Този уикенд бях решил да изследвам непознат маршрут – екопътеката от село Боженци до село Куманите. Не знаех маршрута, за това реших, че днес е удачен момент да го проуча. Тая работа я реших буквално предишната вечер, затова станах рано, пих едно кафе и подготвих всичко нужно – вода, сандвичи, горна дреха, нож и всичко, което по принцип е част от снаряжението ми.

Точно в 9 часа бях на паркинга на Боженци, където е музея. За да не откривам топлата вода, реших да питам там за насока къде е старта на пътеката. Там ми казаха: „Тука в центъра има една табела…“. Прекъснах ги с идеята, че табелата я знам, интересува ме посоката, която силно подозирах, че е същата като тревненската. Момичето имаше желание да ми каже, даже извади карта, в която изобщо не се ориентира, но аз се ориентирах и ѝ казах, че за този случай не ни върши работа. Благодарих ѝ за опита да ми помогне и реших, че отново ще разчитам на усета си.

На центъра на Боженци действително има табела, която експлицитно казва – Куманите – 120 мин., затова тръгнах спрямо нея. По същество това е същата екопъка, която води към Трявна – началото и на двете е от едно и също място. Тръгнах нагоре по калдъръма, наслаждавайки се на възрожденските къщи.

Къща в Боженци

Калдъръма към екопътеката от Боженци за Куманите и Трявна

Екопътеката започва от един кладенец, пътят от който се отклонява на своеобразно кръстовище, доколкото това понятие е приложимо за Боженци. Ако желаете, можете да минете покрай църквата, и после заобикаляйки надясно, отново ще стигнете тук. Пътят е малко по-дълъг, но поне ще видите повече от селото и архитектурата му.

Тук на това място, където е кладенецът, ще видите горски път и няколко различни маркировки. Тази, която е за Куманите, е бяло и червено. Следвате нея и не я изпускате. В началото всички маршрути са от тази точка, така че тръгвате в гората от нея.

Кладенецът, от който започва екопътеката от Боженци до Куманите

Снощи беше валяло дъжд и аз бях обнадежден от този факт – обичам хладовината и свежестта на Балкана след нощен дъжд. Но този път бях лошо посрещнат от този факт – още в началото на екопътеката всичко беше кално и освен, че нямаш избор къде да ходиш, но и внимаваш да не се хлъзнеш. Всичко това освен, че е неприятно, натоварва и ходилата допълнително. А най-лошото е, че вместо да се наслаждаваш на пътя и природата, ти гледаш в краката си, за да не стъпиш в някоя кална локва или да не паднеш.

Но явно не всички балкански обитатели смятат като мен – в гъстата гора, в която веднага влязох, имаше много животни, които очевидно бяха доволни от влагата. В рамките само на 200 метра например видях общо 6 саламандъра, или както ги наричаме тук – дъждовници. Повечето от тях се движеха, но един от тях стоеше на едно място, явно като някаква тактика. Повечето саламандри, които съм виждал, стоят на едно място при среща с хора, вместо да се движат, но днес беше различно. Внимавах по пътя да не стъпча някой от тях, защото окраската им е много камуфлажна и човешкото око лесно може да пропусне присъствието на това красиво животно.

Теренът тук е типичният за средния дял на Стара планина – гъста гора, пресечен терен и широколистни дървета. След около 20 минути ходене стигнах до чешма, видиш ли, възстановена от ВиК – Габрово. Не знам от какво е възстановена чешмата, но течеше като ракия. Предполагам, че лятно време хептен пресъхва, така че изобщо не препоръчвам ако минавате по този маршрут, да разчитате на тази чешма. Все пак този обект може да служи като ориентир или чекпоинт.

Чешмата при екопътеката от Боженци до Куманите

След още 15-20 минути ходене стигате до разклон, който вече има значение – именно тук се разклоняват пътеките – едната за Трявна, другата за Куманите. Разбира се, ако искате за Куманите, хващате тази, която е в червено и бяло, но има и табела, която указва селото, а също така сочи, че в тази посока е и село Скорците. В този случай хващате лявото разклонение, което започва да прави спускане.

Разклонението на екопътеката от Боженци до Куманите

Тук за пръв път пътеката се пуска. Все още гората е гъста и е кално, но има и камъни в пътеката, което я прави по-приемлива в този момент. Малко след като съм се отклонил, чувам нещо да шумоли в храстите. В този момент от там изскача голяма сърна. Изприпка на 5-10 метра от мен, премина през пътеката и скочи на отсрещната страна. Беше толкова красива, че дори спрях да дишам, за да не променя нещо в плана на природата.

Някъде по пътя се вижда и политическо послание, което ме изненадва, понеже сме далеч от София:

Слизам още надолу и виждам ново разклонение. Тук отново има табела и става ясно, че трябва да се продължи надясно за Куманите.

