Руската следа на концерта на Within Temptation и Annisokay в Берлин

Преебахте ли се да цъкнете на линка само по заглавието, а? Ха, четете сега!

Трудно е да пишеш за нещо, което можеш само да усетиш – как например ще обясните на девствен човек какво е чувството на оргазъм?

Нещо подобно беше за мен и концерта на Within Temptation и Annisokay в Берлин на 14 октомври 2024 г. Няма да пояснявам кои са тези групи – има си начално образование за тая работа. Това, което ще разкажа, са необикновените преживявания и разликите между българските и западните концерти. Пък не е като да съм човек, който да не ходи на концерти и фестивали, та да не знае как се случват нещата.

Та, докато излизам от хотела в махала „Rathaus Steglitz“, минавам през магазина да си купя една бира, че в Германия не е като при нас – през 50 метра я бакалия, я супермаркет, я нонстоп. Там ако не си купиш, жална ти майка – жаден ще стоиш. Пък иначе уж развита държава я водят. Отидох до залата с S-Bahn-а, което е надземна градска железница, нещо като нашето метро да минава по жълтите павета или през „Плаза“. Неудобно ми стана по пътя да пия бира, за това я прибрах. Викам си, тука някой ще ми викне полиция за тая работа. Пък и бях забил българското знаме на раницата си, ще вземем да се изложим пред чужденците, дето таман имат високо мнение за българите.

Стигнах до мястото, което се води клуб или зала UFO, което пък се води част от някакъв комплекс с някакви неща, включително басейни. Имаше близо 2 часа до концерта, но реших най-напред да видя къде точно е залата, откъде се влиза и т.н. И отпред, братче, фраш – все едно комунизмът е паднал и раздават капачки за буркани. Рекох си, че няма как да стоя тук, но в същото време не знаех какво да правя – наоколо нямаше градинка или нещо, както е в България, за това реших да търся тоалетна. Питах една от охранителките, които сновяха навън. Сметнах, че като е по-млада, ще знае английски:

– Екскюз ми, тука някъде кенеф има ли?

Тая вдигна незнаещо рамене и ми отговори:

– Нема, брате.

Луда работа. Тука клубове, басейни, комплекси, а няма къде да пикаеш. Върнах се зад опашката да си допия бирата. До мен скоро се залепиха 2 жени, едната не беше грозна, ама много говореше и сякаш се правеше на интересна. Говореше на руски и гледах да стоя леко встрани от тях, за да не ме помислят и мен за руснак.

Като си допих, отидох да търся тоалетна. Не вярвах на охранителката, затова влязох през някакъв вход в комплекса. Точно вляво имаше тоалетни и се възползвах от наличието им, а на излизане ми направи впечатление, че над входа на басейна имаше изписани разни имена – явно на хора (май бяха деца), които са участвали на състезания и са спечелили медали. Ама не написано на някакъв лист А4, както би било тук, ами с големи плочи, стоящи като декорация на помещението, сложени специално за тази цел.

– Що и ний не правим тъй, ве – викам си наум и си отговарям – „Ми щото нямаме и половината от тея медали“.

Излизам навън. Някакъв ме спира и пита:

– На коя държава е туй знаме дето ти стърчи?

– На България. Де е България, знаеш ли?

– Знам ве, как.

– Тва е най-красивото знаме на света, така да знаеш.

Онзи се смути, явно моменталната балканска социализация му дойде горница, за това му помогнах:

– За всяка нация нейното знаме е най-красиво.

Кимна ми и ме подмина.

Обиколих малко, а чакащите за концерта ставаха все повече. Имаше и много възрастни хора. Ама като казвам възрастни, не си представяйте онези пенсионери от родопските села, галещи котка в скута си, с домашно плетено елече, дето са взели-дали, и които ги дават по разните предавания. Гледката е малко странна, защото в България на метъл концерти ходят предимно млади хора. Там явно винаги си е имало достатъчно култура за нормална музика. Пък нито Within Temptation, хеле пък Annisokay, са древни групи, че да кажеш, че това са техни някогашни фенове. Някогашен фен съм им аз.

Придвижих се по-напред в опашката и по едно време взеха да пускат народа. Ставаше през поне 5 входа и влизането ставаше много бързо. Искаха да ми вземат българското знаме на входа, но ми се размина. Убеден съм, че причината им е била тази, че знаменцето е закачено на дървена летва – да не да намушкам някой с него. В това отношение ние вече сме пълни европейци – тук охраната по концертите са същите идиоти, някои дори и по-големи.

