасение на България (НФСБ), чийто председател е собственикът на телевизия СКАТ Валери Симеонов. За голяма изненада телевизионерът взе 3,7% от вота и за малко не мина необходимата граница от 4% за влизане в Парламента. Нека припомним, че Волен Сидеров беше журналист в телевизия СКАТ и благодарение на нея през 2005г. влезе в парламента. През 2009 г. след подкрепата на Атака, дадена на правителството на ГЕРБ, настъпи разрив в отношенията на Сидеров и Симеонов, след което последният създаде своят НФСБ и започнаха яростни критики, дори клевети срещу лидера на Атака.  Особено остри критики системно биваха отправяни и към ГЕРБ. Атака пък създаде своя телевизия Алфа, от която на свой ред започна да критикува и разобличава скатаджията. Вследствие на всичко това националистическият вот в България се разцепи – 7,3% за Сидеров и 3,7% за Симеонов.  Ако го нямаше това разцепление вотът за патриотична формация в парламента щеше да се конкурира с този на ДПС. Но уви, на българите по принцип им е заложено в манталитета да се разцепват дори при най-малкия повод. И все пак, това „ако” не е фактор тук, ние се опираме само на факти и информация, а не на предполагаемите схеми „ами ако не беше така, ами иначе”.

Нека разгледаме събитията след това и по-отблизо. Веднага след изборите, които спечелиха ГЕРБ (но не съставиха кабинет), един от първите хора, които честитиха на Борисов, беше… Валери Симеонов. Яростният критик на вече бившето управление явно доста бързо забрави „лошия премиер” и изказа официалната си подкрепа и дори заяви, че би подкрепил коалиционно правителство ГЕРБ-БСП в името на националния интерес, който поставя над партийните интереси. Това беше като подарък в ръцете на Волен Сидеров, който веднага започна да говори, че НФСБ е партия, създадена от ГЕРБ за да разцепва националистическия вот с цел Атака да бъде дискредитирана и да не може да влезе в парламента. Нападките към Симеонов бяха, че маската му веднага е паднала. Другият коз в ръцете на Сидеров бе и фактът, че ГЕРБ внесе молба за касиране на изборите, която бе съпроводена и от същите молби от страна на РЗС и … критикът на ГЕРБ – Симеонов и НФСБ. В очите на обществото последната партия (а и РЗС) изглежда като „патерица” на ГЕРБ, която е готова да подкрепи Борисов срещу малка „порция” власт. Дали това е така, няма как да разберем, но определено е предмет на остри спекулации.
Симеонов: „Прости и тъпи хора подкрепиха Волен”

Но това далеч не е края на страстите около сагата „Сидеров-Симеонов”, която достигна апогея си след изборите. Малко след  влизането на Волен в парламента и провала на шефа на СКАТ, последният пред няколко медии, включително и своята, заяви, че „Прости и тъпи хора подкрепиха Волен” (цит. в. „Галерия) и други недопустими епитети нито за журналист, нито за политически лидер. Това е прецедент в най-новата българска история. „Лумпените и малоумниците гласуваха за АТАКА. Не говоря за писанията и брътвежите на лидера й, говоря за това, че преди 3 месеца АТАКА беше на нормалната си подкрепа от 1.5%“, заявява бургаският милионер в интервю за в. „Всеки ден“ от  15 май. Малко по-нататък в интервюто той се мъчи да прави и разбивка на вота за АТАКА. „Около 5% от тези 7.3% за АТАКА са лумпените“, твърди собственикът на „Скат“, без да уточни какви са останалите 95% от онези 7.3%.

Това изключително разгневи Атака и лидера й и той на свой ред също тръгна да говори в медиите за недопустимостта на това изказване и твърдо заяви, че ще съди Симеонов за тези обиди. Но около този скандал има и друг момент – редица избиратели на Атака, включително известни учени, а и обикновени хора, приеха твърде лично тази обида и също изказаха намерението си да съдят лидера на НФСБ, а други просто изказаха възмущението си. Един от тези, които остро възроптаха  е световноизвестният пианист академик Атанас Куртев. Българският учен е получил десетки национални и международни награди и отличия, както и признания от цял свят. Той изрази позицията си, че не е правилно по такъв начин да се сипят клевети и да се обиждат избирателите на АТАКА, сред които е и той самият. „Валери Симеонов е дребен играч, дори не заслужава да му се обръща внимание“, заяви академик Куртев.

