Защо ГЕРБ спечелиха Избори 2014?

31.05.2014 Политика и общество No comments

Защо ГЕРБ спечелиха Избори 2014?*

След резултатите от изборите на 25 май т.г. много хора недоумяваха защо основните политически сили, общо взето, са същите. Защо ГЕРБ и БСП отново са водещите партии. Чухме неведнъж и изтърканите фрази: „Българинът си заслужава съдбата“ и „Това е, ние ме глупав народ“. Смятам, че това са прекалено повърхтностни и неточни обяснения на резултатите, за това ще се опитам да обясня някои причини, поради които ГЕРБ победиха и на тези избори, като разбира се, не мога да засегна всички фактори в детайли. По-скоро текстът ми може да представлява отправна точка за едно задълбочено изследване върху изборите.

Да започнем с малко ретроспекция. През февруари 2013 г. правителството на Бойко Борисов подаде оставка под натиска на народа, като това несъмнено беше PR ход, който даде известно отражение по-късно. По това време козовете бяха в ръцете на БСП и тя се представяше за алтернатива на „полицейския режим“, „тоталното подслушване“ и т.н. Какво се случи на парламентарните избори на 12 май миналата година?! Според официалните данни на ЦИК, изборите печели ГЕРБ с 30.535 % (1 081 605 гласа), следвани от БСП с 26.609 % (942 541 гласа). Грубо казано – 4% разлика в полза на ГЕРБ. При това само три месеца, след като Борисов е изметен от Народното Събрание! Това означава тотален срив сред социалистите или неправилна предизборна кампания. По-скоро първото, защото БСП бяха 4 години в опозиция и имаше достатъчно време да се забравят престъпленията на първата Тройна коалиция, а и комунистите са изпечени в манипулирането на обществото – едва ли току така ще изпуснат златния си шанс по време на предизборна кампания. Изводът какъв е – че въпреки народното недоволство, въпреки скорошната си оставка, въпреки непрестанните компромати като „случая Костинброд“, който повлия изключително много на изборите, Борисов отново печели изборите.

Какво се случи през това време, от май 2013 г. до май 2014 г.? Скандалната подкрепа на Атака за правителството „Орешарски“, което нямаше как да се състави, ако не беше златният пръст на Волен Сидеров. Това отблъсна мнозинството от избирателите на националистите, а сформираният кабинет, в който голямо участие взима и ДПС, отблъсна и известна част, основно от плаващия електорат, на БСП. Да погледнем медиите – този бранш влезе в изключително неблагоприятен период, в който е принуден да манипулира съзнателно и брутално общественото мнение, да твърди, че антиправителствените протести, които продължават вече година, са платени от коя ли не партия и кой ли не богаташ. Протестиращите, както и хората, които ги подкрепяха, допълнително недоволстваха от тези лъжи по техен адрес. Да внушават на хората, че БСП може да не са идеални, но да си мълчат, защото в противен случай ще се върне Сатаната в лицето на ГЕРБ – а тогава ще стане много лошо. Всичко това ставаше благодарение най-вече на медиите, станали известни като „пеевски“ – по името на неуспелия шеф на ДАНС Делян Пеевски, който е и депутат от ДПС. Тези внушения ги разпространяваха и самите политици, без значение по коя медия ще се появят. Появиха се и т. нар. „контрапротести“, които уж имаха за цел да изкажат подкрепа към правителството, но се събираха групи от по 15-20 пенсионери, начело със залязващия рапър Мишо Шамара, който е пенсионерът на хип хопа.

Скандалният Пеевски обаче не спря дотук. Чрез приятелят си – банкерът Цветан Василев и притежанието на „Булгартабак“, се създаде дъщерна фирма на компанията – „Табак Маркет“. Последната започна агресивно превземане на дребния бизнес с будки за вестници, алкохол и цигари във всички градове чрез бранда Lafka. По този начин дребните собственици бяха поставени в ситуация, в която не могат да се конкурират с Lafk-ите, а имаше сигнали, че фирмата е изнудвала търговците сами да закрият павилионите си. Това беше поредната наглост, очевидно със съдействието на правителството, която голяма част от обществото не можа да приеме, не приема и днес.

Появиха се и Ранобудните студенти. Тяхната енергия и организация, постоянството и последователността им също допълнително разклатиха стабилността на правителството. Разбира се, те също бяха набедени за соросоиди, гербаджии, костовисти и пр. Пикът на скандала беше 12 ноември 2013 г., когато центърът на София е отцепен от полиция, жандармерия и спецчасти, докарани от цялата страна, за да пребият протестиращите студенти, които са блокирали Народното Събрание. Световните агенции веднага гръмнаха, докато в България политиците обявиха, че това са група платени вандали, които незаконно викат и се бият по улицата.

