От много време искам да направя преход по скалния масив „Витата стена“. Това е едно от многото красиви места, на които можете да се насладите в габровския край, а освен това на него можете да се докоснете до историята ни, при това многократно. Посетих го на 17 юли, когато се качихме на платото и регистрирах множество обекти, които представляват или биха представлявали интерес. 2 седмици по-късно, на 4 август, отново обиколихме района, този път с джип, заедно с автора в „Български крепости“ Милко Гърдев. Изцяло благодарение на него открихме нерегистрирани досега обекти, които ще добавям като вметки към този текст, който основно описва първият ми, пешеходен преход. Той бе с начална точка село Здравковец и приключи от другата страна на „Витата стена“ при село Яворец. Междувременно преминахме през скалния феномен „Момичките“ и крепостта „Витен“, като по пътя направихме много открития. Прикачам интерактивна карта на маршрута, заедно с регистрирани по-интересни или ключови обекти по него.

Село Здравковец

Сутринта с Виктор сме в центъра на село Здравковец. Селището е разположено в средата на платото „Витата стена“ на голяма надморска височина – 633 м. В центъра е и църквата и решаваме да я разгледаме – изглежда поддържана и обновена, но е затворена. Оказва се, че е действаща само на големи религиозни празници. Храмът, който носи името „Свети Архангел Михаил“ и е построен през 1844 г., изглежда голям като за такова планинско село, но това не е фактор – в по-стари времена духът на хората е бил различен и не броят на населението, а вярата им е довеждала до изграждането на черква.

Църквата в село Здравковец

Точно срещу църквата, в малка градинка, се издига и мемориал в памет на загиналите за България войници от Здравковец и съседното село Влайчовци. Изписани са имената на всички герои и аз мисля, че всяко едно селище трябва да има такъв паметник – струва ми се, че човек лесно забравя какво е войната и какво е воинският дълг.

Паметник на загиналите във войните в село Здравковец

Не се застояваме много в центъра, защото сме в средата на юлските жеги и искаме да хванем пътя докато още не е напекло силно. При изкачването на баира по посока екопътеката срещаме баба с внуче. Това са първите хора, които виждаме и ги поздравяваме. Бабата като че ли не беше много доволна от отношението ни, което според мен беше плод на подозрението, което е характерно за много от малките населени места. Макар да не мога да нарека Здравковец малко село, дори напротив. Тъкмо изкачваме стръмната уличка и виждам симпатична къща, опасана със старовремски зид, която решавам да снимам. Явно бабката през цялото време ме е следила, защото чух далече зад себе си:

– Какво снимаш ти там, бе?

На такива въпроси не отговарям, защото ми е обидно да го правя. Откъде накъде ще се обяснявам на когото и да било защо правя снимка на улицата?

– Де да го знам какво снима, сигурно колата снима – мърмори бабата на малката внучка, но с умишлено по-висок тон, за да я чуя и аз.

Ами, не, бабче, снимам къщата, която може би е твоя. Не е нужно да съм крадец, за да ми харесва. Я виж какви хубави цветенца си посяла отпред, ако ти ги тачиш, защо и преминаващите да не го правят.

Къща в село Здравковец

Малко след това виждаме чешма, която тече слабо като ракия. Решавам все пак да налея в едното шише прясна вода, но за другото нямах нерви. Намокрих и кърпата си, след което я вързах на главата си, за да ми държи хлад. По-нататък решихме да питаме някаква жена в коя посока е екопътеката за крепостта Витен – мързеше ме да вадя GPS. Тя не знаеше, но тръгна да обяснява за езерото, което е в същата посока. Ясно, все пак ще трябва да извадя телефона. Винаги съм се чудил на хора, които прекарват целия си живот в родното си село, но не са обикаляли региона му поне като млади.

След малко стигнахме до селскостопанска сграда – това е птицефермата на село Здравковец. Миризмата е ужасна и бързаме да подминем. Именно при фермата свършва асфалтовият път и започва горската пътека. След незначително време се стига и до табелата, където вероятно е официалното начало на екопътеката, която започва от тук и стига до Яворец.

