Настоящият текст представлява втора част от серията публикации, посветени на тридневния ни поход с „Български крепости„, осъществен между 1-3 ноември 2024 г. по Южното Черноморие и Странджа, с отправна точка Ахтопол. Основната му цел беше проучването и откриването на крепости и други древни съоръжения, които предварително бяхме набелязали.

Този текст е посветен на Ден 2 от похода, като отново включвам интерактивната карта, на която могат да се видят всички планирани и/или посетени обекти, както и маршрутът, по който сме минали.

За Ден 1 можете да прочетете тук.

За Ден 3 можете да прочетете тук.

Легендата на картата е следната:

• в жълт цвят са маршрутът и обектите от първия ден на похода
• в син цвят са маршрутът и обектите от втория ден на похода
• в червен цвят са маршрутът и обектите от третия ден на похода
• картата има слой с маршрут и обекти според първоначалния ни план, от който на места сме се отклонявали. Слоят е скрит и можете да го покажете ръчно от легендата.

Подготовка и посещение на обект „Градище“ – с. Българи

След ден първи на похода, вечерта седнахме на ресторант, където обсъдихме как да процедираме на следващия ден. По план трябваше най-напред да тръгнем за обектите край Малко Търново, където трябваше да сме при Гранична полиция в 8:30 ч. Позволението на граничарите е задължително, защото част от обектите се намират зад граничната ограда и посещението им става на разрешителен принцип.

Късният за нас час обаче отваряше много свободно време, в което има дневна светлина, и което ние не бихме използвали. За това се реши при тръгването за Малко Търново да направим леко отклонение, за да разгледаме два други обекта – „Градище“ край с. Българи, както и близката крепост „Ургури“. Така щяхме и да имаме малко преднина с планираните обекти. Този план налагаше сутринта да се чакаме пред хотела в 5:30 ч.

Отново минахме през баничарницата, където собственикът вече ни познаваше, дори питаше на следващия ден отново ли сме в Ахтопол, явно си прави сметката колко баници да изпече. Отговорих му утвърдително и скочих в колата с Калин, Явор и Иво.

Тръгнахме в посока Малко Търново и се отбихме за „Градището“ при с. Българи. Карахме до някъде през гората и там, където стана непроходимо, продължихме пеша. Още беше сумрак, най-вече заради гъстата гора, а и нощният хлад все още държеше. Слизахме все надолу, което беше странно, предвид, че търсим крепост. По някое време Калин каза да изчакаме, а той с бърза крачка отиде до точните координати на обекта, след което се върна и каза, че на него няма крепост или друго съоръжение. Веднага се върнахме към колите и тръгнахме назад през гората. До тук 0/1.

Крепост „Ургури“ – с. Българи

Следващият обект беше крепостта „Ургури“, който беше съвсем наблизо. Докато се връщахме през черните пътища, свихме на една отбивка и продължихме по нея. Стигнахме до една полянка, където най-напред всички паркираха джиповете, но Милко опита да стигне още по-близо до обекта, и успя. Това накара останалите да го последват и след стотина метри започнаха да се виждат свлечените камъни от някогашната крепостна стена. Паркирахме в самата крепост. Тук определено щяхме да открием доста неща.

Руините на крепост Ургури – село Българи

Един от първите ясно различими обекти, които видяхме, бяха останките на неголяма едноапсидна църква – все още личеше апсидата ѝ. Храмът не е бил голям, но наличието му подсказва, че населението тук е било християнизирано, когато крепостта за последно е била обитаема.

Останки от църквата в крепост Ургури – село Българи

Съоръжението е било разкопавано от археолози – следите от разкопките личат ясно, но това не е било скоро. Все пак те позволяват да видим по-голяма част от някои от зидовете. В сравнителен план добре е запазен входът на крепостта, камъните на стените са без спойка.

Входът на крепост Ургури – с. Българи

Крепостта е била тракийска, късноантична и средновековна. Заграждала е значително пространство от около 11 дка и е имала приблизително правоъгълна форма. Разполагала е с няколко кули, стените на които личат и сега. Не на всички места зидовете са запазени, но на места – най-вече там, където археолозите са копали, има известна височина.

Зидове в крепост Ургури – с. Българи

Понеже укреплението е разположено на хълм със стръмни скатове, по-голямата част от крепостната стена беше се свлякла надолу и ясно се виждаха разхвърляните камъни по баира.