На влизане подминах някаква арабка, която беше нещо като стюард из коридорите на залата – ей така, да следи да не стане нещо. Зад нея бяха тоалетните, затова минах още веднъж от там и се насочих към главната сцена, която тепърва се пълнеше. Залата се казва „UFO“ и формата и декорът ѝ наистина приличат на летяща чиния – идеално кръгла. Наместих се по-напред, някъде към трети ред, и по решение на съдбата пред мен се озоваха отново рускините. Тази, дето не спря да дрънка нещо на руски, накрая ме загледа направо в очите и почна да ми говори нещо и да ми сочи знамето. Така се заговорихме с тях. Казах ѝ, че не разбирам руски, което си е самата истина, макар да ѝ хващах някои думи. Ако взема и да се мъча да говоря на руски, хептен ще ме хване срам.

UFO Velodrom Berlin before Within Temptation Bleed Out Tour 2024

Зала „UFO“ преди началото на концерта

До нас имаше и някакъв индиец, който не знам как се включи в разговора, но се включи. Предпочитах да си говоря с него, вместо с рускините, защото тая, дето казах, че не беше грозна, не спираше да говори, и като че ли някои от нещата просто ей така на себе си или на въздуха ги говореше. Та индиеца бил голям фен на Манчестър Юнайтед и като цяло на футбола – научих го как правилно да изговаря „Димитър Бербатов“ и „Христо Стоичков“. Пита ме и доста за България:

– Ако дода там, какво ше ми препоръчаш да видя?

– Ша видиш Пловдив, ве, най-стария постоянно населяван град в Европа. И Сердика ше видиш, ние сме били част от Римската империя, имаме много останки от тези градове. Па ако обичаш планини, таквоз бол имаме.

– Ам безопасно ли е при вас?

– При нас е най-безопасно.

После ме пита какви хора има при нас, в смисъл дали сме мултиетническа държава и дали при нас шарят всякакви, като по другите европейски столици.

– Виж ся – викам му – аз съм регюлар българин, всички българи долу-горе като мен изглеждат. Ама имаме едни, дето са с твоя цвят на кожата и некои от тях обичат да крадат и послъгват, пък и не са много образовани. Заради тях тука много-много не ни обичат, защото ги мислят за българи, ама те не са. Това са ни двата основни вида хора.

– Ам как е с гъстотата на населението?

Очаквах следващия му въпрос да е за средногодишното ниво на река Дунав, но му отговорих:

– Нормално, ве, няма много народ, само по София е кочина. 6-7 милиона сме всичките.

– Чи бива ве, в моя град сме 10 милиона.

Баси, тотално изключих, че тоя е от Индия. А ми говореше за някакъв град, който за пръв път чувах. Той в София сигурно ще си е като на село.

Annisokay трябваше да започнат в 19:30, а вече минаваше 19:35. Тоо ми вика:

– Ти знаеш ли откъде са Annisokay?

– Епа от Германия са, откъде да са?

– Не са – вече закъсняват с 5 минути.

Опита се да вкара смешката за прословутата немска точност, която вече бяхме разиграли пролетта на концерта на UDO в София.

Annisokay

Ей така в приказки сцената притъмня и излязоха Annisokay. Много исках да ги гледам на живо, човече! Без никакво въведение загърмяха първите рифове на „Throne of the Sunset“. И какъв звук само! Кристален, все едно си в студио. А това е метълкор, не са U2 примерно. Още в началото се забеляза разликата между концертите, които ни се сервират тук, и тамошните. Подобен звук съм чул само и единствено в Joy Station. Никога, никъде другаде в България звукът дори не се е доближил до този в UFO. Нещо повече, преди 2 години на Hills Of Rock 2022 отпред звукът представляваше просто шум – нито музиката се разбираше, нито вокалите се чуваха. Ама Fest Team и тогава прибраха парите. Аре да не ги почвам пак – само ще им пожелая да фалират.