Табела при село Здравковец, указваща началото на екопътеката

Екопътека „Витата стена“

Тук информацията може да ви заблуди. Изписано е, че дължината е 17 км, но ние в никакъв случай не сме вървяли толкова. Предполагам, че това са някакви сумирани километри, в случай, че искате да минете през всички маршрути на екопътеката – както можете да забележите, тя има разклонения и може да се мине през няколко различни места. Вероятно е ако се съберат всички те, наистина да станат 17 км. Но ако изберете само един от тях, в никакъв случай не е толкова. Надали има и 10 км при най-дългия маршрут.

От табелата свихме веднага вляво и на момента се озовахме на хълмиста поляна, която трябваше да преминем. Тук без GPS ще е по-трудно, защото има коларски път, по който можете да минете с джип, но ако сте пеша, минавате директно направо през поляната. Така направихме и ние – не се отбихме до езерото Биляковец, което ни остана вдясно, а директно продължихме към гористата местност над поляната.

Поляната в началото на екопътеката за Витата стена

Вече е достатъчно горещо, за да предпочитаме ако има някъде сянка, да минем от там. При изкачването на горния край на поляната личаха следи от някакви градежи, най-вероятно са били със стопанска цел от по-ново време. Следва много кратък преход през горска местност и се излиза до ръба на скалите откъм пътя Габрово – Севлиево. Тук са и първите панорамни гледки над околността. При второто ми идване с Милко, сварихме точно тук изгревът – този тип гледки не се описват, те се преживяват.

Изгрев над Витата стена откъм село Здравковец

При това второ идване на разсъмване сварихме и стадо сърни в папратите.

Останки от стопански зидове

Но да се върна на първото ходене. Точно тук отбихме вдясно, защото натам сочеше GPS-а. Бяхме на едно от онези места в екопътеките, на които се чудиш къде и в коя посока продължава маршрутът. Пресякохме поляната в посока скалния ръб и влязохме в гора. Но не защото тук беше пътят ни, а защото като че ли сянката ни дърпаше натам. Тук обаче се появиха ясно различими зидове – някои запазени повече, други по-малко. Започнах да регистрирам координатите по продължението на стената и се улисах в това си занимание, поради което отидох доста по-назад от мястото, на което се намирахме. Самата стена беше погълната от дървета и храсти и много трудно се движих покрай нея.

Останки от зид на Витата стена над Здравковец

Продължението на зида съм регистрирал на картата, която е прикачена в началото на публикацията – това са първите точки с маркирани зидове в отбелязания маршрут. На около 50 метра от мястото, на което първоначално открих стената, се видя и нещо като път, който е пресичал зида и който също съм отбелязал.

Път, който пресича стената

Зачудих се. Какво правят тези зидове тук? Какво заграждат? Прекалено дълго е продължението им, а дори не успях да стигна до края им. Ако това е било крепостна стена, що за внушителна крепост е имало тук и как не е открита досега? Витен беше доста по-нататък, няма шанс това да е част от него. По нататък в прехода открих още останки от тези зидове, някои от които бяха на една линия с първия, т.е. явно това е една и съща стена, което прави заграденото пространство още по-голямо.

Този въпрос получи отговор при второто ни идване с Милко, който без особени усилия констатира, че тези зидове са стопански и са от по-ново време. Използвани са просто за да указват къде са границите на имотите на хората. В това обяснение има много логика, защото заграждането на такава територия с крепостна стена би било ужасно скъпо начинание и все щяхме да знаем нещо за този обект. Впрочем, огромна част от платото Витата стена е осеяно с такива стопански зидове, които хората някога са строили. Могат да се видят както в по-откритите места, така и в храсталаците.

