smallman: „На българите им липсва поглед в бъдещето“

Smallman е българска група, която съчетава традиционни български инструменти с метъла. Наскоро излезе техният нов албум „Envision“ за който все още никой не може да изкаже критика, което означава, че Smallman за пореден път са си свършили работата перфектно. Разговаряме със Стефан Пенев.

1. Как се създаде smallman и как избрахте да свирите такъв тип музика?
Какъв тип музика свирим? Вярвам, свирим музиката, която ни харесва, която е паралел между четирима ни и също така компромис, общуване между нас. Като хора и музиканти. Така бе и в началото, преди близо тринадесет години, когато се роди „малкият човек“, тогава бе по-агресивна, но зарядът и сърцевината си останаха същите, както и желанието да композираме песни. Истината е, че частица от това, което търсихме, бе загатната през 2005 г., когато започнахме записите по първия ни албум. Впоследствие откривахме все повече и повече парченца от образа на музиката ни, така и до днес, когато нещата придобиват все по-пълен образ и концептуалност, дори вече имат и визуален характер. Опитваме се да провокираме цялостно сетивата. Но търсенето продължава и въпросите все така остават много.
2. В края на май издадохте третия си албум „Envision“. Как бе приет той от публиката?
Според коментарите и мненията на публиката ни албумът им хареса. Дано е така, за нас той бе крачка напред в много отношения. Както и предните два албума „Envision“ е търсене. Макар и доста обран и конкретен, той не остави усещане в нас за завършеност, а точно обратното, провокира ни да мислим за нова музика и за следващите стъпки на групата.
3. Промотирахте „Envison“ в София с грандиозен концерт. Какво видяхте на това шоу и как усетихте публиката?
Да организираме подобен концерт бе наистина трудоемко. Опитахме се да подплатим музиката с визуална основа. Отдавна целта ни е хората, присъстващи на наша изява, да потънат изцяло в предварително моделирано пространство. Идеята е да създадем малък свят за няколко часа и както ние, така и публиката да бъдем част от това. Безспорно има още много неща да подобрим и такива, върху които да работим, но сме в правилната посока.
4. Вашата музика излъчва специфична атмосфера, която малко групи успяват да създадат. Как го постигате?
Ами, това сме ние, нашата работа и, както вече казах, желание да творим. Не мисля, че има някаква формула и правила, които спазваме. Разработваме идеите си и материала, решаваме какво остава и какво не, и така… Смятам, че за да създава една група, зависи изцяло от хората в нея. Музиката ѝ е отражение на членовете, на техните възгледи, мисли, чувства.
5. За творчество като вашето е необходимо огромно вдъхновение. Какво ви вдъхновява да създавате песните си?
Ние сме вече подвластни на посоките, които избира „малкият човек“. Събирателният му образ ни следва и формира нашите песни. Това е вдъхновението ни, той е съвкупност от нас самите. Влияем се един от друг, взаимно се провокираме и допълваме.
6. А кой пише музиката и текстовете на smallman?
Музиката ни е изцяло създадена от четирима ни, макар и в различни композиции превес да взема една или друга идея от член на групата, то тя бива одобрена и почувствана от всеки от нас. Независимо колко труд е вложен в дадена песен, ако накрая нещо куца и не ни хареса, тя отпада. За това и не разделяме песните на твои и мои, проектът е един. Същото е и с текстовете, макар Цветан да пише 99% процента от тях, под песента ще видите, че пише smallman. Естествено, изключение правят песните, в които вземат участие гост музиканти. И в трите ни албума има такива. В първите два идеята бе да поканим Веселин Митев от Кайно Ясно Слонце, за да добави атмосферата, от която имахме нужда. Във „Възпело е пиле“ от „Envision“ това направи Петър Делчев, пак от Кайно. Разликата бе, че самите ние отхвърлихме много варианти на песента, но много искахме да е в албума. Помоща на Петър бе незаменима и реално той изгради композицията. Много сме благодарни и на двамата за подкрепата, която винаги са ни оказвали през годините.
7. Всички обложки на албумите на групата са нетипични и многозначни. Как трябва да ги разбираме и какво означават те?
Стараем се да създадем подходящ дом за музиката ни. Държим много на излъчването и първото впечатление. Обложката е част от цялата концепция за всеки албум. За това и трите ни такива са създадени с идеята да допълват музиката. Пак визуалното внушение… Колкото до тълкуване на образите от обложките, основната цел всеки път е не да задават определеност, а да провокират въображението.
8. Като какъв стил описвате музиката си?
Просто smallman. Иначе, мен като ме питат, казвам „метъл“. Не е лъжа.
9. Вие използвате гайда в песните си, която е типичен български инструмент. Какво според вас липсва на българите, за да осъзнаят каква история и традиции имат?
Знаете ли, на българите не им липсва история и традиции, те са там и всеки, който посегне, може да напълни шепи. България има велика, хилядолетна история! На българите им липсва поглед в бъдещето. А гайдата се стараем да допълва или развива песента, не е задължително да я има, трябва и подходящата тема. Тогава тя разкрива силата си и може да подплати внушението от песента. Така е и с кавала…
10. Смятате ли, че антиправителствени протести имат основание?
Не бих искал да коментирам политическата и икономическа обстановка в страната. Всеки от нас има свои разбирания и носи глава на раменете си. По-скоро правото да се изразяваш ме вълнува и то от всяко естество. Трябва да мислим, да действаме и да носим отговорността и последиците от това.
11. Какво трябва да променим българите, за да заживеем в нормална държава?
Да спрем да се сравняваме с тези и онези, а да започнем да изграждаме бъдещето на децата си, не на натурализирани англичанчета, американчета и други. Време е да погледнем в собствената си паница.
Публикувано в брой 42 на вестник „Протест“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *