Настоящата публикация описва събитията и обектите, открити и случили се през последния, 3-ти ден от похода на „Български крепости“ на Южното Черноморие и Странджа. Той се проведе между 1 и 3 ноември 2024 със стартов пункт Ахтопол.

Тук можете да прочетете разказа за Ден 1 от похода.

А тук можете да видите как протече Ден 2 от похода.

Прикачам отново картата с маршрута и обектите за трите дни, като към всеки координат има бележки за името му и дали нещо е открито на него. Ето и легенда на картата:

• в жълт цвят са маршрутът и обектите от първия ден на похода
• в син цвят са маршрутът и обектите от втория ден на похода
• в червен цвят са маршрутът и обектите от третия ден на похода
• картата има слой с маршрут и обекти според първоначалния ни план, от който на места сме се отклонявали. Слоят е скрит и можете да го покажете ръчно от легендата.

Обект „Мързовско кале“

Отново ставаме рано, защото часът, в който трябва да тръгнем, е 5:30. Още е тъмно и студено. Всеки си е събрал багажа от хотела, защото веднага след похода се прибираме кой откъдето е. Още предната вечер съм приготвил раницата си и на сутринта само я натоварваме в колата на Калин.

Отново минаваме през баничарницата и ядем на крак по една закуска. Милко се набута да си купи кафе от някаква машина, което явно е било толкова гадно, че го изхвърли в коша.

Скачаме по колите и тръгваме за обект „Мързовско кале“. Офроуд маршрутът беше доста неприятен, защото имаше много клони, които трябваше да чистим или да заобикаляме по и без това тесните пътеки. Стигнахме до място, отвъд което трябваше да продължим пеша. До обекта има 850 м., което не е много, стига и останалите да не са по толкова. Теренът беше обрасъл с трева, което утежняваше маршрута – за всяка крачка се изискваше много повече усилие, отколкото ако бяхме на горска пътека например. По пътя ни на места се виждаха малки купчини камъни, но тях не ги оприличихме на нищо.

Когато стигнахме до точния кординат, отново имаше купчини с камъни, малко по-големи. Според Калин тук вероятно е имало неолитно селище, поради което днес резултатът са само тези камъни.

Останки от неолитно селище на Мързовско кале

Крепостта е била с елипсовидна форма, чиито валове от градежи са се спихнали на широко и тревата ги скрива. Степента на обезличаване говори, че това съоръжение е на много повече от 2000 години – поне двойно, а най- вероятно и тройно.

Срещу Мързовско кале се намира крепостта „Ургури“, която посетихме във втория ден на похода.

Не губихме много време и тръгнахме по обратния път. Нямаше как да открием нещо значимо тук. В контекста на тези руини, камъните, които периодично се виждаха по маршрута, по който идвахме, започнаха да придобиват някакъв смисъл – може да са били могили, помещения или нещо друго, част от предполагаемото селище на билото.

Тук можете да гледате видео, което Лари е подготвил за обекта:

Обект „Градище“, село Граматиково

Следваше проверка на обект „Градище“ край Граматиково. Доста места обиколихме около това село за тези няколко дни. Топонимът „Градище“ загатва за наличието на съоръжение, защото в България на много древни крепости местните са им дали наименования като „Градище“, „Калето“ и т.н.

След 3 дни ставане по тъмно и походи до тъмно сме изморени. Минаваме през село Граматиково и през една поляна влизаме в гората. Стигнахме недалече от обекта и продължихме пеша. За пореден път Калин се изсили да провери дали на мястото има нещо значимо, докато повечето изчакахме по-назад в гората. Връщайки се, обяви, че въпреки името, на това място няма крепост или друго съоръжение.

Обект „Градище“, село Визица

Когато на дадено място няма нищо, то много бързо отмятаме обходените обекти. Така дойде време за следващ такъв – „Градище“ край село Визица. Натоварихме се набързо и поехме към целта. Отново само донякъде стигнахме с колите, а умората си беше казала думата и някои от екипа останаха тук с уговорката да дойдат, ако останалите открият нещо. Аз и Калин тръгнахме в тази посока, а след малко ни догониха Явор и Иво. Обектът не беше много далеч и относително бързо стигнахме. Всичко в неговите граници беше силно обрасло и трудно проходимо. Влязох на няколко места навътре, но освен храсталаци и дървета, друго нямаше.

– Нищо! – казах на другите и поехме обратно.

Обект „Градище“, село Визица. Съоръжение не е открито

Качвам все пак снимка, за да видите колко голямо е нищото, което има на това място.

Малко под обекта някой видя насред нищото спален чувал. Започнахме да се чудим защо тук има спален чувал и нищо друго.

– Мигранти – сети се някой и това наистина това беше най-логичното обяснение.

