Започвам поредица публикации от 3 части, в които ще разкажа за едно ново за мен приключение, от което имах удоволствието да бъда част. Става въпрос за тридневния поход на екипа на „Български крепости„, изцяло посветен на търсене и проучване на крепости, светилища и други древни съоръжения, осъществен между 1 и 3 ноември 2024 г. включително. Всички изследвани обекти бяха в района на Южното Черноморие и Странджа. Настоящата публикация разказва само за събитията и обектите по време на първия ден на похода.

Тук можете да прочетете и как премина Ден 2 (препоръчително след като преминете през настоящия текст).

А тук можете да прочетете и какво се случи в последния ден на похода – Ден 3.

Още сега ще отворя дебела скоба – казвал съм и преди, казвам и сега – дейността на „Български крепости“ има изключително висока стойност за българската история и археология. Информацията, която е успял да натрупа екипът, е безценна, знанията и компетентността им – също. Истинско богатство е да можеш да се докоснеш до тези знания. Край на скобата.

Програмата беше натоварена и дневно се преминаваха по много исторически обекти. По традиция освен множеството снимки, качвам интерактивна карта с маршрута и обектите, които екипът ни или част от него, е посетил, с точни координати и кратко описание дали сме открили нещо на тези места. Легендата е следната:

• в жълт цвят са маршрутът и обектите от първия ден на похода
• в син цвят са маршрутът и обектите от втория ден на похода
• в червен цвят са маршрутът и обектите от третия ден на похода
• картата има слой с маршрут и обекти според първоначалния ни план, от който на места сме се отклонявали. Слоят е скрит и можете да го покажете ръчно от легендата.

Тръгване от София за Ахтопол

Всички тръгнахме за похода на 31 октомври. Целият екип идваше с автомобили от различни части на България. Аз пътувах от София с Калин, Явор и Иво, които до момента никога не бях виждал, но бързо се опознахме. Хотелът ни, който се явява отправна точка за похода, е в Ахтопол и до там имаше 5 часа път, а вече беше 17:00 ч.

По план част от обектите бяха зад граничната ограда – при Резово и при Малко Търново, та за тях трябваше предварително да бъдат пуснати заявления до Гранична полиция, откъдето да получим разрешение за посещението им. Има строги ограничения за снимането – нямаш право да снимаш оградата, пътя, турската страна, нищо, освен самия обект, който ще посетиш. Още с влизането ми в колата Калин ме уведоми, че трима човека от екипа не са допуснати да преминат оградата при Резово – това бяхме аз, Явор и Лари, който пристигаше с друга кола. Интересното беше, че при Малко Търново нямаше информация за недопуснати, което правеше решението на задачата още по-трудно. Гадаехме си за причините колкото да минава времето и се бъзикахме, че сме трафиканти и за това не ни пускат граничарите.

Така в приказки към 22:00 ч. стигнахме до Ахтопол, вадя GPS-а и казвам на Калин накъде да кара, за да ме остави пред хотела. Чорбаджиите ме посрещат и се оказва, че чакат още трима.

– Аз дойдох с още трима човека, но те са в друг хотел – казвам.

– Не са в друг хотел, тук са, но още не знаят – подсмихва се собственика.

Изреждам имената и се оказва, че точно на тяхно име има резервация. Изхвърчам навън и извиквам на Калин, който още не е тръгнал, че хотелът им е тук. Някаква шмекерия е направил чорбаджията с няколко имена на едно и също място. След това седнахме да ядем в някакъв отворен по това време ресторант. Пихме по една бира и се прибрахме към хотела – едно, че бяхме уморени, ами и на другия ден трябваше в 6:00 ч. да тръгнем.

Агатопол (Агатополис)

Както е уговорено, сутринта се чакаме пред хотела в 6:00 ч. Още е тъмно. Виждам се с Милко, с който вече се познаваме от посещението ни на крепостта „Витен“ на Витата стена, както и с нови хора, с които се запознаваме. Минаваме да изядем по една баничка, която още пари, и се отправяме за останките от Агатопол, които се намират точно на плажа на Ахтопол. Междувременно се запознавам с още няколко човека от екипа.

В този момент слънцето вече се подава над хоризонта. По плажа не е лудница и имаш възможността да се насладиш на красотата на изгледа, който природата ти предлага.

Изгрев на плажа на Ахтопол

Всяка форма на природата е красива, когато е лишена от човешка намеса и присъствие. Повечето хора обичат лудницата на морето, но мен това ме отвращава. Напротив, морето е най-красиво, когато наоколо е спокойно – така можеш да чуеш и ритъма на вълните му.

Спускам се по една стълба до плажа. Има предимно лодки, но друга е целта ми – тук се намира и парче от крепостта, вероятно крепостна стена. За да се види обаче, трябва да слезете до плажа. Обзалагам се, че през лятото никой от плажуващите не му обръща внимание, а е точно до главите им.

Парче от крепостна стена на плажа в Ахтопол

Основаването на Агатопол е датирано около VІ-V в.пр.н.е., като тези земи са били населени още от новокаменната и желязната епоха. Определено са правени опити останките от града да бъдат облагородени и изложени за посещения. Прави впечатление обаче как крепостната стена се е катурнала, вероятно в следствие на земетресение.

Катурнатата крепостна стена на Агатопол

Ако решите да си направите крайбрежна разходка над плажа, ще имате възможността да посетите църквата и археологическия музей. Понеже мястото представлява един малък полуостров, уличката прави обратен завой , но морето отново е до вас. Тук парчета от някогашната крепост стоят буквално на средата на улицата.

Останки от крепостта Агатопол по крайбрежната улица

По същество върху огромна част от някогашния град днес са построени съвременни сгради. Това създава ситуация, при която хората имат части от крепостни стени или кули в дворовете си.

Парче от кула в частен имот

Слънцето вече беше изгряло и температурата рязко се повишаваше. Един по един започнахме да разсъбличаме дрехите си, докато Калин в движение обясняваше кое е това, което виждаме в конкретния момент. Ето, пред нас изниква още една част от стена, която се е катурнала на една страна – свидетелство, че градът е претърпял значителен катаклизъм.

Останки от стена в Агатопол, катурнати на една страна

Руините на Агатопол бяха едно от най-облагородените места, които посетихме за целия поход. Предстояха къде-къде по-труднодостъпни обекти, на които при това нямахме гаранция, че изобщо ще открием нещо. Можете да прочетете повече за историята на Агатопол в сайта на „Български крепости“. А ето и видео, което Лари публикува от посещението ни на древния град:

Обект „Малък Кастрич“

Милко е един от специалистите по крепости в екипа. Ако той смята, че на дадено място е възможно да е имало крепост, станция или друг тип обект, то значи има достатъчно основания това място да се провери. Защото мнението му е базирано на обосновани предположения. Именно това доведе до първото отклонение от първоначалния план – посещение на „Малък Кастрич“. Това обаче не беше особен проблем, защото не се отклонявахме много от маршрута си, за това тръгнахме натам. След асфалтовия път дойде време и за първия офроуд маршрут, който трябваше да изминем. Мястото, както можете да видите и на картата, се намира на малко възвишение точно над морето. Крепост обаче тук нямаше, затова бързо се насочихме към следващия обект.

Ето клипът на Лари с кадри от обиколката около Малък Кастрич, който той е публикувал:

Крепост „Кастрица“

Кастрица не е далеч от Малък Кастрич. Стигнахме до подножието на предполагаемата крепост с джиповете и ги паркирахме на брега на морето. Като казвам брега на морето, не си представяйте оживените летни плажове, а малко заливче с каменист неизползваем плаж, който обаче предлага прекрасна гледка.

От тук имаше известен пешеходен преход, при това с денивелация, което наложи тези, които се движим по-бързо, да изчакаме останалите на едно от отклоненията, за да не се объркат, когато дойдат тук. Мястото е изключително панорамно, а до точката, на която бяхме отбелязали потенциалната крепост, се стигаше по тясно възвишение, на което Лари дори успя да падне, та се налагаше да го вдигам.

