От Дряновския манастир до Долни Върпища

20.04.2024 Туризъм No comments

Разходка от Дряновския манастир до Долни Върпища и Царева Ливада

И днес не ме свърташе и хванах гората. Понеже беше тежка седмица, пък и всичко висеше на косъм заради времето, заложих на познат маршрут.

Минах през моста над река Андъка и поех по стръмния маршрут нагоре. Едни 10-15 минути тежка денивелация има, но си струва – после се открива широка гледка, на която обаче се наслаждавах в рамките на 2 сандвича. Бързо след това тръгнах нагоре, знаех, че тук някъде има друга панорамна площадка, на която преди години съм идвал, но не помня къде точно беше. И този път я видях! Пътеката беше обвита в храсти и треви, табелата не се вижда. Перфектно! Слязох надолу и след 5 метра пред мен се откри целият каньон. Скали, гори, реката в ниското – просто приказка. Очевидно тук е мястото, на което е предвидено да се наслаждаваш, но видях встрани пътека, която води нанякъде. Да, ама накъде? Дай да видим! Тръгнах, но не препоръчвам на никого да минава от тук, защото се минава на половин метър от ръба на скалата. А отвъд скалата е… реката. Много по-голям е шансът да оцелееш в Аушвиц, отколкото след падане от тази скала.

На тази гледка не издържах и си отворих. Дръпнах 2-3 глътки, след което просто застанах неподвижен на пейката и гледах. Срещу мен, само на 50 -100 метра е пещерата, която още от малък гледах от влака и имах чувството, че е в космоса. Сега пред нея дърветата са пораснали и я закриват почти догоре.

Поглед над платото на крепостта Стринава от панорамните пейки на скалата над Дряновския манастир

Поглед над скалите на платото Стринава и пролома ня Дряновска река с ЖП линията от скалите над Дряновския манастир

Може да е минал половин час, пък може и да не е, а след това тръгнах нагоре по екопътеката. Да, Боруна… Някога сигурно е била красива, добре защитена крепост. Но Асеневци днес ги няма – има ги БСП, които надали дори са чували името на тази крепост. Камъните на някогашните кули и крепостни стени са покрити с мъх и приличат повече на скални отломки, отколкото на останки на величествена фортификация. Тегля наум майната на всички политици, които говорят колко е важна България (тоест всички) и продължавам напред.

Останки от крепостта Боруна над Дряновския манастир

Маршрутът ми е добре познат и се сещам за онзи стих на Вазов: „Всичките пътеки кракът му видяха“. Много арогантно! Дори цинично! Но аз освен, че съм циничен, съм и вулгарен, а също така и политнекоректен. Спирам това празнословие, защото ако изобщо сте стигнали дотук, не съм убеден, че разбирате какво ви говоря.

Планинската пътека от крепостта Боруна към село Долни Върпища

Горски цветя по пътеката о Боруна към Долни Върпища

Има някакво тъпо разклонение, на което табелата сочи надясно, но аз не ѝ вярвам и продължавам нагоре. Вероятно е интуиция и ориентация в пространството. След няколко минути аха да си задам въпроса „аве, дали не трябваше…“ и отново се появи маркировката, която до този момент изобщо не следях.

Всичко точно, след 15-20 минути изскочих на прекрасна планинска поляна и започнах да газя напред. Но в един момент се спрях. Започнах да чертая мисловна карта на терена в главата си – ако сега свия вдясно, ще стигна до селския път, от там ако се пусна вдясно и надолу, стигам в селото, от там ако свия още веднъж надясно, ще изляза на поляната отгоре… тоест правя 3/4 кръгова обиколка на терена. Да, но от мястото, на което излязох, се виждаше нещо като горска пътека, която би завършила последната 1/4 от целия кръг, тоест ако всичко е както го мисля, ще изляза там, където искам, но по много по-кратък маршрут.