Стопански зидове на платото Витата стена

Докато регистрирах координатите на въпросната стена, в един момент просто се отказах – доста се отдалечих, растителността ставаше все по-непристъпна, а и знам ли къде е краят на всичко това? Заради жегата бях съблякъл тениската си и на връщане при влизането ми в гората, откъдето старирах отчитането на продължението на зида, се закачих на някакви бодливи дървета, които раздраха тялото ми от подмишницата до кръста. За да е още по-болезнено, влязох в тези дървета със засилка. Веднага извадих аптечката, промих със спирт раните и сложих няколко лепенки.

Впрочем, като казвам, че има стопански зидове и някакви пътечки по платото, това не означава, че тук няма и далеч по-стари пътища. Нещо повече, много вероятно е дори маршрутът на екопътеката на места да минава точно по древните друмища, прокарани по Витата стена. Регистрирал съм на картата някои такива отсечки, които ми се сториха по-отчетливи.

Споменах вече, че по цялото плато могат да бъдат видяни ясни следи от стопанските зидове. Пресичаме поредните такива, тук личи даже уличка между две каменни огради. Вероятно това е продължение на предишния зид, защото разположението е в същата хоризонтална линия.

Следи от зидове по Витата стена

Панорамни гледки от „Витата стена“

При проучването на маршрута бях видял отбелязано едно панорамно място, при което се открива гледка, затова бях решил да отбием тук и хем да се насладим, хем да обядваме. Забелязах, че го наближаваме, затова започнах да се оглеждам. Наистина, съвсем близо до нас се появиха купчини от големи камъни, които някак естествено привличат вниманието ти. Отклонихме се натам и това беше достатъчно – гледката се откри. Преминахме през камъните и отидохме досами скалния венец, където място за сядане има предостатъчно, но жегата беше много силна и просто не ти даваше възможност да застанеш къде да е. Скрихме се под рехавата сянка на някакъв храст и набързо ядохме. Панормата тук е толкова голяма и мащабна, че погледът ти не може да я обхване, а умът – осмисли.

Гледка от платото Витата стена

От тук като погледнеш наляво се вижда Габрово, надясно – покрайнините на Севлиево, а всичко между тях са безбройните пръснати селца между двата града – Враниловци, Стоевци, Драгановци… Виждат се и далечните старопланински върхове, като например връх Триглав. В ниското, разделени от рехави и не толкова рехави горички са поляните, които навярно до не толкова отдавна са изхранвали местното население.

Гледка от платото Витата стена

Правим си някои снимки, почиваме и се стягаме да продължим маршрута. Знам,че наблизо има неолитна пещера, дори виждам указателната табелка. Иска ми се да я посетя и обикалям наоколо да видя накъде да поема, но не виждам и се отказвам. Всъщност истинската причина да не положа повече усилия да отида до пещерата е жегата, която мори много и ти се иска просто да се скриеш в гората, а тук, на скалния венец определено не е мястото, където да потърсиш разхлада.

Скален феномен „Момичките“

Продължаваме нататък и виждаме табела, указваща накъде е скалният феномен „Момичките“. Решаваме да отидем натам – пътеката минава през гъста гора и се спуска надолу. Вероятно за около 5 минути преход от отбивката на главния маршрут се стига до въпросното място. Според легендата някога тук от скалите няколко девойки са се хвърлили, за да опазят своята чест от турците. След това се случило чудо – момичетата тутакси се превърнали в скали, които хората нарекли „Момичките“.

Скален феномен „Момичките“ на Витата стена

Набързо разглеждаме скалите и тръгваме обратно към главната екопътека. От тук маршрутът ѝ преминава основно в гориста местност – нещо, от което определено имаме нужда. По някое време започва и значително спускане, а острани навсякъде се виждат камъни, които приличат на някогашен строителен материал. Имам чувството, че цялото плато е било застроено и в известен смисъл не съм далеч от истината – често личат останките от зидове, а един господ знае какво лежи дълбоко под земята, по която ходим.

