Свидетели сме на поредния български политически фарс. И за пореден път той е свързан с „Атака“. Този път не става въпрос за скандали в самолет или снимки на плаж в Куба, направени докато в Народното събрание текат дебати за Бюджет 2014. Сега изпълнението е друго, защото дори и най-добрият актьор да играе една и съща роля, и той омръзва на публиката.

На 29 януари президентът на Република България Росен Плевнелиев предложи в обръщение до нацията да се насрочи провеждането на национален референдум по три въпроса: „Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?“, „Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?“ и „Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?“.

Позицията на управляващата коалиция БСП и ДПС е ясна, особено в условията на рекордно ниско доверие. За тези формации провеждането на референдум не носи никаква изгода. Опасността чрез резултатите на това допитване да намалее тежестта на купения вот е много голяма. А, както знаем, тези две партии до голяма степен разчитат на него. Но нека погледнем към опозицията. Какво е отношението на „Атака“ относно националното допитване? Председателят на партията Волен Сидеров заяви, че не подкрепя инициативата на президента.

Темата на настоящия материал е именно двуличието на псевдонационалистите, благодарение на които страната днес е в ръцете на едно олигархично правителство. Двуличието на една корумпирана организация, илюстрираща тоталното дъно, достигнато в стремежа за властови и материални облаги. Нека върнем лентата малко назад.

От създаването си през 2005 г. досега „Атака“ настоява, че в България трябва да се въведе задължителното гласуване. В изказване на 24.01.2014 г. (!) пред партийната телевизия „Алфа“ в кулоарите на парламента заместник-председателят на „Атака“ Павел Шопов отново заявява, че едно от предложенията на партията му е въвеждането на задължително гласуване. Силни думи, каквито обикновено сме свикнали да виждаме от хората на Сидеров. Пет дни по-късно, след искането на президента Плевнелиев за провеждане на референдум, атакистите се обявиха твърдо против предложението, оправдавайки се с несериозни аргументи в духа на познатите ни вече кампании „ad hominem“: призиви да се разследва президентът, подлагане законността на избора му на съмнение, директно отклоняване на въпроси. Този бараж от лични нападки няма нищо общо с централната тема – референдума.

Както в предизборната си програма, така и в предизборната си кампания, Волен Сидеров прокарваше тезата за необходимост от промени в Закона за референдумите, според които например необходимият за инициирането на референдум брой поддръжници да бъде свален от 500 000 на 50 000. Сидеров многократно настояваше, че за всеки по-важен въпрос в държавата следва да се провежда национално допитване. Тези предложения са добри сами по себе си, но поведението и действията на партия „Атака“ в политическия живот показват съвсем различни намерения. И когато се стигна до реализация на идеята, както в настоящия момент, „Атака“ се отметна от популистките позиции, с които спечели гласове на изборите, и се обяви против шанса на народа да изрази своето становище. Интересно какво ще бъде обяснението на партията пред нейната електорална маса и дали въпросната „маса“ забелязва и проявява интерес към подобен опортюнизъм, като се има предвид и колко многозначна и трудносмилаема е самата „маса“ във всеки контекст, в който е замесена тази политическа формация. Просто и ясно: „Атака“ няма никакво желание да даде възможност гласът на народа да се чуе. Както и няма обяснение за безпринципното си отмятане, станало в рамките на броени дни. Както няма обяснение и затова, че от 2005 г. повтаря мантрата за „задължителното гласуване“, от която се отказва, когато дойде времето за практичната реализация на идеята. 

И така, „най-големите патриоти“, „най-честните политици“, които храбро провеждаха граждански арести над невинни граждани през лятото, са и най-страхливи, когато дойде време за референдуми върху избирателната система. И това съвсем не е изненада. Измамиха директно избирателите си и смениха многократно базисното политическо виждане на формацията си. Уплашиха се от реакцията на изгубеното доверие, която би се проявила и би отчела безпогрешно електоралната им гибел, ако бъдат въведени нормативни параметри като задължителното и електронното гласуване. 

Но това поведение впрочем не бива да изненадва никого. Още през 2005 година за „Атака“ се говореше открито като за поредния фалшификат, обилно подправен с шовинистичен и популистки пипер. За съжаление, без функционално и будно гражданско общество, без норматив, който да предпазва от крайните приумици на паразитите, присъствието на подобни фалшификати ще бъде трайно, а превъплъщенията им ще се редуват на политическата сцена в неизтощаема поредица. Властта е мощно изкушение, а средният българин е твърде плах в различаването и отразяването на порочните модели.