Разсипаните камъни от крепостната стена на крепост Ургури – село Българи

Лари не пропусна да направи кадри и тук, затова включвам и неговото видео – за по-детайлна информация. Някои от снимките в клипа са същите като тези в настоящата публикация, защото съм му предоставил всичките си кадри за свободно ползване, за да бъде по-богат материалът.

На Ургури се забавихме много, затова бързо поехме обратно. Трябваше да се върнем до асфалтовия път, а от там да поемем към Малко Търново, до където имахме доста път и където трябваше най-напред да минем през граничните.

Малко Търново

Шосето до Малко Търново е като лунен пейзаж и има много завои. Положителното е, че нямаше много коли, а и есента се беше разкрила в цялата си прелест. Калин караше толкова бързо, колкото е възможно, за да стигнем навреме в Малко Търново. Направихме го с ок. 10 минути закъснение и отидохме точно на портала на граничното управление. Казаха ни да изчакаме малко, докато дойде служителят и да ни инструктира как да процедираме.

След няма и 10 минути се появи младо момче в зелена граничарска униформа и пад с документи в ръката. Започна да изброява имената на някои членове на екипа, като едното от тях беше моето. След като изброи точно три имена, каза:

– Вие не сте допуснати да преминете временното възпиращо съоръжение.

Никой от нас не се възпротиви. На всички ни стана ясно какво значи това.

До предишния ден аз, Лари и Явор официално нямахме разрешение да преминем оградата при Резово. При Малко Търново обаче такава забрана не съществуваше и поради тази причина ние тримата дойдохме с екипа до тук. И на място ни уведомяват, че не може. Ходи спори срещу МВР…

Граничният заяви на останалите, че през цялото време с тях ще има придружаващ патрул. По план това трябваше да са 3 обекта, но имаше едни други 3, за които Калин изрично попита. Граничарят каза, че и за тях ще е нужно да има придружител. Това означаваше, че на 6 от обектите аз не бях допуснат. Обиколката им щеше да отнеме много време и ние с Лари и Явор трябваше да намерим какво полезно да правим.

Тракийски некропол „Пропада“

Google картата на Лари е осеяна с точки, представляващи обекти от този тип, който обикаляме. Когато отиде някъде и се чуди какво да посети, отваря картата и вижда какво има наоколо. Така направи и сега. Наблизо беше тракийският некропол „Пропада“, затова тримата тръгнахме натам. Пепо отново беше оставил джипа си на Явор, защото в джипа на Лари има място само за 2-ма човека.

Мястото се намира на около 4-5 км от Малко Търново, така че бързо стигнахме едно пространство, което използвахме за паркинг. Табелата тук показваше около 750 метра до некропола. Най-напред минахме по малко дървено мостче, изградено върху плиткото дере. Няколко крачки по-нагоре в коритото на дерето видях зид, обрасъл с мъх. Беше достатъчно висок, за да предположа, че е от по-ново време. Аз изказах предположението, че това е било подпорна стена за рекичката.

Зид в дерето по пътя за тракийски некропол „Пропада“

Стана ни интересно и се завъртяхме около него. Малко по-навътре в драките имаше още някакви зидове. Възможно е тук да е имало мелница, някакво малко стопанство или нещо подобно.

Останки от зидове по-навътре в храстите

Тук растителността ставаше екстремно гъста и старият хитрец Лари, за да не се налага да се промушва, ми рече:

– Я върви виж там какво има.

Насреща пък имаше някаква срутена сграда от още по-ново време – вече се виждаха тухли, а самата постройка беше от 2 помещения, като в едното се виждаха стара мивка и плочки. Очевидно това е било баня. Съседната стая, доста по-голяма, е била основната. Каквото и да е имало тук, явно в тази сграда е живял собственикът му.

Разрушена сграда покрай дерето по пътя за тракийски некропол „Пропада“

Зидът, за който предполагам, че е бил подпорна стена, съм го отбелязал на картата. Горните обекти се намират точно до него.

Продължихме нагоре по пътеката и само след няколко метра покрай маршрута започнаха да изникват още зидове, покрити с мъх. Явно тук до преди 100-200 години е имало малък колибак, защото ясно личаха границите на постройките.

Зид покрай пътеката, водеща до тракийски некропол „Пропада“

Малко по-нагоре стигаме до информационна табела, обясняваща спецификата на некропола, какъв тип гробове има, от кой период са и т.н. Лари в този момент е включил екшън камерата и непланирано се обръща към мен:

– Айде, чети.