Възвишението над морето, на което се е намирала крепостта Кастрица

Тук на места могат да бъдат видяни камъни, но е безкрайно трудно да се свърже с наличието на съоръжение. Калин обаче успя да го направи, но беше подготвен и с предварителна информация. Почти всичко, което е имало някога тук, се е свлякло по склона в морето, в резултат на което днес има няколко камъка на кръст.

Някои от последните камъни на Кастрица

Поне успяхме да установим обект. Честно казано, тук си струва да дойдеш дори само заради гледката. И от двете ти страни се падат заливчета, а все още ранното слънце, тишината, нарушавана само от тихите вълни, прави мястото прекасно за разходка и уединение.

Гледка от крепост „Кастрица“

Тръгнахме да слизаме обратно при джиповете. Предстоеше ходене към границата и обектите, намиращи се зад оградата. Там, както вече посочих, аз, Лари и Явор не бяхме допуснати, затова нямаше смисъл да ходим до Резово. Другите отидоха, а Лари, който има завидно количество клипове от исторически обекти в YouTube канала си, реши да използва времето, като за начало пусна дрон над Кастрица, за да добави още едно видео. В него можете да видите освен въздушни снимки, така и теренния обход и обяснения:

След въздушното заснемане поехме към околностите на Синеморец, където окончателно останалите тръгнаха към Резово, а ние, отлъчените, тръгнахме към плажа на Силистар.

Силистар

Предвид плана, който предвиждаше много обекти, дори с предвидени ориентировъчни часове, изглеждаше странно, че тримата недопуснати до границата се чудехме къде да идем. Милко спомена, че можем да отидем до плажа Силистар, а ние, при липса на по-добри идеи го направихме – аз, Лари и Явор. Пепо беше оставил джипа си на Явор, който го караше, а аз се качих при Лари. Така стигнахме до мястото, където, докато четяхме табелите, Лари спомена, че на насрещният нос имало някакво укрепление. Решихме, че после ще отидем до там, но най-напред аз и Явор искахме да идем до плажа, защото бяхме спряли на полянката зад него. Тръгнахме през някакви драки, но се оказа, че не е това пътят, след което се върнахме обратно. Тогава видях, че малко по-напред е устието на река Силистар, където тя се влива в Черно море. От там се минаваше за плажа и се насочихме в тази посока.

Устието на река Силистар

Преминахме през устието – имаше място, където реката явно минава под пясъка, което ни позволи да минем именно по тази пясъчна ивица, явяваща се нещо като мост до самия плаж. А по плажа имаше странни слузести неща – мъртви медузи. Признавам си, изглеждат отвратително.

Мъртви медузи на плажа на Силистар

По ивицата има 1-2 заведения, които изглеждат отдавна изоставени, но вероятно всяко лято работят. Беше пълно с разхвърляни клони и общо взето всичко имаше вид не на див плаж, а на пущинак с пясък. Не знам какво кара толкова хора да идват точно тук на море.

Плаж Силистар

Върнахме се обратно при джиповете, където Лари тъкмо си дояждаше каквото си беше донесъл. Започнахме да гледаме различни карти за маршрут, по който да стигнем до посочения от него обект, намиращ се точно срещу нас, на около 300 метра по права линия от плажа.

Според данни, които Калин ми предостави по-късно, този обект, на ръба на възвишението от дясната страна на плажа, представлява кула с голям и дълбок ров пред нея. Служила е за наблюдение и контрол на удобния за пристан залив на Силистар. До кулата се стига през плажа по пътечка в скалите. Лятно време хората ходят от там до съседния плаж Липите.

В този момент обаче ние нямахме горната информация, а и търсехме маршрут за автомобил. Не видяхме подходящ път, за това се отказахме да посещаваме обекта, защото дори не знаехме откъде да заходим.

Все пак Лари беше вдигнал дрона и направи видео над плажа Силистар и охранителната кула, което можете да гледате тук:

Тракийски тюрзис „Голата нива“, Синеморец

Така дойде идеята да отидем на тракийския тюрзис „Голата нива“ в Синеморец, който беше близо. Този обект така или иначе беше част от плана на похода и тръгнахме към него. Думата „тюрзис“, за онези, които за пръв път я чуват, представлява тракийска владетелска резиденция. Обектът се намира на метри от гробищата на Синеморец, на възвишение над плажа. Наскоро е разкопаван от археолозите и в момента на посещението ни голяма част от зидовете бяха покрити с найлони в опит да бъдат предпазени от доразрушаване.

Античен тракийски тюрзис в Синеморец

Обектът не е огромен, но не е и пренебрежим – има максимални размери 63х44 m и площ от 2.1 дка. Личат пресните археологически изкопи, а на доста места може да се намери фрагментирана битова керамика. От хълма се открива живописна гледка както към плажа, така и към околните носове. Много красив поглед има над устието на река Велека, която именно тук се влива в Черно море.

Устието на река Велека при Синеморец

Крепостните стени на тюрзиса са градени от неоформени, ломени камъни, с пълнеж от по-дребен камък, всички споени с кал. Дебелината на стените варира от 1.1 до 1.4 m от към най- достъпната югоизточна страна. Именно от тази страна се намира и единствената крепостна кула. Тя е изградена в средата на югоизточната стена и е външна за куртината. Има правоъгълна форма с максимални размери 6.7х5.75 m. Установено е, че тя е имала 2 етажа и бойна площадка, като първият е бил изграден от камък, а вторият и бойната площадка вероятно от кирпич.

Античен тюрзис Голата нива в Синеморец

Във вътрешността археолозите са разкрили основите на няколко сгради, включително и останките от църква, градена с ломени камъни споени с бял хоросан. Църквата и разкритите няколко гроба около нея се датират в XVIII-XIX в. Намерената керамика на терена е от два периода от II в.пр.н.е до I в. и от XVIII-XIX в. Укреплението е било издигнато през II в.пр.н.е., като извънградска вила на гръцки велможа с подчертано елинистичен произход.

Зид под насип в античен тюрзис Голата нива в Синеморец

Повече информация за обекта можете да откриете в сайта на Български крепости, а ето и клип за тюрзиса, който Лари е качил в канала си:

Сфинкса/Фараона в Синеморец

След разглеждането на тюрзиса отидохме до съседния нос над плажа на Синеморец – тук точно над пясъка всичко представлява възвишения, от които може да бъде набюдавана прекрасна панорама към морето, както е и при посочения исторически обект.

Някой от екипа говореше за някакъв фараон или сфинкс, който имало тук, на плажа в Синеморец. Представлявало скално образувание, но трябвало да слезеш, за да го видиш. Лари е скептичен към разните скални форми, които се привиждат на много хора къде ли не, а част от този скептицизъм го има и при мен. И все пак ни посочи къде бил въпросният фараон/сфинкс и тръгнахме надолу по баира към плажа, за да го търсим. Лари остана горе на една беседка. Слизайки надолу, имахме възможност да погледнем към съседния нос, на който се намираше тюрзиса, от който идвахме.

Поглед към античен тюрзис Голата нива в Синеморец от съседния нос

Тук, на ръба на скалата, на която бяхме сега, има малка бетонна постройка, вероятно е било нещо като бункер или друг тип укритие, защото имаше два отвора, вероятно за картечници. Разгледахме го набързо и се спуснахме право надолу по скалата, а от там – на плажа. Обикаляхме, но фараон не виждахме. Решихме да заобиколим скалата и от другата страна да се качим обратно. Но когато се намирахме точно пред най-острата част на носа, се обърнах назад и наистина се видя скална фигура, много напомняща на наклонен скален фараон. Добре де, понякога скалните образувания могат наистина да приличат на конкретни предмети.

Скален феномен Сфинкса / Фараона на плажа в Синеморец

От тук заобиколихме и след малко тръгнахме нагоре по една пътечка, за да се върнем при Лари. Отново се обърнах назад, за да видя гледката, която природата предлага от това благословено от Бога място. Колко е прекрасно, когато няма хора тук! Виждам и устието на река Велека от различен ъгъл – все така красив.

Поглед към устието на река Велека и пясъчната коса на плажа в Синеморец

След като се върнахме, се заговорихме с Лари. Така де, той говореше с нас – доста е приказлив и може да ви говори цял ден истории и случки. Може да има 2500 клипа на историческа тематика в канала си, но първият му клип изобщо е на кулинарна тема – рецепта как се прави телешка глава в две шкембета! Всъщност Лари е голям пич. Днес се запознахме, но вече го чувствах свой човек.

После се преместихме на следващия нос, където подърдорихме още, той ни разказа някакви неща от комунистическа България и решихме да се денем нанякъде, но преди това трябваше да ядем. Аз имах кроасани в раницата си, но исках да ям нещо друго. Влязохме в един магазин (според продавачката в цялото село има общо 2), купихме дреболии набързо, а после, като видяхме втория, влязох и там, където си купих 2 бири.

Отново към тюрзис Голата нива

Така тримата се насочихме обратно към тюрзиса, Лари извади една масичка и набързо ядохме. Оказа се, че имаме общи познати в село Царева ливада, за околностите на което съм писал доста. Той отново вдигна дрона и засне както обекта, така и околните баири, плажа, устието и носовете.

Бяха минали доста часове, откакто другите от екипа бяха зад граничната ограда и дойде време да се обадят. Дойдоха директно при нас, защото все още не бяха посетили тюрзиса, а той беше в програмата.

Попитах ги какво са открили на посетените обекти при Резово – на 2 от тях нямало нищо, на третия при село Бродилово имало малко тракийско укрепление. С 2 думи – нищо не съм изпуснал. Ами, няма да се лъжем – така по-малко ме беше яд. Тези обекти, макар да не съм присъствал на тях, съм ги отбелязал с координати и бележки на картата към публикацията.

Огледах отново тюрзиса заедно с другите, като това не отне много време. Въпреки, че познавах Калин от по-малко от един ден, вече виждах, че той е от най-компетентните в екипа – минавайки през даден обект, успяваше да изгради хипотеза какво е било това – кула, крепостна стена, къде е минавала и т.н.

Античен тюрзис Голата нива в Синеморец

Крепост „Дренчето“

Следваше нов обект – крепостта „Дренчето“. Отново джипът на Калин водеше останалите, аз бях при Лари. Тук минахме доста офроуд път през гората, като дори трябваше да се чистят дървета по маршрута. В един момент обаче стана непроходимо и Калин извика на останалите:

– Дотук сме. Връщаме се.

Жалко. Да не посетиш планиран обект заради теренни обстоятелства е по-неприятно, отколкото на обекта да не откриеш нищо. Защото ако не откриеш нищо, поне знаеш, че не е имало. А така не знаеш има ли, няма ли. Все пак съм отбелязал координатите на планираната потенциална крепост, където не успяхме да стигнем.

Тюрзис „Пастич“ – с. Бродилово

Следваше друг тюрзис – този при село Бродилово. Стигнахме донякъде с колите, а от там нататък трябваше да продължим нагоре по баира пеша. Разстоянието не е голямо, но денивелацията е сериозна. Така или иначе стигнахме. Тук ясно се виждаше, че археолозите са разкопавали – личаха си изкопите, а и голяма част от зидовете отново бяха покрити с найлони.

Тракийски тюрзис „Пастич“ – село Бродилово

Площта на тюрзиса не е голяма и може да се обходи бързо. Тук в пълна степен може да се види безхаберието на държавата относно археологията – обектът е разкопан и оставен така, да се доразруши. Ако ще го оставяш така, по-добре не го разкопавай. Но това е безкрайна тема, която мисля, че е добре известна на всички.

Зидове на тюрзис Пастич – с. Бродилово

Иначе по терена можеше лесно да бъде открита керамика. В даден момент дори се обсъждаше конкретни парчета дали са били част от керемида или от питос с голям диаметър на отвора.

Фрагментирана керамика на тюрзис Пастич – село Бродилово

През дърветата се прокрадваше гледка към околния баир, което подсказваше, че някога, когато не всичко тук е било гора, гледката от този хълм е била завидна. Сега обаче по-голямата част от обекта е оградена от дървета и трудно се вижда околността. Прокрадваше се обаче и слънцето, което загатваше, че скоро ще е време за залез, а ние имахме още обекти.

Тюрзис Пастич – село Бродилово

Калин обходи крепостните стени, както прави на всеки обект, за да може да констатира после границите на обекта, след което направихме последен оглед на тюрзиса. Мястото наистина е неподозирано – ако не дойдеш тук целенасочено, с някакво знание, шансът да попаднеш на него случайно клони към нула.

Тюрзис Пастич – село Бродилово

Тръгнахме обратно надолу по стръмния склон. На места набирах такава инерция, че трябваше да се спирам в дърветата, за да не полетя. Когато стигнахме при колите, останалите бяха открили някакво много старо дърво, на което вътрешността на стъблото му беше изсъхнала и се образуваше много интересна хралупа. Някой даде идеята да си направим обща снимка на това място, което и сторихме.

Обща снимка на екипа на Български крепости до много старо дърво под тюрзис Пастич

Можете да видите и видеото на Лари за Пастич, което той е публикувал:

В търсене на обект „Певтич“

Скоростно се отправихме към следващия обект – Певтич, който не беше далеч от тук, но трябваше да стигнем до него изцяло карайки офроуд, а светлата част от деня почти приключваше.

Спряхме отново в ниското и с бърза крачка тръгнахме нагоре по баира. Отново Калин водеше, а останалите следвахме. По горската пътека на много места имаше дълги дупки, вероятно образували се от свлачища и/или наводнения. На места бяха допълнени от паднали клони. Повървяхме доста, а във високата част на хълма направихме обратен завой. Малко след това пътеката се раздели на две и Калин каза:

– Пепо и Васко – отивате наляво. Аз и останалите продължаваме напред. Ако някой открие нещо, се обажда на останалите.

Всичко това беше продиктувано най-вече от факта, че имахме много малко време до стъмване, а бяхме и в гориста местност. Никой не искаше да замръква тук. За това аз и Пепо поехме един координат, на който да търсим предполагаемата крепост, а Калин и останалите – друга локация, на която трябваше да проверят дали има обект. Тръгвайки вляво по пътеката, започна спускане. Много бързо стигнаме и до посочената точка, но тук беше нелогично някога да е имало каквото и да било селище или укрепление – беше на забутано място насред нищото. С Пепо го обходихме бързо и се върнахме отново на разклонението, на което се разделихме. Обадихме се на останалите, за да ги уведомим, че на мястото не сме открили нищо. Същата беше ситуацията и при тях, затова ние двамата тръгнахме по обратния път, останалите са минали по друг.

През дърветата се подаваше много красив, кървав залез. Как ми се искаше сега тук мястото да е открито и да мога да го видя дори за миг. Но не би. Много скоро след това включих фенерчето, защото дупките и клоните, които обсебваха цялата пътека, бяха повече от достатъчни, за да си счупя и двата крака, ако не гледам къде ходя.

Обратно към Ахтопол

Събрахме се долу при колите и поехме обратно за Ахтопол. Каквото можехме да свършим днес, свършихме – вече беше тъмно. Всички бяхме уморени и директно отидохме на ресторант. Аз поръчах ракия и основно ястие и се разговорихме за днешните събития. Неоткриването на Певтич накара Калин и Милко да предположат, че е възможно Певтич и Пастич да са всъщност един и същи обект, просто назоваван по различен начин, и да сме търсили вятъра при последния ни обход.

Умората накара всички ни да не стоим много в ресторанта. Аз си купих една бира и заедно с останалите се прибрах в хотела. Изкъпах се, изпих я и веднага заспах. На другата сутрин трябваше да тръгнем още по-рано – в 5:30 ч.

А как премина Ден 2 – можете да прочетете тук.

Какво се случи през Ден 3 – прочетете тук.