Сред засегнатите от нападките на скатаджията Симеонов е и професор Димо Димов. Той е гласувал за АТАКА на парламентарните избори и е възмутен от думите на Валери Симеонов. Той е специализирал в САЩ при проф. Лили Краус. Носител е на Първа награда на Международния конкурс за пианисти „Мария Калас“ в Атина. Проф. Димов изнася множество концерти в Европа, Азия и САЩ.

Някои хора дори публикуваха в блоговете си „Открито писмо” до Симеонов, за да изкажат възмущението си. Такъв е например Светослав Минчев, на 49 г. от София. Той заявява, че е автор, съавтор и съставител на 20 книги (16 от които учебни помагала по литература) и че „с удоволствие ще участва в колективния съдебен иск” срещу Симеонов.
Сблъсъкът” между Сидеров и журналист на СКАТ

Но случката не спира до тук. На 21.5.2013, след откриването на 42-то Народно Събрание, когато Волен Сидеров и парламентарната му група напускат  парламента, журналистът Теодор Ангелов от Скат ги посреща с провокативни въпроси като „Защо подкрепихте ДПС”? Това поведение донякъде е обяснимо, предвид политическите пристрастия на Ангелов, но е недопустимо от журналистическа професионална гледна точка, защото няма факти, сочещи, че Сидеров е подкрепил ДПС. След този въпрос следва словесна офанзива на лидера на Атака, която за малко не прераства във физическа, макар, че Теодор Ангелов има претенции, че е бил нападнат и физически. Този скандал става без логично обяснение, явно враждата между Симеонов и Сидеров е голяма, защото последния, заедно с депутатите си, обгражда Ангелов до стените на Народното Събрание и многократно иска извинение за думите на лидера на НФСБ, че гласоподавателите за Атака са лумпени и прости хора, скандирайки „Извини се на народа!” В крайна сметка се намесва полицай Тодор Тодоров, който „спасява” журналиста от депутатите, след което Сидеров се нахвърля словесно и върху него, а дори леко го и блъска. Тогава скандалът преминава в пародия, в която лидерът на Атака пита служителя на реда дали знае, че няма право да пипа народен представител. Редно е да почертаем, че полицаят, професия, която трябва да е олицетворение на смелост, силно се притеснява и дори не знае какво да отговори  на Сидеров. Това наистина е жалка проява на представител на МВР, инситуция, която трябва да показва решителност и да опазва обществения ред.

От станалата достояние на всички зрители (онлайн и пред екраните) неприятна случка освен горчив вкус остава и усещането, че тук не става дума за спречкване между народни представители и журналист, а за саморазправа между политически опоненти. Собственикът на СКАТ подава жалба в прокуратурата след казуса с Теодор Ангелов пред Народното събрание, добавяйки я към вече дългият списък от обвинения и съдебни спорове между членове на „Атака“ и лица на телевизия „СКАТ“ и НФСБ. Любопитното е, че всяка една от страните е записала поне едно съдебно решение в своя полза за обида, клевета или друго спречкване. Не се пестят нито изразни средства, нито емоции в битката за умовете и сърцата на патриотичната аудитория.

Тази случка разбира се беше коз в ръцете на Валери Симеонов. Той веднага започна да пропагандира чрез медията си своята теза, че е имало насилие над негов репортер и ще съди Сидеров. Същото той правеше и по другите медии, докато атакистът бе принуден да се защитава, заставайки зад тезата, че не е блъскал никого. За да бъдем максимално обективни, представяме линк към цялата случка и нека всеки прецени сам за себе си кой е прав. Клипът може да бъде гледан на този линк   .
Възможността да е паднал рейтингът на Сидеров след това събитие е голяма. Но тя е нищо, сравнение с това, което лидерът на Атака загуби на 29.5.2013 г., когато в Народното Събрание трябваше да се гласува кабинетът „Орешарски”.
Как благодарение на Атака бе избран кабинетът „Орешарски”.