Изчитам съдържанието на табелата и след като приключвам, той се обажда зад кадър:

– Текста чете…

– …Васил Димитров – реагирам веднага, за да не разваля спонтаността на момента.

Общо взето, намираме начини да си правим и веселото, докато вървим към гробищата, пък били те и тракийски.

А след няколко крачки започнаха да се виждат и разкритите гробове – в повечето случаи правоъгълни изкопи, разкопани от археолозите.

Тракийски гроб в некропол „Пропада“

Ако обърнете внимание, на картата за обекта некропол „Пропада“ съм отбелязал доста GPS координати – всяка една представлява такъв разкрит гроб, гробница или има някакъв по-специфичен гроб. В името на координата съм дал и какво точно е специфично за конкретния обект.

Голяма част от разкритите гробове изглеждат по такъв или подобен начин, с уговорката, че наистина са много и не сме обходили цялата местност. Има обаче и страшно много неразкрити гробове.

Пример за неразкрит гроб в некропол „Пропада“

Ясно личи могилката, във вътрешността на която има неразкрит все още гроб. По същество цялата местност представлява такива гробни могили.

Някои гробове привличат допълнително внимание. Попаднахме например на един семеен такъв. На фотографията се виждат двата съседни гроба на възрастни хора, а до тях – малък, който очевидно е детски.

Семеен гроб в тракийски некропол „Пропада“

В такива моменти съжалявам, че траките не са имали писменост. Кой знае каква история може да ни разкаже времето за семейството, погребано тук.

Подобни детски гробове могат да се видят и на други места из некропола, отбелязани са ясно на картата. Ето още един пример за такъв.

Детски гроб в тракийски некропол „Пропада“

В самото начало на некропола пък попаднах на гроб с две камери, а на метър от тях – друг, еднокамерен, изключително малък. Толкова е малък, че можем да предполагаме дали е бебешки или такъв на някакво по-малко животно, например куче. Опитах се да направя снимка, в която и трите да влязат в кадър, за да може да се видят размерите им в сравнителен план.

Двукамерен тракийски гроб и бебешки до тях в некропол „Пропада“

Интересното е, че никъде не открихме керамика, което е много странно – традиция за траките е да погребват мъртъвците си с любимите им предмети. Разбира се, ако тези предмети са били скъпи, те вече са изнесени от археолозите и иманярите, но фрагментираната битова керамика щеше да стои. Възможно е да не видяхме такава и защото всичко беше покрито с есенна шума, включително вътрешността на гробовете.

Тракийски гроб в некропол „Пропада“

Не след дълго Лари се измори и седна да почине, докато аз започнах да проверявам околните гробове. Тъкмо се уговаряме да му пратя GPS координатите и снимките, след като се приберем, и срещу нас се задава голяма група хора. Лари, който има удивителната способност да се заговори с всички във всякаква ситуация, директно ги пита какви са, що са, откъде са, какво ги води тук. Някаква руса лелка с нацупен вид отговаря от името на всички:

– Аз изобщо не исках да идвам, това е лоша енергия.

Че какво дириш тогава тук, след като не си искала? Кой я знае как е мрънкала на всички през целия път. Лари пусна някакъв бъзик за това как той няма пороци, след като пуши и ходи по жени, но онази не го схвана, пък сигурно се е и засегнала.

Точно тук видях и едно отклонение в гората, което сочеше към тракийска гробница, и тръгнах навътре. След по-малко от 50 метра се видяха останките от нещо наистина по-богато и голямо. Неслучайно беше наречено „гробница“, за разлика от гробовете, защото наистина си беше това.

Тракийска гробница в некропол „Пропада“

Вижда се характерът на този последен дом на погребания тук. Различава се дромосът (преддверието) и погребалното помещение. В дромоса се вижда и падналият фронтон.

Извиквам на Лари да дойде да снима за клипа си, но той се е заговорил с групата нещо и им обяснява за YouTube канала си. Тези от групичката бяха незапознати къде точно се намират и с какво една гробница е по-специална от, да речем, един гроб, и на стадния принцип като видяха, че аз отивам натам, дойдоха още един-двама. След тях пък дойдоха и другите, които дори се питаха един друг „къде отиваме?“. Неслучайно и побързах да заснема гробницата преди да са дошли.

Тракийска гробница в некропол „Пропада“

Тръгваме нагоре с Лари и след малко той сяда на един камък на нещо като малка полянка, и вади дрона, за да заснеме местността. Веднага след това идва и групата – явно гробницата за тях е купчина камънаци и не е спечелила вниманието им. Изчакваме ги да минат и позиционирам дрона на равно място, а от там вече Лари си го управлява и снима каквото е решил.

