Вече повече от седмица ние, студентите окупатори на 321 аудитория в Ректората на Великотърновския университет, сме подложени на постоянен психически натиск от страна на различни кръгове в учебното заведение. Като се започне от заплахите за рязане на уши, ръце и крака от фалшивия профил Мария Христова, през недопускането на каквито и да било външни лица в сградата на Ректората, за да не би случайно да ни подкрепят, до откровени лъжи от ръководството на университета и насъскването на други студенти срещу нас.Отначало си мислеха, че ще ни уплашат и ще свалим окупацията бързо-бързо. След като видяха, че не се поддаваме, а напротив – че това ни дава сили, започнаха да противопоставят студенти срещу студенти и да твърдят, че зад нас стоят финансови интереси. И това не помогна. Няма и да помогне. Ние ще продължим да информираме обществото за случващото се тук и ще продължим да търсим истината. И именно затова искаме да представим един материал, основаващ се изцяло на факти, които може би широката част от студентското общество не знае. Но вече е време да ги узнае.
Ние проведохме едно мини-разследване, в което има някои леко смущаващи неща. В него са замесени няколко лица, до едно работещи в момента в университета. Нека поясним за какво става въпрос. След проверка в публичните регистри установихме, че ректорът проф. Пламен Легкоступ до 2011 г. е бил „Неограничено отговорен съдружник“ и „Лице, на което е възложено управлението“ във фирма „Спектър – Пенев, Димитрова и Сие“ СД. Като прочетем с какво се занимава това дружество, оставаме с впечатлението, че то се занимава с всичко. Ето какво е краткото описание на дейността:
„Външнотърговска дейност – внос, износ, бартер, реекспорт, обменни и компенсационни сделки и други специфични търговски операции, посредническа дейност, организиране на търгове за продажба на произведения на изкуството и антиквариат, хотелиерство и ресторантьорство, туризъм и транспортна дейност, строителство и експлоатация на спортно-развлекателни комплекси, електронни и механични игри, билярд, моникс, тихи и други игри, рекламна дейност, издателска дейност, производство и търговия с мебели, облекла, керамична, стъкло, дърво, метал и кожа и стоки със сувенирен характер.“
Изключително се гордеем, че ректорът на университета, в който учим, е компетентен в толкова много области и е бил част от успешно развиващ се бизнес. Ще имаме предвид да не играем с него билярд, докато не усвоим достатъчно добре занаята.
Дотук не откриваме нищо нередно. Да погледнем обаче с кои хора е бил съдружник проф. Легкоступ във фирмата, занимаваща се с всичко. Техните имена са Пеньо Семов Пенев и Яна Михайлова Димитрова. На някои тези имена могат да говорят нещо, на други не. Затова ще обясним по-подробно. В Решение No: 2-16/14.06.2012 г. на Комисията по разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна Сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия можем да открием следната информация:
1. Пламен Анатолиев Легкоступ – от 1984 г. официално е част от структурата на бившата Държавна Сигурност във Велико Търново като съдържател на явочна квартира. Посоченият в документа псевдоним е „Оазис“.
2. Пеньо Семов Пенев – годината, в която той се включва в Държавна Сигурност, е 1983. Мястото е Велико Търново. Работил е в печално известната структура на Шесто управление, което отговаря за идеологическите въпроси и се бори с „идеологическата диверсия“. И до днес само името на това управление всява ужас у много хора. Псевдонимът, под който се подвизава Пенев, е Сибин.
Странно съвпадение – Пламен Легкоступ и Пеньо Пенев по едно и също време са били в структурата на ДС, и двамата във Велико Търново. И ако кажем, че са се познавали от студенти, няма да излъжем.
Според справката в Търговския регистър се оказва, че бившите колеги-доносници са били колеги отново , но вече като бизнес партньори. Всъщност не само…
Когато през месец май 2007 г. проф. Легкоступ става ректор на Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, Пеньо Пенев е обикновен ръководител-катедра в същото учебно заведение. Но не минава и месец от встъпването в длъжност на новия ректор и Пенев моментално се издига в кариерата – става заместник декан. Освен това в момента е и член на Академичния съвет на ВТУ. Явно старото приятелство не е забравено, както и общата служба към партията-майка. Пък и бизнесът върви. Но ние вярваме, че Пенев върви нагоре в кариерата си не заради връзки, а заради лични качества, които дълго време е доказвал пред Легкоступ – сигурно е полагал изпит след изпит, за да спечели доверието на новия ректор.
Но да обърнем внимание и на третия съдружник в „Спектър – Пенев, Димитрова и Сие“ СД – Яна Михайлова Димитрова. За нея не можем да кажем, че е била част от структурите на ДС не заради друго, а просто защото по това време е била много малка, за да бъде вербувана. Но въпреки младостта си, тя вече от доста време е преподавател в катедра „Педагогика“ във Великотърновския университет. Разбира се, ние и тук сме убедени, че от всички кандидати за длъжността, Димитрова е показала най-добри знания и способности и това е причината бързо-бързо след завършването си тя вече да обучава студенти. Сигурни сме, че бизнес отношенията и съдружничеството с Пенев и Легкоступ нямат никакво отношение по повод назначаването й в университета.
Така кръгът се затваря. Двамата сътрудници на ДС и бизнеспартньори – Пламен Легкоступ и Пеньо Пенев – се издигат нагоре в кариерата благодарение на ректорския пост на първия. А за да не остане и третият партньор случайно „гладен“ – Яна Димитрова, тя бива назначена за преподавател в университета. След това, през 2011 г. Легкоступ вече не е „лице, на което е възложено управлението“. Поне не и официално.
Ние наистина се надяваме, че всички тези съвпадения са случайни. Надяваме се също и че Пенев и Легкоступ са се разкаяли за сътрудничеството си към политическата полиция на един тоталитарен режим. Надяваме се, че всички тези постове са постигнати не на базата „те са наши хора“, а на основата на компетенции и качества. Но откъдето и да го погледнем, изглежда подозрително. Да, това не е престъпление. Не и според юридическите закони. Но според моралните е най-малкото възмутително. Смятаме, че е крайно време този вид назначения да спрат. Защото това не е само във ВТУ, а в цялата страна.
Искаме да се обърнем и към ректора проф. дпн Пламен Легкоступ – въпреки лъжите, които изказахте по наш адрес, въпреки заплахите които получихме, въпреки натискът, който оказват определени хора и среди над нас, ние няма да се откажем. Ние ще търсим справедливост докрай и по всякакви начини. Защото Вие излязохте срещу нас, студентите окупатори, а ние очаквахме подкрепа от Вас и ръководството на университета. Не я получихме, вече не я и чакаме. Това, което отсега нататък ще правим, е да изваждаме истината на бял свят. Защото само истински свободният човек не се страхува да каже това, което мисли.
От студентите окупатори
321 аудитория, Ректорат на ВТУ,
Велико Търново,
04.11.2013 г.
28.10.2014 Една история за окупацията на ВТУ от Ранобудните студенти
31.05.2014 Защо ГЕРБ спечелиха Избори 2014?*
14.10.2014 Следизборни неволи
09.08.2014 Гордост в минало време. А за бъдеще говори ли се?
Вашият коментар