Udo Dirkschneider

С това претенциозно заглавие за следващия текст, който нито е пътепис, нито е на нивото на Алеко Константинов, правя нескопосан опит да привлека и без това труднозадържащото се внимание на широката общественост.

Снощи в София на сцената в зала „Христо Ботев“ се качи един човек, който вече се възползва от пенсионната система в Германия – името му е Удо Диркшнайдер и много хора го помнят като „истинския“ вокалист на легендите ACCEPT. Само че той отдавна се подвизава със собствената си група U.D.O., която за краткост ще наричам просто UDO, а после ще мисля какво ще правя със спестеното време от неписането на точките.

Пристигайки пред залата в Студентски град бях сред най-младите посетители, което беше разбираемо, предвид че първият албум на UDO е издаден преди да се родя аз. Отворих едно уиски и седнах на нещо, което вероятно в по-добри времена е било паркова саксия за цветя. Нямаше приповдигнато настроение у никого – дали заради възрастта, дали заради факта, че посещението на гигант като Удо в България отдавна вече не е кой знае какво събитие. Две дами до мен с метълско облекло на около 50-те мърмореха нещо за кредити, кофти роднини и такива работи.

Като дойде време за първата банда – TAILGUNNER – викам, аре, ще вляза, въпреки че не бях ги чувал и успях да преслушам 2 техни песни, преди да ги спра. Бях под леко напрежение, защото бях измислил нов начин за вкарване на пиене на концерт и се чудех дали ще мине номера. Мина. Таман влизам в залата и след няма и 30 секунди на сцената се появяват музикантите – облечени в стил глем рок и толкова млади, че със сигурност все още нямат лични карти. Гледайки ги, помислих, че Удо се е съгласил да ги подгряват, защото барабанистът им е Дейв Мъстейн, ама се оказа, че не е той, а негово абсолютно визуално копие. Публиката беше рехава, но на предните редове, където бях и аз, чат-пат някакви хора се активизираха, ама толкоз. Бандата беше доста енергична и приятелска, ако трябва да съм честен, и със сигурност имат потенциал за нещо повече от гаражен метъл. Нещото, с което ще запомня TAILGUNNER е как басистът докато тича към мястото си, се спъна на сцената и се трупяса на земята като Исус Христос, или като Велизар Телбийски от Антифриз на BG MUSIC FESTIVAL през 2019 г. ако предпочитате. Явно толкова кофти падна, че вокалистът трябваше да го свестява. Все пак в метъла такива неща просто правят шоу и никой не си прави тъпи изводи, в случая даже му ръкопляскаха, но да си призная, не бих искал някой да ме помни с такова нещо (мен ме помнят с други лоши неща).

Така или иначе момчетата си изсвириха свиренето и като се събраха да се поклонят пред публиката, се загледах в китариста, който също беше с глем прическа и ми се стори, че има цици, макар и малки. Питам някакъв пич до мен, който прилича на финландец:

– Брат, тва да не е жена, бе?
– Да ве – отговаря ми безизразно момчето.
– Е, с такива жени как няма да има гейове – промърморвам в опит да се направя на интересен и отпивам от вкараното уиски, след което питам момчето от другата ми страна:
– Брат, да отида ли да пикая преди UDO да се почнали?
– Върви, ве!
– Да бе, ама не ми се много пикае.

Тук колебанието идва и от факта, че кенефите в залата са отвратителни и смърдят отдалеч. Само на Централна гара безплатната тоалетна е по-гадна, като по-точното определение за нея е, че прилича на някакъв митичен подземен свят, да речем Хибалба. Отивам все пак, а пред женската тоалетна опашка като за пенсии в пощата на 7-ми. Пред мъжката – нищо. За пръв път в живота си имах късмет, а влизайки, от там излезе и някаква мацка, очевидно най-мъдрата представителка на женския пол в залата.

Връщам се пред сцената, става 20:31 ч. при обявен старт на излизането на UDO 20:30. Някакъв човек съвсем резонно се обажда:
– Закъсняват вече с 1 минута! Къде е прехвалената немска точност?

Явно това накара определени сили да се раздвижат и групата се показа и без никакви прелюдии подкараха „Isolation Man“ от новия албум. Всъщност през целия концерт нито Удо, нито някой от музикантите му не се обърна към публиката да каже нещо, което ме изненада. Ама пък трябва да му се признае – въпреки, че е на 71, пее дядката. И още е добър. Хората му се кефеха много искрено, аз също. Неприятно ме изненада, че накрая на кавъра на We Will Rock You толкова неприкрито пя на плейбек, че чак на мен ми стана неудобно и ако погледнете лайв видеото ми от тази песен, ще видите, че от неудобство местя камерата към китариста, да не се вижда Удо как не пее, ама се чува пеене.

Преди 12 години, през 2012, гледах на живо UDO на мотосъбора във Велико Търново. Тогава след края на концерта Удо хвърли ръкавицата си в публиката и един познат, да го наречем Тошо, я хвана. После докато се редихме за бири, си я беше сложил на ръката и ми се похвали. Вика:

– Като се прибера, ще лъскам с тая ръкавица. Така все едно Удо ми прави чикия.

Изрод.

Инак залата се напълни, включително по седалките. Това никога не съм го разбирал – отиваш на метъл концерт и седиш на седалките и пляскаш като на изява на Веселин Маринов. Сигурно и букети за края са били подготвили, ама UDO бързо се скриха в бекстейджа.

Но напълването на залата доказа, че е добре подбрана откъм обем от страна на организаторите. Ама аз не харесвам тази зала още от 2010, когато там свириха Sabaton и Rage. Звукът беше отвратителен и очаквах същото и за снощния концерт. Честно казано, беше по-добре от очакваното, но все пак призовавам всички, включително ДАНС, Комисията за защита на потребителите, ООН и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа – в тази зала да не се провеждат концерти, или поне не такива, на които аз искам да отида.

Туй беше. Мерси.