Разклонението на екопътеката от Боженци за Куманите, на което трябва да се поеме вдясно

От тук като че ли стана по-лесно – калта намаля, но това беше обяснимо, защото излязох на открито, където пръстта можеше да изсъхне по-бързо, отколкото в гъстата гора, в която бях. Малко след излизането си виждам някакво прекрасно иглолистно дърво, направо елха с украшения! За габровския край не са характерни иглолистните гори, още по-малко дърветата с по-изчанчени плодове. Но за мен си беше подарък.

Иглолистно дърво на екопътеката между Боженци и Кумани

След малко отново влизам в гора, но доста по-рядка от предишната, а теренът е по-малко стръмен. Направо си е наслаждение, защото ти позволява да слушаш птиците, чиито глас отеква в акустиката и се чува по-плътно.

Екопътеката Боженци – Куманите след разклона

И все пак на места калта отново изниква, дори нещо повече – има пълни локви с кал, които пречат да преминеш терена. Докато се оглеждам около себе си, изведнъж спирам, защото поглеждам в краката си – извънредно голям дъждовен червей се точи перпендикулярно на пътеката. Тези червеи ми бяха много гнусни като малък (всъщност и сега са ми гнусни), но това е още един признак за доволните горски обитатели от снощния дъжд.

Дъждовен червей на екопътеката от Боженци до Куманите

По пътеката следват още няколко препятствия, възникнали като следствие от дъжда, затова се налага да заобикалям, а на места дори да си играя с огъня и да рискувам да се изсипя в поредната кална локва. Но нещата не са грозни, въпреки неколкократното изтъкване на калното време. Ето, насреща например се е образувало миниатюрно заблатено езерце от дъжда и определено изглежда красиво.

Блато по екопътеката Боженци – Кумани

Дъждът несъмнено е активирал и онези, които най-много го обичат – гъбите. Поникнали са всякакви и навсякъде. Жалко, че не ги познавам, за да набера. Но поне мога да им се полюбувам.

Гъби по екопътеката Боженци – Кумани

Гъби по екопътеката Боженци – Кумани

Продължавам по пътеката и тъкмо когато удря първият час на прехода ми, природата отваря нова гледка пред мен – широка, многопластова, многоетажна поляна! Виждат се няколко нива на старопланинските склонове, а за мен това е нов ъгъл на наблюдение върху тези склонове. Просто е неописуемо, защото освен гледката, слънцето е напекло, нищо не смущава покоя и се чуват само птиците и насекомите.

Поляната с панорама по маршрута на екопътеката Боженци – Кумани

Започвам да се ядосвам, че е кално, поради което не мога да седна именно тук и да закуся. Мисля дори как да довлека някой дънер, но каква полза – той ще е мокър. Продължавам напред по горната част на поляната и виждам, че някой вече се е сблъсквал с моя проблем – пред мен изскача бетонна траверса, която е импровизирана пейка именно за такива като мен. Сядам, отварям си мешката и набутвам първия сандвич, взирайки се в гледката пред мен.

Поляната на екоптеката Боженци – Куманите

Чуват се щурци, жужат всякакви други насекоми, а птиците са толкова много, че не мога да ги различа. Поляната е осеяна с всякакви горски цветя и бурени, всичко наоколо мирише на планина.

Горски цветя на поляната по екопътеката Боженци – Куманите

На табелите, които виждам около мен, пише, че село Скорците е на 15 минути от мен. Накрая се навивам, че ще посетя това село, дори ако трябва да се отклоня от маршрута си.  Изяждам си сандвича и тръгвам надолу през корията, отвъд която се чува лай на кучета. Очевидно е, че зад дърветата се крие селото. Слизам и виждам огромна постройка, отзад полянки, на които пасат коне. Пред мен битови и строителни материали изхвърлени ей така, насред нищото. В този момент виждам табела, която сочи обратно към Боженци. Това добре, но под нея още една, която сочи в същата посока за Куманите. Казвам си, машала, не гледаш маркировката, и я изпусна. Но нещо ми се стори нелогично и продължих 20-тина метра надолу, където на една бетонна стена пишеше „с. Кумани“ и стрелка напред. Явно нещо по табелата беше объркано и трябва да го имате предвид ако ще правите този маршрут. След още 20-тина метра се озовах на тесен стар междуселски асфалтов път. Имаше завой и наляво, и надясно. Не знаех кой да поема, затова пуснах GPS, макар той да не е много полезен с горските пътеки. Видях, че наляво пътят води към Горни Томчевци.