На метри от това място пък има и друга гробница, по-голяма от предишната. Отиваме да проверим и нея и да я огледаме.

Зидана тракийска гробница в некропол „Пропада“

Размерите значително се различават от тези на първата гробница, а тук вече говорим и за зидария.

Веднага отнякъде се появява и Явор, който тръгна да обикаля местността самостоятелно още долу при дерето. Оказа се, че вече е огледал всичко, докато ние се мотаем, и слиза да ни чака долу, където спряхме колите.

Зидана тракийска гробница в некропол „Пропада“

Помагам на Лари отново да вдигне дрона и да направи въздушни кадри на гробницата, която също се намира на закътано място в гората. След това продължаваме нагоре по баира, а този път той включва екшън камерата. Стигаме до билото на хълма и преди да отидем при десерта, се отбиваме в горичката встрани. Там се виждат още разкрити гробове, но този, на който попаднахме, се различаваше от първите по това, че подобно на гробницата, и той беше иззидан отвътре.

Зидан тракийски гроб в некропол „Пропада“

Десертът, за който говоря, е още една богата гробница на билото, която е оградена с обикновена ограда. Отиваме там и ни посреща въпросната гробница, която вече е по-запазена от другите, макар куполът ѝ да не е съхранен в оригиналния си вид, а е реставриран. Това си личи и по дървените подпори, изправени в обекта.

Богата гробница в тракийски некропол „Пропада“

Тук отново посядаме да починем, а аз набързо изяждам един кроасан и пия вода. Лари ми разказва за различни обекти из България, на които е бил – във връзка с гробницата, на която се намираме сега.

Както може да се види, входът ѝ е много нисък и тесен. Хвърлям едно око как е отвътре – няма нещо внушително.

Вътрешността на гробницата

Тръгваме по обратния път и този път Лари се отбива на първата гробница, на която го виках, но той говореше нещо с групата. Тук засне каквото беше решил и продължихме надолу към колите. Стигайки до зидовете край дерето, ми посочва скалната тераса, която се забелязва вляво през дърветата, презентирайки хипотезата си, че там вероятно е било тракийското селище.

Ето и детайлното видео от посещението ни на некропол „Пропада“, публикувано от Лари в YouTube:

Обиколка из Малко Търново

Натоварваме се в колите, решавайки, че ще отидем в Историческия музей на Малко Търново, което е на 4 км. Бързо стигаме до града. В една уличка с Лари видяхме ремонтен изкоп, вероятно на ВиК инсталация. Имахме информация, че ок. 50 метра по-надолу е имало римска станция, но в момента там е построена съвременна къща. Влязох в изкопания от багера ров, търсейки следи от керамика. За моя почуда успях да намеря такава, и точно в този момент над мен се появи работник, който ме попита:

– Какво търсите там?

Как обясняваш на общ работник, че търсиш древна керамика на работното му място? Аз не знам как, затова докато бях в режим „loading“, мислейки какво да кажа, Лари се намеси вещо:

– Вий знайте ли, че тук е имало римска станция? Ей в оная къща. Това е древно място.

И все в тоя дух. Как го баламоса не знам, но на работника му увисна ченето, и докато го слушаше, успях да открия в изкопа още керамика.

Въпреки комичния характер на ситуацията съм маркирал GPS координатите на мястото, на което съм открил фрагментираната керамика.

След това отидохме до източнокатолическата църква „Света Троица“, която беше съвсем наблизо, и Лари отново пусна дрона – този път другия, „новия“, както го нарича той. Колко му е, за 5 минути ще направи още едно видео.

Източнокатолическа църква „Света Троица“ – Малко Търново

След това паркирахме малко по-надолу досами центъра и се разходихме. Точно насреща имаше голяма красива чешма и отидохме да я разгледаме. Името ѝ е „Големият врис“ и легендата казва, че ако пиеш вода от тази чешма, ще се ожениш за момче (съответно момиче) от Малко Търново. Интересно е, че абсолютно същата легенда се разказва за Лъвовата чешма в центъра на Казанлък, а, убеден съм, и за много други чешми.

Чешмата Големият врис в центъра на Малко Търново

Малко по-встрани случайно попаднахме на един каменен часовник, който е построен през 2013 г., но страшно много ми напомни за римските слънчеви часовници. Може пък и точно това да е била идеята на създателя му.