Вече стана въпрос за анти-ГЕРБ кампанията, която цялото правителство + новопоявилият се Бареков и коалицията му „България без цензура“, подеха. Това беше единственият аргумент на всички тях – ГЕРБ са лоши, за това ще ни търпите нас, колкото и да не сме добри. Насаждането на страх и несигурност, както и вроденият комунистически метод за манипулация – чрез намирането на враг на народа – подейства за известно време и не на цялото общество. Но всичко това омръзна на всички – не може да управляваш държава и програмата ти да се състои в това да работиш против ГЕРБ, а не за България. Тук трябва да отбележим и все по-надигащите се антируски и проевропейски нагласи на българите заради агресията на Путин в Украйна. Както знаем, БСП обслужва руските интереси по всякакъв начин и се опитва да „изиграе“ ЕС доколкото е възможно. Това кара българинът да гледа към проевропейските, либерално-демократични партии. В България такива са основно ГЕРБ и Реформаторски блок. Или поне те така твърдят.

Предизборната кампания на БСП продължи по същия начин – анти-ГЕРБ. Социалистите заложиха на принципа, че ще се борят мутрите повече да не се върнат на власт, което направи кампанията им провалена още в началото. Хората се умориха да слушат за омраза, умориха се от това безсмислено партийно противпопоставяне, искаха някой най-накрая да помисли и за тях. Някои видяха спасението в лицето на Николай Бареков, но по-интелигентната част от обществото не се подлъга и този път. Искаха истинска демокрация, свобода на словото, а не взривяване на коли и уволнение на журналисти. Демокрация, разбира се, нямаше как да видят в Русия, още повече предвид военната агресия в раздираната от конфликти Украйна, за това, както никога от 2007 г. насам, народът не проявяваше интерес към ЕС толкова, колкото при сегашните избори. И при наложения им избор – или ЕС, или Русия, съответно или ГЕРБ (РБ), или БСП, избирателите избраха ЕС и ГЕРБ. Не защото Борисов ще се погрижи за хората, ще даде хляб и работа на всички и ще наложи демокрация у нас, но за тях това беше по-добрият вариант. И това не е мое твърдение, а резултатът от Евроизборите.

Има и друг момент, за който вече съм писал, и който не е от вчера. Става въпрос за имитирането на демокрация. У нас реално системата е двупартийна с прилежаща им „инфраструктура“. Наложено ни е и от медиите, и от политиците, и от политолозите, че изборът е такъв – или ГЕРБ, или БСП. Във всички други случаи губиш. Но при този избор си избираш по-малкото зло. На тези избори хората показаха кое според тях е по-малкото зло. Което в никакъв случай не означава, че е добро. Но е факт, че огромно значение за спечелването на този резултат от ГЕРБ (а и на БСП), е именно практическата двупартийна система. Многопартийността се оказва формална – в Парламента влизат само партии, които биха били патерица или коалиционен партньор на победителя (мандатоносителя), защото е ясно, че в сегашната партийно-политическа криза, няма формация, която да спечели достатъчно гласове, за да управлява сама.

Какво друго спомогна за това ГЕРБ да вземе такъв голям процент преднина през БСП (30.402% на 18.935%)? Въпреки „сгрешените“ социологически изследвания преди вота, даващ преднина на социалистите, много от разочарованите избиратели на Атака, както и от тези, които мислеха, че БСП ще спре репресивните методи на ГЕРБ, както и хората, които вярваха, че свободата на словото ще стане реалност, гласуваха именно за Бойко Борисов. Не защото го харесват, а именно защото сме в практическа двупартийна система и според тях по-лошо от БСП (при това плюс ДПС) – няма на къде.

Обобщено какви бяха причините ГЕРБ да спечели със смазваща разлика пред социалистите тези избори – от една страна това можеше да се очаква, защото още миналата година, при пресни емоции от народен бунт, Борисов спечели битката за Парламента. Наглото назначение на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и Lafk-ите също допринесоха, макар будките да не бяха чак толкова от значение за резултата, защото масата от избиратели на ДПС (а както се видя благодарение на случката 15/15 с преференциалния вот – и немалка част от тези на БСП) не са на ниво да се интересуват и разбират икономически проблеми. Протестите и Ранобудните студенти, окупирали университети из цялата страна недвусмислено показаха на правителството, че трябва да си ходи, а то, от своя страна, реши да лъже и малката останала част от хората, които им вярват, че недоволните са платени. Насажданата омраза и междупартийни битки отвратиха обществото и това даде израз в изборните резултати. В предизборните кампании ГЕРБ показаха въздържаност в обвиненията към БСП, докато Станишев и компания заложиха именно на принципа на класовия (в случая партийния) враг. Международната обстановка, изразена в поляризацията ЕС – Русия също имаха огромно значение, защото хората свързваха Руската федерация с война и цензура, докато ЕС и Запада отстояваха принципа за мир и демокрация, с което, разбира се, маскираха собствените си интереси. Наложената ни ситуация да избираме по-малкото зло измежду „цели“ две партии също си каза думата. Като резултат не показваме никаква политическа зрялост – избрахме същите муцуни, примесени с нови стари муцуни и лабораторно създадени партии, имащи се за нови месии.

Празнувай, народе!

Публикувано със съкращения в брой 41 на вестник „Протест“

____________
*В този текст не се обръща внимание на купения вот, какъвто несъмнено имаше и дори бе документирано.

Още публикации

БСП, ГЕРБ, Евроизбори 2013, избори, победа, резултати