Името на това село ми беше познато, защото миналата година с мой приятел бяхме тръгнали над Куманите и питахме местен човек кое е селото, което следва по пътеката, която бяхме поели. Той ни каза, че е Горни Томчевци. Та така направих обосновано предположение, че трябва да поема натам и това се оказа правилната посока, така че имайте предвид, ако ще правите маршрута. Аз все още не знаех, поради което спрях единствената кола, която мина, и питах шофьора, който ми каза да се кача. Карахме 200-300 метра и мъжът ме спря на отбивката за Куманите, която ясно личеше. След като сте тръгнали по автомобилния път наляво от с. Скорците, след 300 метра вдясно ще видите коларската пътека, която води до Куманите.

Тръгнах по нея и пред мен се показа един дол, който най-напред трябваше да слезя, а след като го направя, да го изкача. от другата му страна.

Слизането в посока Кумани

Това не беше проблем предвид пътя, който бях извървял. Слязох и се качих за около 10-тина минути, след което преди да вляза отново в гората, се обърнах назад.

Пътят от с. Скорците към с. Куманите

Чудесно, сега следваше да поема към Куманите. Правя го и сега следва отново планински път надолу. По някое време поглеждам през дърветата – виждат се насрещните села, дори Дряново е там.

Пътят към Куманите

На 50-тина метра от мен изскача черно животно, наподобяващо на едра котка. Инстинктивно се пресягам към кобура си, но въпросната котка се скрива някъде в гората. Няма опасност. След малко влизам в селото и срещам възрастен човек, който веднага ме заговаря. Казва ми, че постоянните жители на Куманите са 4-5, а дори самият той си идва за лятото.

За Куманите вече съм говорил, за това няма да го правя отново. Само ще отбележа, че това също е село с възрожденски къщи – това, което е останало от тях.

Пускам се надолу и отбивам в другата махала с чешмата, за да си налея вода. Заглеждам се в плочата до малкото мостче, за която също вече съм говорил. След като си напълвам шишето, се връщам обратно.

Чешмата в село Куманите

Мостът с плочата в село Куманите

Разглеждам някои калдаръми – всичко изглежда доста по-автентично от главната улица на Боженци. Тук никой няма мотив да промени ритъма на живот.

Изоставена къща с калдаръм в село Куманите

Махалите тук са доста разпръснати и къщи има във всяка от тях.

Калдъръм и къщи в село Куманите

Калдъръм и къщи в село Куманите

Калдъръм и къщи в село Куманите

До една от важните къщи, която се пада на кръстопътя на калдъръмите, има добра информационна табела относно произхода и историята на Куманите.

Информационна табела в село Кумани

Това е краят на селото. Всъщност е началото, но аз идвам от другата му страна и за мен се пада край. Решавам, че ще направя нова почивка, пък и защо да се пускам надолу толкова рано – тук високо ми е добре. Минавам покрай гробищата, които се първото нещо в селото.

Гробищата на село Кумани

Току след тях има разпаднала се ферма или нещо подобно. Преди години бях говорил със собственика ѝ и тогава постройката беше здрава. Сега завивам зад нея, а там пасат овце. Иска ми се да ги снимам и доближавам част от тях, но те се плашат и бягат. Решавам да не ги закачам и се качвам нагоре по баира на поляната, където си оставям багажа, вадя домашната си пастърма и ракията, и се отдавам на гледка, мисли, спокойствие и… докоснатата от Бог музика на Кайно Йесно Слонце.

Гледка в село Куманите

Ракия и домашна пастърма

Поглед от поляната в началото на село Куманите

В този момент отново осъзнавам, че  онова, което дава живот, е природата. Тя ми дава и някаква уравновесеност спрямо света, в който ни се налага да живеем. Да, изричам на глас насред полето, ако можех още 100 пъти да се родя, отново щях да избера да се родя в Балкана. Защото ако не си предан на рода си, на какво си предан?

Планински пейзаж в началото на село Кумани

Изоставен автомобил Запорожец (ЗАЗ) в началото на село Кумани

Идва време да си тръгвам. Довиждане, село Кумани! Ще се върна. Обещавам!

Входът на село Кумани

От тук следват около 3-4 километра стръмно спускане буквално на зиг-заг. Да слизаш този маршрут не е трудно, но да го качваш вероятно е аушвицът на ада. Слизането е един час, но това е най-вече заради зигзагообразният асфалтов път, просто урвата е много стръмна и няма как да има маршрут, който да се спуска директно надолу. Но това не значи, че не е приятно – напротив, за целият маршрут не мина и една кола, а аз набрах ароматни цветове на акация, както и други планински цветя. След слизането на баира се озовавате на пътя Царева ливада – Трявна. Тръгвате наляво и след малко повече от километър ще видите ЖП гарата на Царева ливада, от която можете да стигнете там, където сте се насочили.