Музиката на Annisokay е много зареждаща. Не можеш да спреш на едно място. А с такова звучене кефа беше максимален. Вървяха само хитачка след хитачка, а рускинята, дето поясних, че става, не спираше уж случайно да се търка в това ми там, дето, нали. По едно време й дадох да вее знамето – ей така, да накарам руснак да вее българския флаг. Хвана го и почна да го мятка все едно дедовия е хванала. По едно време даже се изхлузи от пръчката и изхвърча в страни, та хората ми го връщаха. То това знаме хубаво е българско, ама сигурно е китайско.

Спирах да си поема дъх от толкова енергия и се огледах наоколо – хората наоколо като че ли не бяха толкова социални помежду си, както е при нас. Ако бяха дошли по двойки или тройки, си говореха помежду си, но не се запознаваха с други. Като че ли само аз, рускините и индиеца бяхме тези, които се бяха запознали тук и сега. Може да е прочутата германска студеност, знам ли.

Имаше и изненада – на „Like a Parasite“ на сцената излезе и Sharon Den Adel да изпее заедно с Annisokay песента. Беше облечена доста по-семпло, ама нормално – ако си покаже сега одеждите, после, като дойде техен ред да свирят, какво ще показва. С което хич не казвам, че не беше красива де. Sharon винаги е красива.

По някое време едната от рускините се кълчеше с всичките си крайници и с някакво много пипкаво движение така ми цапардоса цайсите, че те извърчаха далеч нагоре и настрани, но удара ѝ изобщо не ме докосна. Все едно се готви за тоя шамар от години. Само си изгледах очилата как хвърчат настрани и разбрах, че никога повече няма да ги видя. Вероятно дори вече бяха стъпкани от някого. Не ме хвана толкова яд, защото това са ми старите очукани очила, които наричам „концертни“. Слагам ги само преди концерти, на които очаквам да има пого или вероятност аз да се включа в него. Признавам си, не съм планирал ситуация, при която рускиня с фино движение ще ги прати в другия край на залата и така ще се сбогувам с тях.

На една от песните вокалиста слезе до оградите, качи се на тях и се хвърли в публиката. Да, ама нямаше кой да го хване и се преби на земята. Нещо подобно на моя скок на рождения ден на „Антифриз“, с тази разлика, че мен накрая ме хванаха. Интересното е, че вокали продължиха да се чуват, но те бяха от другия вокалист. Все пак този се съвзе и започна да поздравява хората, след което се върна на сцената.

Докато веех знамето за пореден път, зад мен се появи някакво момче:

– Евала, бате, знаех си, че няма как да има концерт без българин на него.

Пича се оказа от София, от няколко месеца бачка в Берлин. Запознахме се и се заговорихме в паузата след Annisokay. Рускинята ми обясняваше, че с тази брада съм приличал на Честър Бенингтън. Звучи като комплимент, ама каза същото и за някакъв дядка зад нас. Всъщност, изобщо не знам дали Честър Бенингтън имаше брада.

Не знам защо ѝ хрумна да ми извади българска лична карта:

– Виж – вика – и аз съм българка.

Взех личната карта – гънеше се прекалено много, но иначе беше добра изработка.

– Falsch! На българите не са ни меки.

И извадих да ѝ го докажа. Имам предвид личната карта. Смени темата, обяснявайки, че е от Сахалин, демек от Пичковци.

По едно време се обръщам назад и гледам някакви хора държат нещо в ръцете си и с почуда обсъждат какво да го правят. Все едно да дадете телефон на неандерталец. Вгледах се и видях, че една жена държи някакви цайси. При това черни, каквито са и моите. Приближих се и наистина се оказаха моите. Здрави, все едно съм ги свалил прилежно. Човече, как е възможно да оцелеят в тази непрестанно движеща се тълпа толкова време! Че и да се върнат по обратния маршрут почти до мен! Даде ми ги, аз ѝ благодарих. Баси…

Within Temptation

Дойде време и за Within Temptation. Гледайки песните, които пеят на турнето си „Bleed Out“, което се случваше и в момента, смятах и продължавам да смятам, че можеха някои песни да ги сменят с други. Това обаче е строго субективно мнение. Аз се влюбих в групата много отдавна, а тогава те още бяха в друг период, когато и музиката им беше малко по-различна. С което не казвам, че сегашната е лоша или непрофесионална. Всъщност, Within Temptation могат да направят 3-4 сетлиста и всичките да са само хитове. Малко групи могат да си го позволят, Sabaton ми идват наум на прима виста.