Каменен часовник в центъра на Малко Търново

Най-накрая се наканихме да отидем до музея, за който Явор каза, че бил отишъл, но не работели. Надявахме се да са били в нещо като обедна почивка, защото какъв е този музей, който не работи в почивните дни.

Тъкмо тук по пътя видяхме интересна дървена сграда, която представлява католическа екзархия. Очевидно в Малко Търново католицизма има здрави корени.

Католическата екзархия в Малко Търново

На метри от екзархията е паметникът на Александър Фол, а още няколко метра по-нагоре е историческият музей. Отидохме до него, но Явор се оказа прав – не работи. В събота работи само по предварителна заявка, а в неделя не работи изобщо. Почиват хората, какво? Вие да не би да не почивате? Поне имаше експозиция на каменни експонати в двора, та можехме тях да разгледаме, докато починем малко.

Каменен експонат в двора на Историческия музей в Малко Търново

Един от тези експонати се оказа каменен фронтон от некропола „Пропада“, от който се връщахме. Положително този фронтон е на една от богатите гробници, които се намират в местността.

Каменен фронтон от гробница на „Пропада“, сега намиращ се в двора на историческия музей в Малко Търново

С това свърши непланираната ни обиколка из Малко Търново. Време беше да си потърсим друг обект за оглед в околността, докато чакаме другите да приключат с обектите отвъд граничната ограда. Лари успя и за тази вътрешноградска обиколка да сглоби видео, така че давам връзка и към него:

Крепост „Градището“ край с. Бръшлян, Малко Търново

Лари разполагаше с координат, на който, според Милко, трябва да е имало крепост – Градище, югоизточно от с. Бръшлян и северно от Малко Търново. Това не беше в плана на прехода, но не пречеше да отидем и да проверим какъв е случая – тъкмо щяхме да покрием един обект повече.

В началото не можахме да се разберем къде да поемем, защото GPS-а на Явор показваше едно, а нашия – друго. Най-вероятно всеки е разбрал различен обект и от там е дошло объркването. Така или иначе накрая нашата кола тръгна да води и не след дълго стигнахме в долината на река, където имаше изоставено хале. С колите бяхме до тук, а за Лари беше абсурд да се вре в гората след толкова обикаляне, за това аз и Явор тръгнахме, гонейки координата. Минаваше се през силно обрасла местност, а когато наближихме точката, пред нас отново се озова реката – мястото беше отбелязано на отсрещния бряг, на който нямаше как да отидем, затова просто продължихме нагоре по баира. Излизайки на равното място, пред нас изникнаха едновремнно останки от зидове и съборено паянтово съоръжение.

Крепост Градище – Малко Търново

Наоколо видяхме и бетонен каптаж, като всичко това показваше, че по социалистическо време тук е идвано и нещо е правено. Което не значеше, че и зидовете са от комунизма. Огледахме наоколо и продължихме навътре по билото. Показа се някаква интересна скална ниша, за която е неясно дали се е образувала по естествен път или е човешко дело.

Скална ниша на крепост Градище – Малко Търново

Продължаваха да се виждат и зидове, което потвърждаваше тезата, че сме открили крепост. В същото време насреща ми изникнаха зидовете от някаква каменна постройка, която очевидно е от по-ново време. Оприличавам я на бивш заслон или нещо от този сорт. Градежът е груб и без спойка.

Зидове от по-ново време на крепост Градище, Малко Търново

Разбира се, нищо не пречеше тази постройка да е градена с камъните от евентуалната крепост, намираща се тук. Но смесването на тези периоди беше много объркващо и създаваше повече въпроси, отколкото отговори можехме да намерим. Ето, срещу нас още един бетонен каптаж.

Току зад въпросната постройка можеше да се проследи дебел зид, намиращ се под голям насип. Този зид като че ли беше пробит, за да се прекара пътека през него, а това ни позволи да видим градежа.

Крепостна стена от крепост Градище, Малко Търново

По всичко изглеждаше, че такъв дебел зид следва да е бил крепостната стена, което работеше за хипотезата ни, че това все пак е крепост. Проследихме малко по-надолу очертанията на стената, като видимата част ставаше все по-малка и тясна. Натрупаната шума не ни помагаше да установим относителна дебелина или височина на запазения участък.