По екопътека „Витата стена“

На места се отклоняваме от пътеката, за да разгледаме причудливите форми на камъните, с които е осеяно наоколо. Редно е да отбележа, че „Витата стена“ всъщност е най-западната част от платото „Стражата“, за което доста съм писал. Подобно и на източната му част, и тук релефът е силно каменист и варовиков с много интересна форма на камъните. На места теренът е така оформен, че все едно някога през него е текла река, което не е невъзможно.

По екопътеката „Витата стена“

Останки от стена и иманярски изкопи

Така постепенно стигаме до място, на което съвсем ясно личат останките на стена. За разлика от предишните обаче, тази минава перпендикулярно на маршрута ни, т.е. прегражда пътя. Вече сме относително близо от крепостта Витен (наричана още Витенград), но сме и достатъчно далеч, за да се чудя дали е част от нея. Очевидно е, че е или преградна, или крепостна стена, а не част от помещение, защото има голяма дължина, а дори не съм я обходил цялата.

Останки от стена, преграждаща пътеката на Витата стена

Поради каменистия терен е трудно да се различи кое е било градеж и кое просто са камъни, но тук ясно се очертава стената. Решавам да обиколя наоколо и да разгледам – ако има стена, би следвало да намеря и останки от нещо друго. И наистина намерих – съвсем наблизо пред мен изскочи огромен иманярски изкоп, който ако е копан на ръка, онзи е копал денонощно 1 седмица сигурно. До този момент не бях виждал толкова голям и бях впечатлен от постоянството на автора му. Неслучайно и съм го отбелязал на картата. На всичкото отгоре на няколко метра от него имаше още един дълбок изкоп.

Иманярски изкоп на Витата стена

Интересно е да се погледнат стените в този изкоп – на места изглежда, че има ръчен градеж, на други като че ли просто скалата е издялана. А може и да е комбинация от двете. Така или иначе тази дупка показва дълбочината, на която се намират останките от някогашните строежи – вероятно ако археолозите искат да проучват по-обстойно терена, ще трябва да копаят по-надълбоко.

Фрагментирана керамика

Разрових се около този изкоп и открих няколко относително големи парчета керамика, които първоначално мислех за тухли, използвани в строежа. Но впоследствие промених мнението си и по-скоро смятам, че парчето, което прибрах със себе си, не е тухла, а част от някакъв по-голям съд за съхранение, например питос. При второто ми идване тук открихме и още парчета от керамика, така че везните повече накланят в тази посока. Сглобих и един колаж с парчето, на който могат да се видят различните му страни.

Древна керамика, открита на Витата стена

Новооткрити тракийски кули

Тук ще направя отклонение, за да разкажа за вероятно най-значимото археологическо откритие от тези събития, случило се при второто ми посещение на това място. Изрично трябва да подчертая, че заслуга за него изцяло има Милко от „Български крепости“.

При второто ми идване на Витата стена, именно с Милко, паркирахме джипа на отсрещния ръб на платото и тръгнахме напряко през гората. Не следвахме изрично екопътека, защото той имаше GPS, невлияещ се от наличието на интернет и просто беше регистрирал точката, на която оставихме колата. Тръгнахме право в посока крепостта Витен, но имахме да повървим около 600 метра през гората до там. В един момент, докато крачим, се озовахме през останките на градеж. Милко идентифицира това като някогашна кула, но на мен това ми се стори странно – това беше на средата на платото, защо тази кула ще е тук? Малко по-напред, в посока Витен, открихме останки от стена. Но стена покрай кулата нямаше – имаше зад нея. Ако това е кула, би следвало стената да е покрай нея.

Останки от кула в централната част на Витата стена

Това впоследствие намери отговор. Милко сложи на GPS-а си маркер с координати на кулата и отидохме на Витен, за което ще разкажа по-нататък. На връщане отново минавахме през гората без да се съобразяваме с пътеките. Този път се озовахме откъм северния ръб на платото, където пред нас се оказаха още едни останки от кула, почти същата като предишната. Тук имаше логика да има кула, защото беше до ръба, но отново нямаше стена. Милко сложи маркер и за тази кула, след което ми показа екрана:

– Виж!

Погледнах, а на дисплея ясно се видя, че първата кула, намираща се в центъра на платото, която бяхме регистрирали на идване, и тази, която се падаше сега в левия край, бяха разположени в хоризонтална линия. Тук Милко направи хипотезата, че най-вероятно тези две кули са били свързани с дървена палисада, поради което не можем да открием следи от стени между кулите.

Останки от кула от северната страна на платото Витата стена

Следващото му предположение беше, че щом в левия край и средата има кули в една линия, то вероятно и в десния (южния) край ще има такава. Според ориентацията ми в пространството се сетих, че при предишното ми идване точно в тази околност се падаше дълбокият иманярски изкоп, и го заведох там. И там, точно при изкопа, всъщност се оказа и третата кула, която застана почти на същия хоризонтал като първите две, и дойде да потвърди хипотезата на Милко. Според него това е отбранителна линия от тракийско време. Както вече отбелязах, зад тези кули има и останки от стена, но тя явно не е била крепостна, защото попада в отбранявания периметър.

Останки от стена, намираща се в охраняваната от кулите зона

Това е важно откритие, защото дава съвсем нова светлина за обитаването на Витен. В момента крепостните стени на съоръжението са маркирани много по-близо до крепостта от въпросните кули, като за последните нищо не се споменава и надали изобщо са откривани. Разбира се, вероятно в по-късно време тези кули отдавна не са съществували и действително обитаваната зона на Витен да е в сегашните рамки, посочени от археолозите. Но това не променя факта, че явно този регион е бил доста по-заселен в по-старо време и е бил значително по-голям.

След това важно отклонение, нека се върна към първото ми посещение, когато за пръв път попаднах на иманярския изкоп, до който бях стигнал.

Продължихме в посока Витен и на няколко места забелязах останки от стени – вероятно някои от тях са били част от въпросната стена, стояща зад споменатите кули, но тогава за тези кули аз не подозирах. Зидовете съм маркирал на картата, като един от тях дори съм проследил с координати донякъде.

На едно място, съвсем близо до скалния венец, с Виктор седнахме отново да ядем, използвайки сянката на гората. Водата ни беше към края си, а аз дори малкото, която имах, беше вече на чай. Бяхме в час, в който слънцето пече най-силно, а и случихме най-големите горещници. Тук обаче няма откъде да си налееш вода.

Крепостта Витен

Така стигнахме пред входа на Витен. Отдавна искам да дойда тук и най-сетне това беше факт. Входът към крепостта е по-навътре в гората, за разлика от информационната табела, която е поставена на екопътеката, по която отново може да се стигне до останките на крепостта, но покрай скалния венец. При първото ми ходене минах именно по пътечката, която се изкачва нагоре и те изкарва на самия край на Витата стена, където платото свършва с отвесни скали и пред теб е цялото Севлиевско поле, а в ляво от теб се вижда Габрово. Не са били глупави хората, когато са избирали място за строеж.

Севлиевското поле от крепостта Витен

Подобно на почивката ни от по-рано, и тук погледът не може да побере цялата красота, която природата му поднася. Нито снимките могат да предадат онова усещане, което гали душата ти, когато се качиш на такава височина. Единственото неприятно беше, че мястото е голо, а времето беше толкова горещо, че не ми позволи да се насладя за по-дълго на гледката. За сметка на това при второто ми идване на Витен, часът беше около 8:30 сутринта, което ни даде възможност да закусим тук, да погледаме и да обсъдим различни обекти, които се виждат от тази скала. Пак тогава видяхме тук и един възрастен мъж, който спомена, че всяка сутрин си прави разходка от село Яворец до крепостта Витен. Хвала на такъв човек – след малко ще разкажа за какво спускане иде реч към Яворец, а той не само го спуска, а го и качва! При това всеки ден!