Крепост „Калето“ – село Визица

Откакто сме тръгнали, сме обходили 3 обекта и само на 1 от тях открихме нещо, ако броим предполагаемото неолитно селище. Малко или много това смъква от ентусиазма ти, но това са неща, които очакваме.

Следващият обект беше „Калето“, недалеч от тук, отново край село Визица. Доста километри минахме в офроуд, докато стигнем в подножието на планирания хълм. От джиповете до целта имаше около 150 метра, затова поехме енергично нагоре. По някое време вдясно през гората се видяха купчини нападали камъни. Това подсказа на всички ни, че тук накрая ще намерим нещо по-значимо.

Заходиме към хълма през дърветата и наистина руините тук бяха доста повече. Калин и Милко установиха, че става въпрос за тракийска крепост и разкриха двойни крепостни стени.

Тракийска крепост Калето – село Визица

По-голямата част от зидовете, които се виждаха, бяха под насипи, но градежите личаха недвусмислено. Също така мястото изобщо не е малко – около 3-4 дка. Без археологически разкопки не могат да се установят някакви детайли, но обект категорично има.

Тракийска крепост Калето – село Визица

Най-накрая нещо по-така. Тук поогледахме повече време, след което един по един заслизахме обратно към колите. Там започна дискусия дали да пропуснем част от обектите и да се насочим директно към крепостта Русокастро. Част от групата отиде директно натам, а ние с Калин, Явор и Иво решихме, че преди това ще се отбием до още един обект, който така и така ни беше наблизо.

Обект „Калето“, село Визица

Този обект също условно го нарекохме „Калето“. Той също е край село Визица и през черните пътища стигнахме до него. Тук ядохме набързо и с усещането, че няма да открием нищо, влязохме в гората. Силно обрасло, с храсти и трънаци, неприветливо място. Наистина се оказа, че обект няма, но поне го отмятаме – така знаем, че тук съоръжение не е имало.

Проверка на обект „Ирин Чукар“

Така и така се бяхме изсилили, решихме да проверим още един обект в околността – „Ирин чукар“. Наближавайки обаче, се озовахме пред ограда, отвъд която не можеше да се преминава – сигурно това е ловно стопанство, но каквото и да е, нямаше как да проверим обекта. Все пак съм добавил координатите му на картата.

Деултум (Дебелт)

След поредното разочарование подхванахме дискусия какво да правим и Калин предложи да отидем до античния и средновековен град Деултум при град Дебелт. Това е бил един от важните градове през римско време, намиращ се на територията на днешна България. Силно подкрепих тази идея и взехме решението.

Още доста карахме офроуд, докато накрая излезем на асфалт. Един или два пъти ни спираха полицаи – да не би да возим мигранти. И през втория ден ми се случи това, докато бяхме с Лари.

В село Крушевец седнахме да ядем в някаква миризлива кръчма, след което минахме през Бургас, а от там – за Дебелт.

Деултум! Колко исках да видя този град и каква щастлива случайност имах сега!

Римският Деултум е основан през 1 век до вече съществуващо тракийско селище, от ветерани от VIII Августовски легион. Това е и единствената колония на свободни римски граждани в днешната българска територия.  През вековете градът се разраства неимоверно, а по-късно служи и като граница между България и Византия.

Към днешните руини има създаден археологически музей, който посетихме най-напред. Бих казал, че вътре има добри експонати, информативен е и има какво да се види. Калин поведе някакви дискусия с екскурзовода докато бяхме още вътре.

Извън музея има изложени някои експонати като колони и постаменти.

Колона-постамент за статуя на Филип Цезар (244-247 г.) – археологически музей в Дебелт

В музея прекарахме относително доста време, докато разгледаме изложения фонд, след което купих някои сувенири и се насочихме към разкопките, намиращи се до музея.

А какви разкопки са това! Огромно количество руини са разкопани през десетилетията, а това е една много, наистина много малка част от онова, което лежи под земята. Виждат се крепостни стени, кули, терми, улици, водопроводи, хипокаустни системи… а никой не знае какво е онова, което не се вижда.

Антична улица в Деултум

Деултум съвсем не е бил случаен град, както личи и по размерите му. На много места може да се видят хипокаустни системи (подово отопление), които са били част от термите.

Хипокаустна система в Деултум

Едно от многото неща, с които римската цивилизация респектира, това е именно хипокаустната технология за подово отопление – измислена хиляди години преди каквито и да било отоплителни уреди. Разбира се, с такава система са разполагали само обществени сгради или жилища на богати хора, а трудът по обслужването на системата се е извършвал най-вече от роби. В Деултум може да бъде видян и друг тип хипокауст – такъв от керамични тръби.