Продължение на крепостната стена на крепост Градище, Малко Търново

Освен това някой някога беше прокарал вече ръждясала бодлива тел върху крепостната стена, която трудно се виждаше. В резултат на това докато се връщах към дебелия участък на стената, панталонът ми се закачи на тази тел и се раздра като лист хартия. Само си представих какво щеше да се случи с кожата ми, ако не бях с този широк панталон…

В този момент ни звънна Лари, който ни чакаше в колата до срутеното хале край реката. Другите са се върнали от пограничните обекти и ни чакаха да продължим огледите по план. Хвърлихме последен поглед и тръгнахме да слизаме, този път по друг маршрут, а не от този, който дойдохме (и по който обикаляхме повече). Тук се забелязват още камъни, които ми е трудно да определя дали са укрепявали пътя, или са били части от зидове, свлечени по баира.

Вечерта, когато в ресторанта обсъждахме с другите новооткрития обект, се потвърди хипотезата, че това е крепост. Можете да прочетете и публикацията, за която силно спомогна настоящият оглед на обекта. Разбира се, Лари, макар да остана долу, събра материал за клип относно обекта, който можете да гледате тук:

Обект „Граматиково“

Чакахме се на разклона преди село Сливарово. Другите разказаха, че този път зад граничната ограда е имало повече обекти – разгледали са Вълчановия мост, а край Сливарово са установили тракийска, късноантична и средновековна крепост Кладара. На Вълчан кале също е установена късноантична и средновековна крепост.

Поради административни причини времето обаче не е стигнало да огледат обектите при Мишкова нива, крепост Канарите и крепост Голямото градище, които все пак съм отбелязал на картата в скрития слой с първоначалния план.

От тук предстоеше да разгледаме обект в района на Граматиково, на който се допуска, че е имало съоръжение. Стигнаме с колите докъдето можеше и тръгнахме нататък пеша. Като за цял ден обикаляне, преходът не беше незначителен, макар разстоянието да не беше много. Отгоре на всичко теренът не изглеждаше подходящ за крепост. Калин отново каза всички да изчакат и че той ще провери обекта. Върна се с отрицателен отговор – тук крепост няма.

Тракийско оброчище „Индипасха“

Следваше един популярен обект в сравнение с повечето от досегашните ни – тракийското оброчище „Индипасха“. Бях в колата на Лари, който наскоро беше идвал тук и изобщо не се изказа ласкаво – било пълно с „парцали“, хвърлени стотинки и икони.

Аязмото, което се намира тук, е в дол, до който се слиза по дълга стълба. На място можете да оплакнете очите си с течащата под скалата вода и да пиете от нея, защото тя се смята за лековита.

Тракийско оброчище Индипасха

Ами, Лари до голяма степен имаше право – тук навсякъде бяха вързани всевъзможни парцали, чорапи и кой каквото се е сетил, и то по цялата дължина на дола. Приличаше на цигански катун. Разбира се, нахвърляни са и редовните монети, а икони имаше колкото за цяла църква. Що за хрумване – да сложиш икона на свещено за траките място?

Тук половината от нас си направихме обща снимка, след което тръгнахме обратно нагоре с идеята, че това е последният ни обект за днес – вече се стъмняваше.

Обща снимка на част от екипа на Български крепости на тракийско оброчище Индипасха

Ето и клипът, който Лари е изготвил за това място:

Обект „Кулата“ – Курву (Курубаир)

Някой предложи все пак да прегледаме един последен обект – Кулата на възвишението „Курву“. На картите на някои от нас мястото съществуваше и с името „Курубаир“, но ние си харесахме първото. Пътят от „Индипасха“ до „Курву“ беше изцяло офроуд и не беше малко километри. Отдавна се беше стъмнило, докато все още карахме в посока мястото. На няколко пъти дори чистихме клони от пътя и дори рязахме дървета с трион.

Най-накрая, когато пристигнахме на точката, се оказа, че единственото, което има тук, е съвременна комуникационна кула. Отново нищо. Мястото напълно си е заслужило името и ако някой някога търси крепост тук – ми… няма.

Прибиране към Ахтопол

Излизането от гората отново не беше лесна задача, защото имаше още доста офроуд в още по-голяма тъмница. Все пак всичко мина нормално и излязохме на асфалтов път край село с интересното име Кости. От там директно поехме към ресторанта в Ахтопол, където вечеряхме, пихме по 2 бири и обсъждахме резултатите от днешния ден. Отново не сме се бавили много, защото умората се натрупваше, а и утре отново трябваше да станем в 5:30, за да покрием обектите от Ден 3.

Прочетете и как премина Ден 1 от похода на „Български крепости“.

Прочетете продължението през Ден 3 от похода на „Български крепости“.