Гледка към Габрово и Севлиевското поле от крепост Витен

Информация за крепостта Витен

Освен, че предлага невероятни красоти, нека дам и малко инфомация за Витен. Тракийски, провинциалноримски и средновековен български град, той е известен сред местното население като Витенград. Намира се на местност „Витата стена“, която, както вече отбелязах, е част от карстовото плато „Стражата“. Съоръженито отстои на 4 км западно от село Здравковец. От запад и юг е очертано с висок скален откос при надморска височина 702,6 м.

Пещерата в южния скален откос е обитавана през новокаменната епоха (VI – V хил. пр. Хр.), а най-ранното поселение на платото се отнася към каменно-медната епоха (IV-III хил. пр. Хр.). При археологически разкопки, проведени през 1962 – 1965 г. са намерени фрагменти от глинени съдове, каменни и кремъчни оръдия на труда. Откритите останки от наземни жилища, фрагменти от съдове, монети и др. очертават мястото на тракийско селище от V-VI в. пр. Хр.

Към края на III-IV в., като са използвани стратегическите предимства на местността, тук е изградена крепост, включена към отбранителната система за защита на балканските римски провинции от варварските нападения. Крепостта е унищожена в края на VI в. при аваро-славянските нападения.

Животът на платото е възобновен по време на Първото българско царство, засвидетелствано с редица находки. Местността е обитавана и по време на Второто българско царство, когато тук се обособява и замъкът на местния феодален владетел (XII-XIV в.). Новоизградената крепостна стена загражда платото към достъпните склонове. Входът от изток е бил защитен с надвратна правоъгълна кула. Укрепителните съоръжения са градени от обработени камъни, споявани с хоросан, при използването на сантрачна мрежа. Разкрити са останки от жилищен комплекс, съставен от просторна двуделна сграда и кухненско помещение. Североизточно от него е разположена малка църковна постройка. Край нея е оформен некропол.

Резиденцията-феодален замък принадлежи към столичния административен район на Второто българско царство.

Археологическите проучвания са проведени от Атанас Милчев и Кина Койчева, така че за онези, които са заинтересувани от по-детайлна информация за крепостта, мога да ги насоча към техните трудове.

След като постоях на скалния венец, влязох навътре към сърцевината на съоръжението. Тревата беше много висока и не дай си Боже да стъпиш в някой иманярски изкоп, каквито тук има много. Ако си късметлия, може и да не си счупиш крака. Стигнах до Болярската резиденция, която явно е била замъкът на местния владетел при Второто българско царство.

Болярската резиденция на крепостта Витен

Тук отново ще прескоча до второто ми идване. При него влязохме в крепостта покрай някогашния ѝ вход и успях да разгледам повече неща. Едно от първите неща, които ще видите, ако минете по този маршрут, са иманярските изкопи. Наистина са големи, а един, намиращ се покрай крепостната стена, дори съм го отбелязал на картата. Камъните на голяма част от крепостната стена на Витен пък са разсипани по склона.

Тук две сърни, които се гонеха, щяха да ни прегазят – минаха точно до нас, но се отдъпнахме.

Разсипани камъни от крепостната стена на Витен

В погълнатата от гората крепост все пак има поставени информационни табели, указващи входът на крепостта, болярската резиденция и други установени обекти. На самия вход личат останките на кулата, която е била конструктивно свързана с крепостната стена. По-навътре могат да се видят останки от различни помещения, но всичко е обгърнато с голяма растителност.

Останки в крепостта Витен

Тук поради високата раститенлност Милко искаше да се връщаме, но понеже идвах за втори път, му казах как можем да влезем по обособената пътека, която се намираше малко встрани от нас. По нея впрочем също можете да се насладите на прекрасна гледка към околността, защото тя се намира на метри от посочения вече скален венец, където платото свършва.

Фрагментирана керамика покрай Болярската резиденция на Витен

Насочихме се към Болярската резиденция. Тук, точно покрай стените на постройката, след незначително разравяне в земята, се разкриха парчета от битова керамика. Ако за едрото парче от иманярския изкоп по-рано се съмнявах дали е от някакъв съд или не, то сега няма никакво съмнение какво представляват тези находки. Направил съм колаж с предната и задната им страна, а тази керамика ще предам в музея.