Хипокаустна система с керамични тръби в Деултум

Водопроводите, през които е снабдяван градът с вода, могат да се видят на много места в Деултум. Голяма част от тях са силно фрагментирани, но има и тръби, които са относително добре запазени.

Римски водопровод в Деултум

По-нагоре по поляната има друг голям разкрит сегмент от града, където могат да се видят по-късните градежи, включително крепостната стена. Тук на места много ясно личат кулите и дори може да слезете по стъпалата, по които са слизали някогашните защитници на крепостта.

Крепостна кула в Деултум

А крепостните стени са били нещо внушително! Дебелината им в този сектор е вероятно към 4 метра. Можете да видите размера, сравнен с човешката фигура.

Крепостната стена на Деултум

Калин оглежда именно крепостната стена и се опитва да разбере очертанията ѝ – по-голямата част от нея не се вижда, просто защото много малка част от съществуващия град е разкопана. В изводите си не се съгласява с казаното от музейния работник и предлага друга хипотеза.

Деултум (Дебелт)

Малко под крепостната стена може да се види много добре колко точно под земята лежи някогашният град – в едно складово помещение се виждат половинки от питоси, намиращи се на поне 1,5 м. под земята.

Питоси под земята в складово помещение в Деултум

И още водопроводи, и още хипокаусти… Тук можеш да обикаляш цял ден и да не ти втръсне. Наистина впечатляващ град. Жалко, че няма да сме живи, когато (и ако) бъде разкопан целия.

В по-ниската част, до асфалтовия път, има нови разкопки, които разкриват долната част на крепостната стена. Разбира се, още много работа има да се свърши тук.

Крепостна стена в Деултум

Иска ни се да останем още, а на мен вероятно най-много, но предстои Русокастро, а има много малко време до стъмване, за това обръщаме обратно и минаваме обратно през голямата поляна, под която положително лежат още много непознати експонати.

Термите на Деултум

Крепост Русокастро

В колата се поражда дискусия дали да ходим до Русокастро – всички искаме да го посетим, но предвид, че след малко се стъмва, какво точно ще видим? А имаме доста път до там. Все пак се решаваме и тръгваме.

Минаваме по глухи пътища между селата и влизаме в село Русокастро. Честно казано, по-красиво си представях това селище, отколкото е в действителност. Малко след излизането от него, както всичко наоколо са поля, вляво от нас се изпъна един висок хълм насред нищото – ето тук беше крепостта.

Вече беше тъмно. Стигайки под хълма, вече нямаше никой и се качихме с колата директно пред някогашната порта.

Главният вход на Русокастро

Добре че телефонът ми прави относително добри снимки и се справя с мрака, та успях да заснема някои кадри.

Калин има доста информация за крепостта и с бърз темп ни обяснява кое какво е и ни води през входа. Тук се сеща, че си е забравил челника и се връща до колата да го вземе. През това време хвърлям поглед в един обект, който е опакован с найлон.

Крепост Русокастро

Калин се връща и ни отвежда към цитаделата, където има донжон – главната кула на крепостта. Това е и най-високото място на хълма, което обуславя позицията ѝ.

Крепост Русокастро – под донжона

Тук Калин иска да ни покаже нещо, за което споменава, че може да се срещне и на други места в България – възстановката на крепостната стена. Както може да се види, сухата зидария, направена от реставратори, е  с около метър навътре от скалата. Това няма как да е била реалната позиция на стената, защото пространството, оставено пред нея, би позволило на врагът да се качи до тук. Т.е. крепостната стена не е била така навътре, както е в момента, а е била до самия ръб на скалата. Логично съждение дори от днешна гледна точка.

Изместената навътре крепостна стена от реставраторите в крепост Русокастро

В българската история крепост Русокастро е най-известна с битката на цар Иван Александър срещу византийския император Андроник III Палеолог, състояла се на 18 юли 1332 г., в която българският владетел удържа победа. Като пряк резултат от нея градовете между Тунджа и Черно море отново влизат в границите на българската държава.

Часът е около 18:00 и тръгваме. Определено искам да видя Русокастро по светло, защото е много интересна крепост.

На връщане по магистралата бяха отбелязани няколко катастрофи, съответно – задръствания, което ни накара да не рискуваме и да заобиколим, като минахме от Пазарджик и после пак се включихме в магистралата. Към 22:00 вече бяхме в София и с това официално закрихме третия ден от похода.

Това е последната част от серията публикации, посветена на похода ни с „Български крепости“, който проведохме между 1-3 ноември 2024 г. с цел откриване и изследване на древни крепости и съоръжения на територията на Южното Черноморие и Странджа.

Как премина Ден 1, можете да прочетете тук.

А как премина Ден 2 – разгледайте тук.