Поляната, на която излизате след гористия терен на екопътеката

Разбира се, всичко това се случва в главата ми много по-бързо, отколкото го пиша. Поех по непознатия маршрут, подкрепен от обоснованото предположение на горното изчисление в географското разположение на обектите. И излязох прав. Появи се девствена поляна, върху която не смееш да стъпиш. Тръгнах напред, а пред мен се появиха скалите и склоновете, които до преди малко гледах от панорамните пейки – но вече ги гледах по-отдалеч, по-отвисоко и от югозападна позиция.

Поляната над село Долни Върпища.

Поляната е осеяна с горски ягоди. Цветовете им са буквално през няколко сантиметра. Аз обожавам горски ягоди, макар от малък да не съм ял. Стремя се да не ги газя, но няма как, защото те са просто навсякъде! Тръгвам нагоре в западна посока и след 100 метра сядам на място, на което вече съм бил – паркирвам се на някакъв камък, покрит с мъх и вкопан в земята. Мисля си за различни неща, като мислите ми биват прекъсвани от активното чуруликане на птиците навсякъде около мен.

Поглед към Дряновските скали и крепостта Стринава от поляната над село Долни Върпища

По някое време поглеждам между краката си – там върху някакво стъбло от трева стои космата гъсеница. Не ми пречи на живота – защо аз да преча на нейния? Оставям я на мира и вадя още един сандвич. След като го изяждам решавам, че съм се схванал и се изправям. В този момент пред мен една сърна прекосява поляната, досущ като по филмите на National Geographic. Мислено се прекланям пред природата за пореден път.

Поглед към платото „Стражата“ и скалите над Дряновския манастир от поляната над село Долни Върпища

Понеже поляната е на открито, духа вятър и съм се облякъл стабилно. По някое време вече решавам, че ще се връщам и обръщам от другата страна на поляната – там се излиза на гробищата на селото. Оказва се, че има някакво състезание по спортно ориентиране. С някакви хлапета се заговаряме – те са от Силистра и това им било стартовата точка. Абе, все тая – аз си искам моя маршрут, затова слизам надолу в селото. Там по принцип ако изобщо има постоянни жители, да са 2-3, но ме съмнява, защото вода няма (но пък едно възрастно семейство скоро ме зарибява да си купувам къща там).

Сега има маса народ, с временни сергии и бръмчащи бензинови агрегати. Това явно бяха участниците в състезанието, каквото и да беше то. Да си призная – не ми хареса. Селото е чисто, а сега дори преди да е започнало състезанието, имаше чорапи по тревата и някакви други боклуци. Все едно бяха на бирфест, след който някой ще изчисти. Да, ама там няма кой да чисти. Там си гост. Аз също, поради което винаги си събирам всяка салфетчица.

Състезание по спортно ориентиране в село Долни Върпища – 20 април 2024 г.

Горски цветя по уличките на село Долни Върпища

Да не изпадам в тази тема, защото съм много чувствителен на тема „боклуци в природата“. Влизам в другата улица на селото и набирам няколко люляка. След това на един от останалите свободни камъни си поставям багажа и вадя бутилката с вода, която си нося. Отпивам от нея около 1/3 и вадя ножа от ножницата си. Изрязвам гърлото на шишето и в останалата вода натапям набраните люляци. Усещам как множеството участници в каквото е там състезание по ориентиране, не чувстват планината по начина, по който аз я чувствам. Правя снимки за историята и тръгвам надолу, плейвайки песни на Кайно Йесно Слонце. Набирам и други планински цветя, а с някакви случайни хора се поздравяваме. Хлапе пикае в храстите и за малко да се блъсне в мен на връщане.

Пътят от село Долни Върпища

Поляната „Баля“ над село Царева Ливада

Минавам напряко през поляната и малко по-късно влизам в магазина на Добруджата. Искам просто да го видя как е, но понеже не върви просто да влезеш, вземам и една бира.

И се прибрах.

Можете да прочетете текста и да разгледате различни снимки от раннопролетната ми разходка по почти същия маршрут тук.