Както всички знаем, ДПС подкрепяше този кабинет, а БСП (чийто кандидат е Пламен Орешарски), заедно с ДПС събираха общо 120 гласа в парламента. Точно толкова събират и ГЕРБ + АТАКА. Тогава при евентуален съюз между двете групи се получава патовата ситуация 120:120 гласа.

Решенията за одобряване на кандидата за премиер и за структурата и състава на проектокабинета се приемат с обикновено мнозинство – повече от половината от присъстващите в залата народни представители.

За да започне обаче пленарното заседание, участие в него трябва да са регистрирали най-малко 121 депутати. Именно около това изискване се очаква да се завърти интригата на 29.5.2013, когато се гласува кабинетът – БСП и ДПС разполагат с общо 120 гласа и не могат сами да съберат кворум. Очаква се да получат поне един глас от „Атака“, за да започне заседанието.
Ниският кворум, от своя страна, сваля рязко необходимите гласове за избор на правителство – при 121-ма в началото, за одобряване на проектокабинета „Орешарски“ ще са достатъчни 61 гласа, ако в самото гласуване не участват повече от 121 депутати. Ако това се случи, ще е налице парадокс – правителството може да бъде избрано с двойно по-малко гласове, отколкото са нужни за свалянето му, тъй като Конституцията изисква поне 121 депутатски гласа за гласуване на недоверие.

Председателят на събранието Михаил Миков изчака цели 2 минути докато се събере кворум, за да може да започне заседанието. Решаващият 121-ви глас даде не кой да е, а самият… Волен Сидеров. Нека обаче погледнем хронологично по-важните събития, които се случиха на 29.5.2013 в Народното Събрание:

8.58ч. Лидерът на „Атака“ Волен Сидеров тръгва към пленарната зала, заобиколен от многобройна охрана и депутати от партията. На излизане от стаята на групата обявява: „Има заплаха от ГЕРБ“, но отказва да уточни каквото и да е повече.
9.03ч. Започва регистрацията на депутатите. Залата е пълна, ръководствата на всички партии са по местата си. По предварителна информация „Атака“ ще се регистрира, след което Сидеров ще говори и заедно с депутатите си ще напусне.
9.04ч. Регистрирани са 121 души – всички от БСП и ДПС, заедно с един от „Атака“. Кворум има, заседанието е открито. В залата са президентът Росен Плевнелиев, патриархът, служебният кабинет, посланици.
9. 15ч. Регистрираният депутат от „Атака“, който осигури кворум на заседанието, е водачът на „Атака“ Волен Сидеров
9.16ч. Народните представители от ГЕРБ се връщат в залата, за да участват в приемането на седмичната програма на парламента
10. 29ч. Гласът, който осигури форума, беше моят, обявява от трибуната Волен Сидеров. Той обяснява, че провалът на заседанието заради липсата на кворум не би постигнала нищо и се позовава на присъствието на официални гости, сред които президента и ръководителите на вероизповедания и на институции. Този път Сидеров нарича чуждестранните дипломати „наши партньори“, за разлика от първото заседание на парламента, когато използва по техен адрес израза „дебелобузи чичковци“( по думите на Бойко Борисов, които не са точни).
„Искате да провалите заседание, в което първа точка е промяна в Наказателния кодекс за защита на лекарите от нападения, така ли?“, попита риторично Сидеров, обръщайки се към бившия шеф на парламента Цецка Цачева.
Вие правите триковете, с които се опитвате да саботирате парламентаризма, но това няма да стане и „Атака“ е гарантът за това“, провиква се от трибуната Сидеров.
Той нарича „спекулации“ твърденията, че подкрепя бъдещия кабинет. „Няма да дадем подкрепа на този кабинет“, декларира лидерът на „Атака.
10.32ч Сидеров заявява, че има критики и към структурата, и към състава на проектокабинета. Повтаря, че настоява за извеждането на енергетиката в отделно министерство. Допълва, че изявленията на „една министърка“ (Мариана Бенчева – бел.ред) за учебници на майчин език ще срещнат тежкия отпор на партията му.
13.17ч Решението за избиране на Орешарски за министър-председател е прието със 121 гласа „за“ и 8 „против“.
Гласуването по групи показва, че един народен представител от ГЕРБ е подкрепил Орешарски (по-късно Румен Иванов от партията заяви от трибуната, че натиснал бутона „против“, но системата отчела обратното). Останалите 8 са били „против“. Атака“ не са участвали във вота.
13.19ч От ГЕРБ искат прегласуване с аргумента, че не са успели всички да гласуват.
13.21ч Второ гласуване за избор на Орешарски за премиер. От ГЕРБ се оплакват, че имат проблем с пултовете за гласуване. Михаил Миков отменя гласуването и праща Десислава Атанасова да си намери друга машинка за гласуване, защото нейната не работи
13. 23ч. Трети опит: гласували са 217 депутати. От тях 120 „за“ и 97 „против“. Пламен Орешарски е министър-председател.
„Атака“ отново не гласува, ГЕРБ са „против“, а гласовете на БСП и ДПС са достатъчни за избора.
Румен Иванов от ГЕРБ се оплаква от трибуната, че системата за гласуване не работи. Обяснява, че при първия вот натиснал бутона „против“, а системата отчела обратното.
13.27ч Гласуване за структурата на Министерския съвет
Гласували – 217, от тях „за“ – 119, „против“- 98. Структурата на кабинета е одобрена
Разбивката на гласовете по групи показва, че един депутат от „Атака“ – Волен Сидеров, е гласувал срещу структурата на правителството. БСП и ДПС са подкрепили, а ГЕРБ се били против.
Гласовете „за“ вече са с един по-малко, тъй като Пламен Орешарски няма право да участва вече във вота.
13.33ч. Последното гласуване – за състава на кабинета: проекторешението е прието отново със 119 гласа „за“, 98 – „против“ от общо 217 гласували. 
Отново има един глас „против“ от „Атака“.
От всичко казано, можем да заключим, че решението на Волен Сидеров и неговата парламентарна група „имат вината” за приемането на кабинета „Орешарски” и неговият състав. Ако не бяха действията или бездействията на Атака, ако те не бяха покрепилииндиректно това правителство и бяха продължили своята политическа линия (ГЕРБ също), щеше да се стигне до нови избори, които биха може би най-доброто решение за целия народ, защото дори избирателите на БСП не одобряваха това правителство. Това означава, че всички са негативно настроени срещу него в по-малка или по-голяма степен.