Все тая. През 2022 г. гледах Within Temptation в България на Midalidare Rock In The Wine Valley. Тогава в последния момент от телевизията ми бяха дали 2 безплатни билета като служител и в още по-последния момент намерих човек, с който да отидем. Имах представа как стоят на живо. Тук обаче беше различно. Още с излизането светлините и картините по екраните светнаха и не спряха до края на концерта. Всичко беше изготвено по изумителен начин и атмосферата непрестанно се променяше според цялостното излъчване по стените. За безупречния звук се разбрахме, нали?

Within Temptation in Berlin - Bleed Out Tour 2024

Within Temptation

Публиката откачаше и може би тук е мястото да разбия мита за неповторимата българска публика. Неотдавна Ihsahn в свое интервю каза, че метъл публиката по целия свят е долу-горе еднаква и това само подчертава обединителната сила на тази музика. В този ред на мисли, и аз не видях нещо много по-различно у германската публика в сравнение с българската. Може би с изключение на възрастта, което вече подчертах – тук имаше хора от всякакви възрасти, но това вече и у нас се забелязва на Midalidare Rock в Могилово. Така че стига вече с глупостите, че имало много музиканти, които обожавали да свирят в България, защото тука хората ги посрещали по много по-различен начин. Разликата е в цената на билетите, не във вас.

Повечето от песните бяха от по-новите неща, но това е нормално – все пак турнето беше посветено на последния албум „Bleed Out“, която песен, впрочем, беше една от тези, които най-много очаквах. Друга, на която пях с пълно гърло, беше The Reckoning. Разбира се, имаше и стари класики като Stand My Ground, Faster и Our Solemn Hour, на която стените пламнаха. Мисля, че това беше и кулминацията, с което всичко трябваше да свърши.

Within Temptation in Berlin - Bleed Out Tour 2024

Екраните по време на Our Solemn Hour

Рускините пак се активираха и като ме видяха, че съм си вкарал водка, понечиха да пият от нея.  Дадох им, а едната изпита такава степен на благодарност, че чак ме разцелува.

Дойде ред и за най-новата песен на Within Temptation – Fool’s Parade, в която участва и украинецът Alex Yarmak. Посветена е на войната в Украйна. Самият Yarmak се включи на живо в изпълнението. След края на песента той остана сам на сцената, а зад него на стената се появи голям QR код. Украинецът призова хората да дарят каквото могат в помощ на сънародниците му.

Едно от нещата, за които уважавам Within Temptation, е че имат мнение и не се притесняват да го изразят. Открито подкрепят Украйна в справедливата им война и дори на споменатия концерт в Могилово през 2022 г. на сцената развяха украинското знаме. Жалко, че такива групи с мнение се броят на пръсти.

При „Shed My Skin“ на сцената излезе и вокалистът и китарист на Annisokay и заедно изпяха песента, с което върна жеста на Sharon. Това обаче се подразбираше, защото и оригиналната песен е на Within Temptation и Annisokay.

Шарон беше прекрасна, наистина. Винаги съм я харесвал. Има невероятен усет за стил. Стил, с който не гледаш на нея по начин „Оле, тая ква е яка“. Прилича на кралица, на олицетворение на женската красота. Аристократичност. Нито нотка на курвалък, което е изпитаната рецепта за пробив в съвременния (и не толкова съвременен) шоубизнес.

Within Temptation in Berlin - Bleed Out Tour 2024

Sharon Den Adel от Within Temptation

По някое време се изморих да стоя прав, а и водката ми беше свършила. Явно почвам да остарявам, щом на втората група почват да ме болят краката. Честно казано, искаше ми се вече да приключват, макар да бяха много яки. Това се случи с Mother Earth, след което китаристите си разхвърляха перцата в публиката, а барабаниста – палките, както си му е реда. И всичко рязко свърши, след което започнахме постепенното изтегляне от залата.

В заключение ще кажа така – и Within Temptation, и Annisokay са блестящи изпълнители с усет и старание за нещата. Всеки детайл беше изпипан и компромис нямаше. Най-много държа на звука – кристално ясен, все едно си го слушаш от Spotify. Нашенските организатори да не се надуват много и да ни обясняват как правят нещо невиждано, а да обърнат главите се на запад и да видят това, което за тамошните хора не е лукс, а нещо подразбиращо се.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *