Какво бе различното на този протест? Определено на 14 февруари имаше ексцесии, хулиганство и предизвикано полицейско насилие. Счупени бяха няколко прозорци на пловдивската Джумая джамия, а по време на шествието една Lafka също е пострадала. Има над 120 задържани участници, а 8 от футболните фенове са осъдени.

Протестът коренно се различаваше от тези, които наблюдаваме от юни миналата година насам – той не беше мирен. Нападението над религиозен храм, независимо дали е църква, джамия или синагога, не е цивилизован израз на позиция, а варварство. Интересно е защо винаги, когато агитките се съберат на протест, летят бомбички, пиратки, чупят се стъкла и се стига до насилие. За 8 месеца протести в София единици бяха случаите на ескалация на напрежението по време на протестите, като дори можем да добавим, че те бяха предизвикани от провокации. А намесят ли се футболните агитки – става меле. Не твърдя, че феновете нямат право на мнение, напротив. Но нека изразяват това свое мнение по начин, съответстващ на века, в който живеем.

Но да разгледаме и другата страна на проблема. Псевдоелитът ни обяснява как тези хора диксриминирали мюсюлманите като се обявявали против даването на Куршум джамия на Главното мюфтийство. Но аз питам –  нима мюсюлманите няма да могат да изповядват религията си свободно, ако този културно-исторически паметник остане собственост на община Карлово? Аз съм убеден, че мнозинството от мюсюлманите изобщо не се засягат от този казус, защото те няма да получат повече права или задължения ако джамията премине към мюфтийството. Дискриминация би било ако преследваш даден човек или общост заради религията която изповядва, цвета на кожата му или друг белег. Аз вярвам, че гневът на протестиращите е насочен към политици и магистрати. Насочен е срещу решението на Апелативния съд относно собствеността на Куршум джамия, а не срещу хората, които се изповядват в ислямските храмове. Но вече подчертах – този гняв не бива да се изразява в нападение над джамии, защото освен всичко друго, това е и заиграване с етническата карта, а някои партии и организации само това чакат.

Далеч съм от идеята да твърдя, че протестите трябва да стигат до насилие. Симпатизирам на мирните демонстрации и бих искал те да продължат да бъдат освен мирни, но и чути. Липсата на чуваемост е големият проблем у родния елит.

Интересен е моментът около реакцията на партия Атака относно този протест. Волен Сидеров подкрепи каузата на гражданите. Явно се гласи за предстоящите евроизбори и се опитва да изгради отново опетнения си имидж. Но пък от партията категорично се разграничават от насилието, до което се стигна пред  джамията. Странна позиция, предвид опитът с ексцесии пред джамии, които имат депутатите от Атака. Нека си спомним за напрежението пред софийската джамия по време на митинг на Атака през 2011 г. Явно вижданията на тази политическа сила по дадени проблеми зависи според  позицията, в която се намира. А в момента тя не е от най-хубавите за Волен Сидеров.

Ще завърша с един кратък призив, който смятам, че би допринесъл за постигането на гражданския мир – „Не на насилието! Да на чуваемостта”!