Още след осигуряването на кворума от страна на Сидеров, коментарите в новинарските сайтове, форумите и фейсбук страниците на ПП Атака и Волен Сидеров, буквално гръмнаха. Лидерът на националистите беше описван като турчин, душманин, предател, имаше много и различни колажи, описващи Сидеров като национален предател и турска подлога. Интересното е, че огромното мнозинство от тези недоволни граждани бяха именно от гласувалите за Атака, които се бяха почувствали измамени и дори призоваваха „Искам си обратно гласа!”

Но заедно с това и електоратът на ГЕРБ не се чувстваше приятно изненадан от постъпката на Атака. На 2 юни (денят на Христо Ботев и падналите герои за свободата на България) бе организиран протест в София и други български градове срещу правителството на Орешарски. Тези хора не даваха нито ден толеранс към този кабинет. А самият факт, че симпатизанти на различни партии заклеймяваха Сидеров като предател, защото е дал индиректната си подкрепа за това правителство, което дори не е започнало да работи, е сериозен знак. Това означава, че БСП и ДПС не се ползват с обществената подкрепа на огромна част от българите (нека имаме предвид, че процентите от изборните резултати са само официална статистика. Не е тайна, че гласове са се купували и занапред ще се купуват). Видимо е, че за много българи, най-вече младите, БСП и ДПС са символ на престъпно управление и корупция. До този извод съдим по редица факти – организираните протести, безброй коментари в социалните мрежи, и форумите, както и в много новинарски сайтове, които приемат като аксиома, че БСП и ДПС са зло за България.

Отговорът на АТАКА по повод толкова много нападки бе, че ако този кабинет не бе приет, мандатът щял да бъде връчен на ДПС. По думите на зам. Председателя на Атака Десислав Чуколов, „тогава в кабинета щеше да има не един, а десет Хасановци”. По думите му националистите имат информация, че се е подготвяла схема за купуване на депутати, които да подкрепят такова евентуално правителство с мандата на ДПС. Сидеров изтъква, че ГЕРБ правят всякакви спекулации с Атака, защото именно той е спрял пътя им към властта, която те толкова искат и сега ги е яд, че не управляват, за това хвърлят кал по националистическата партия. Той подчертава, че неговият глас е бил „против” това правителство.

Всичко това бе добре дошло за лидера на НФСБ Валери Симеонов. Патриотичният вот вече бе в него, защото хиляди симпатизанти на Атака се отрекоха от Сидеров. Нека всеки сам прецени дали постъпката на най-малката парламентарна група в 42-то Народно Събрание бе правилна или не. Ние нямаме право да оценяваме, най-малкото защото това правителство тепърва започва и нямаме сериозен материал, който да анализираме.
Медийната страна на враждата между Сидеров и Симеонов

Ще бъде интересно да разгледаме и друг момент от враждата между Валери Симеонов и Волен Сидеров. Споменахме вече, че и двете партии имат телевизии, чрез които могат да популяризират идеите си – съответно СКАТ и Алфа. В сайтът на в. Капитал  има много интересен коментар, датиращ от 31 май 2013 г.:, който ще цитираме частично: „Репортерите на СКАТ често кръстосват микрофони с тези на партийната телевизия на „Атака“ „Алфа“ и дори си разменят грубости. (Най-пресният случай беше на първата пресконференция на ГЕРБ след изборите, когато журналистките от двете медии направиха минишоу за колегите си, въвличайки и Бойко Борисов в казуса с „лумпените“.) Голяма част от разследванията и предаванията на СКАТ са посветени на Волен Сидеров или на предполагаеми злоупотреби с националистическата идея на „Атака“. И обратното – политическият противник, който най-често се громи през ефира на „Алфа“, е Валери Симеонов. Има предаване, което се нарича „Медийни лъжи“, водено от новоизбрания депутат Миглена Александрова (която е и PR на партията), в което най-често текат записи от СКАТ с разбиващи коментари на водещата и нейните събеседници (обикновено журналисти от същата телевизия или от вестник „Атака“).

Със сигурност обаче не можем да говорим за класическа медийна конкуренция за патриотичната ниша помежду им. Острите им отношения са плод на сложната амалгама от политическите интереси на партиите, които стоят зад гърба им, и личните войни между техните лидери – Волен Сидеров и Валери Симеонов. Телевизиите (и вестниците към тях – „Атака“ и „Десант“) са инструментите, през които се кръстосват думи и идеи, а понякога юмруци. Ако погледате който и да е от двата канала за половин час, можете да уловите в репликите на журналистите добре познатата рeторика на Сидеров или тезите на Симеонов.

„Предвид конкретната политическа обвързаност на двете медии, е логично да се предположи, че журналистите, които работят там, подкрепят курса на съответните партии и лидери. Ако това наистина е така, тогава не би трябвало да има предпоставки за цензура спрямо журналистите“, коментира  Николета Даскалова, експерт във фондация „Медийна демокрация“, която следи поведението на медиите и връзките им с политическите субекти. „Не бива обаче да се пренебрегва и възможността на практика положението да е по-различно – главните идеолози на партиите и на медиите да упражняват известен контрол над журналистите си с цел да си подсигурят кадрова стерилност и да се изолират от нежелани вмешателства“, добавя тя.

Въпреки че на пръв поглед СКАТ и „Алфа“ изглеждат като огледални медии, приликите между телевизиите са само две. И тъкмо в тях се крият и породилите се противоречия помежду им. И двата канала се опитват да налагат националистически идеи сред аудиторията си или както те предпочитат да ги наричат – патриотични. Второто, което ги сближава, е фактът, че и зад двата канала стоят политически партии. Оттук обаче почват различията.
Основната и най-съществена е, че „СКАТ“ е медиа, която успява да създава и налага политически проекти. От нея  Волен Сидеров тръгна като водещ на предаване „Атака“ и след това стана лидер на формираната около телевизията партия „Атака“, която изненадващо се изстреля в парламента през 2005 г. (макар и Сидеров, и Валери Симеонов и до днес да спорят кой точно има заслуга за тогавашния успех на формацията). На извънредните избори през 2013 г. отново бургаският кабелен канал доведе на прага на парламента НФСБ с изборен резултат от 3.8%. Най-добрите резултати на партията на Валери Симеонов съвпадат с областите, в които кабелната мрежа има най-голямо покритие и влияние. Той самият признава, че без телевизията не би спечелил толкова гласове. Неговата битка винаги е била като канал, позициониран в медийната периферия, да се стреми да изпраща свои представители в центъра на политическата игра – парламента.
При телевизия „Алфа“ е обратното. След раздялата на „Атака“ със собственика на СКАТ и тогава основен спонсор на партията Валери Симеонов (според доклад на Сметната палата през 2008 г. СКАТ е единственият корпоративен дарител на „Атака“, който я е подпомогнал с 25 000 лева за кметските избори), Сидеров решава да създаде собствена, партийна телевизия. Такава, която да стане изразител на платформата на „Атака“ чрез съдържанието си. И която да излъчва нонстоп гледната точка на „Атака“. В предаванията на „Алфа“ не се забелязва особена диалогичност – не се канят политически опоненти и като цяло микрофонът не се дава на политици извън парламентарната група на „Атака“. Телевизията е създадена в края на 2009 г. като обществена с информационно образователен профил и се издържа изцяло от държавната субсидия на партията. Като обществена партийна телевизия тя няма право на приходи от реклама според тълкуването на медийния закон.
Валери Симеонов пък не приема за СКАТ определението партийна телевизия, като тук изтъква аргумента, че репортерите му търсят и други гледни точки. Има поле за дебат. „Гостуват представители на целия политически спектър без ДПС. Няма да крия, има забрана за тях, тъй като те са противоконституционна партия“, съобщава Симеонов в характерния за националистите маниер. Но също такава добавя, че НФСБ използва телевизията, „за да разработим нашето виждане за доброто на България“. Другата разлика с „Алфа“ идва по линията на финансирането – СКАТ макар и непечеливш, е търговски субект. На въпроса успява ли да привлича реклами Симеонов отговаря: „А, привлича, грънци. Тук-таме, ако някой дребен търговец нещо се излъже да рекламира.“ По думите му рекламодателите бягат от СКАТ, защото тя „винаги е против властта“.
Прогноза за бъдещето на Атака и НФСБ

В този материал ще си позволим да дадем прогноза какво следва за двете воюващи партии след всички тези събития, случили се след изборите на 12 май 2013 г.

Атака срина главоломно рейтинга си след индиректната покрепа за кабинета „Орешарски”. Де факто, Волен Сидеров, който направи Атака и по времето на Тройната коалиция се бореше именно срещу ДПС и БСП, се изплю на собствената си политическа линия и загуби огромна част от поддръжниците си. Много от тях се пренасочиха към НФСБ – може би единствената конкурентна партия на Атака. От своя страна Симеонов печели, защото ако и занапред патриотично мислещите хора решат да гласуват за националистическа кауза, биха предпочели НФСБ. Ако трябва да направим поглед към следващите парламентарни избори, ще си позволим смелостта да изразим мнението – в 43-то Народно Събрание патриотичната кауза ще бъде в лицето на НФСБ и лидера й Валери Симеонов. Атака няма да може да събере необходимите 4%, за да влезе в парламента, предвид сега отказващите се от нея избиратели. Разбира се, тази прогноза е изключително субективна и само времето ще покаже дали сме прави или не. Много зависи и дали ще има предсрочни избори,  защото за никого не е тайна, че протести най-вероятно отново ще има, ако не се промени енергийната политика в държавата.

В материала са използвани източници от:

1. в. „Капитал“.
2. в. „Дневник“
3. в. „Галерия“

Коментирайте чрез:

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Прочетете още:
Най-често използваните рекламни стратегии по света

Рекламната стратегия на дадена фирма може да включва разнообразни методи или маркетингови подходи, но почти винаги взема участие в интернет и...

Затвори