След повече от година протести и непрестанно гражданско напрежение, премиерът Пламен Орешарски подаде оставка и властта пое
служебният кабинет на проф. Георги Близнашки. Този състав на правителството, както се и очакваше, също се „радваше“ на нападки, но имаше и все още има привърженици.

Защо е така? Нека погледнем най-напред по-общо действията на служебното правителство.Безспорно едно от най-скандалните ходове беше връщането на Ваньо Танов като шеф на митниците. Много областни управители бяха сменени, а в един от вариантите на документа „Визия 2020“ Русия бе определена като заплаха за сигурността на България заради нахлуването на армията на федерацията в Украйна. Всички тези неща бяха прекрасен повод за пропаганда от страна на БСП. Социалистите нападнаха Близнашки с обвиненията, че връща ГЕРБ на власт (същите обвинения като към протестиращите), че ще манипулира изборите в полза на партията на Борисов и т.н. По всичко личи, че линията „анти-ГЕРБ“ ще продължи до края на предизборната кампания на БСП. Интересен подход, предвид провала, който донесе тя на левицата на европейските избори през май. Видимо обаче БСП е в неизгодна позиция и няма кой знае какви ходове. От една страна социалистите все още носят бремето от управлението си, което не бе от най-успешните, от друга страна вътрешнопартийната криза, която е обхванала всички етажи на партията. Освен това вече не могат да разчитат на подкрепа от ДПС, които в момента ловко се опитват да се присламчат към ГЕРБ.

Има и друг много съществен елемент от пропагандата на БСП. Това е, че сегашното правителство представлявало „протестът на власт“. Това е много опасен тактически ход на противниците на протеста, защото се опитват да внушат, че едва ли не протестиращите са избрали това правителство и то представлява тях, което би означавало, че и всеки ход на Близнашки и екипа му е „диктуван“ от недоволните към бившето правителство. Полина Паунова в свой материал за Медиапул заяви, че протестът е израз на гражданско недоволство, граждански, а не политически акт, и трябва да си остане такъв, а не правителство и протест да бъдат отъждествявани. В противен случай всеки следващ протест, независимо срещу кого е той, ще бъде използван за брутална манипулация, на каквато вече се нагледахме повече от година.

Какво обаче прави впечатление при служебното правителство? Все се говори, че няма пари, че токът трябва да поскъпне, че доста сектори в държавата са в критично състояние. Тези изказвания са антипод на изказванията на правителството на Орешарски. По негово време се говореше, че няма енергийна криза, токът спокойно може да поевтинява, че банковата система е стабилна и няма опасност за нея, изглеждаше, че хората направо живеят в идилия и лукс. Ето видяхме какво стана, когато балонът на пропагандата се спука – нещата съвсем не са така розови, както го представяха предишните управляващи. Това е разликата между правителството на Орешарски и това на Близнашки – че вече се говори открито за проблемите, търсят се начини за решаването им извън рамката на популизма и предизборното говорене. Разбира се, никой служебен кабинет не може да промени която и да е сфера коренно, а и не е това неговото задължение. Редовното правителство, независимо кои партии и коалиции ще участват в него, ще има тази тежка задача.

Друго, което направи впечатление още в първите дни след стъпването в длъжност на служебния кабинет, е вслушването в гласа на гражданите. Бяха организирани срещи с различни браншове, протестиращите групи като Протестна мрежа и Ранобудните студенти изложиха своите искания към правителството – нещо, което изглеждаше абсурдно при предишния кабинет. И това не е свръхпостижение – това е нещо нормално за всяка страна. Но у нас разбиранията са по-други.

Не без значение също е фактът, че правителството активно работи по въпроса със спрените еврофондове, което трябва да е основен ангажимент и на следващото правителство. Освен това скоро министърът по управление на европейските фондове Илияна Цанова заяви, че от ЕС за България ще бъдат отпуснати 6% от стойността на щетите от наводненията. Плащането ще се извърши от фонд „Солидарност“.

Разбира се, наред с тези, смятам положителни, действия, няма как да не отбележим, че действително имаше съмнителни ходове, като споменатото назначение на Ваньо Танов за шеф на митниците, който заемаше тази длъжност и по време на правителството на ГЕРБ. Това срещна доста негативни изказвания в публичната среда и можем да кажем – не без основание.Друго важно нещо, даващо повод за притеснение, е отказът на правителството за разсекретяване на договорите по „Южен поток“. Самият проект бе обект на огромно обществено противопоставяне, като мненията дали трябва да се строи бяха в крайностите „за“ и „против“, като почти не се постави въпроса за изгодни условия и съобразяване с европейските правила. На този фон правителството беше длъжно да уведоми обществеността какво съдържат тези договори.

Не трябва едно правителство, независимо от кои политически сили е съставено, да бъде заклеймявано като „протестът на власт“, „левскарите на власт“, „ветеринарите на власт“ и т.н. За управлението трябва да се съди по делата му – ако те са в интерес на гражданите, значи то е добро. Ако ощетява населението – значи няма място нито в Министерски съвет, нито в Парламента.

В заключение не е зле да напомним, че основният ангажимент на служебния кабинет е да осигури честни избори. Ако това бъде постигнато, то може да се твърди, че този кабинет е бил успешен. Нека си пожелаем това да се случи и да призовем всички партии да се разграничат от компроматни войни и да водят смислен политически дебат.

Публикувано в брой 43 на вестник Протест