Фрагментирана битова керамика, открита на крепостта Витен

След това откритие си тръгнахме от крепостта и на връщане попаднахме на останките от тракийски кули, които вече описах по-рано.

Слизане от Витен

Сега отново да се върна на първото ми посещение, когато заради горещината не успях да обходя крепостта така добре.

След като разгледах Болярската резиденция, се върнах на утъпканата пътека и слязох долу, където е информационната табела. Именно това е и маршрутът на екопътеката, от която дойдохме. Продължението ѝ е вляво и надолу, където трябва да слезем в село Яворец. Веднага започва едно стръмно спускане, което е толкова голямо, че е монтирано стоманено въже, за което да се държиш, докато слизаш. Самата пътека е покрита с камъни, които са падали от крепостта (тя остава над пътеката) и това прави падането още по-лесно, защото можеш да се подхлъзнеш на тях.

На слизане от крепостта Витен

Денивелацията е толкова голяма, че макар да съм с планински обувки, пръстите ми се набиват във върха на обувката. По някое време камъните свършват, но баирът продължава стръмно надолу през гората. От време на време се облягам на някое дърво, за да ми починат краката. А онзи човек, който срещнахме на крепостта, върви това и нагоре, и надолу всеки ден!

Не мога да кажа, че разстоянието е голямо. Просто вече бяхме уморени, беше много горещо, а вече от много време се нуждаехме от вода, каквато нямахме. Това създава усещането за безкрайност.

Село Яворец

Така или иначе след малко слязохме големият наклон и се озовахме на стар път, покрит с разбит асфалт. След този преход чувстваш тази полуналична настилка като магистрала за краката си. Минахме покрай разни горски постройки, след което влязохме в по-заселената част на село Яворец. Тук именно видяхме и така бленуваната чешма, която съм отбелязал на картата. Имам чувството, че много време стояхме на това място – няколко пъти си пълних шишето с вода и го изпивах, няколко пъти и директно си сложих главата под чешмата.

След като свършихме тази важна работа, влязохме в селото и започнахме да трупаме впечатления. Яворец не е малко село и е населено. Може да се каже, че е от онези соц селца, които по естествен начин са се превърнали в своеобразен селищен център за околните села. Архитектурата му е характерна за социалистическия период и не може да се похвали с красотата на възрожденски селища като Боженци например. Но пък от него се откриват прекрасни гледки към Витата стена и крепостта Витен.

Витата стена и крепостта Витен от село Яворец

Към 15 март 2024 г. населението на Яворец е 720 души. Селото разполага и с относително голяма и добре поддържана църква.

Църквата в село Яворец

В центъра се намира широк площад, срещу който е разположено читалище „Васил Левски“. Тук минава и пътят за Севлиево/Габрово. Тук е и мястото, от което ние се прибрахме в Габрово – изморени, но не и жадни.

Читалище „Васил Левски“ в село Яворец

В заключение мога да кажа, че разходката по екопътека „Витата стена“ е изключително приятно преживяване, но с една уговорка – задължително направете прехода с начална точка село Здравковец. Ако заходите от Яворец, ще е нужно да правите изкачване със силна денивелация. Ако идвате от Здравковец, няма почти никакви изкачвания, а там, където ги има, са кратки и незначителни.

Платото е наситено с историко-археологически обекти, част от които са все още неизследвани. На много места можете да се насладите на прекрасна гледка над цялата околност и на старопланинските върхове.

Като финал ще ви предложа именно една такава гледка към крепостта Витен, заснета рано сутринта при второто ми идване на Витата стена. Фортификацията е в края на скалата.

Гледка към крепостта Витен рано сутринта

Можете да прочетете и публикацията ми за изгубената крепост Чукара, стари калдъръми и гледки от платото Стражата.