Евроизбори: Подготвителният лагер на управляващите

24.03.2014 Политика и общество No comments

Евроизбори: Подготвителният лагер на управляващите

Събитията в България така се стекоха, че избори имаше и ще има всяка година от 2013 г. до 2017 г. През 2013 г. избирахме Народно Събрание, през 2014 г. предстоят евроизбори, през 2015 г. ще се проведат местните избори, през 2016 г. ще избираме президент, а през 2017 г. (ако не развалим плановете на управляващите) – отново парламент. Като допълнение се очаква и тази година да гласуваме на референдум, за който са внесени 560 хил. подписа в Народното събрание. Тези неща за избирателя не звучат зле, защото така той чувства, че има избирателни права, които може да упражнява. Но темата на този материал е посветена по-специално на предстоящите европейски избори и подготовката на партиите за тях. Ако разгледаме действията на правителството и ги сравним с предишни предизборни периоди, можем да заключим, че в последната година политическата култура на българина израсна на едно качествено ново ниво. Излишно е да подчертаваме, че това се дължи най-вече на протестите и натиска, оказван на управляващите.

Какво имам предвид? Изтъркано, но невинаги прилагано от политиците е (защото понякога електоратът „и без това ще гласува за нас“ – нещо, което този път не минава) даването на допълнителни помощи – я за Великден, я за друг празник. Това би било нормална и отговорна практика, ако не се случваше само тогава, когато партиите се нуждаят от гласовете на гражданите. Неотдавна от правителството съобщиха, че за пенсионерите ще бъдат отпуснати между 20 и 40 лв. великденски помощи. Ще припомня, че на парламентарните избори през 2013 г. огромното мнозинство от гласовете за БСП идваха от избиратели на възраст над 65 г. Това показва, че социалистите отново търсят пътя към победата в пенсионерите, като смятат, че с еднократна помощ ще спечелят хората на своя страна. За съжаление тази практика все още работи у нас, а възрастните хора са особено податливи на тези действия и са склонни да подкрепят партията, която е „дала пари“. Разбира се, не се противопоставям на тези социални мерки, но нека те не бъдат популистки и само преди избори, а ежегодно, по строго определен ред – по Великден, по Коледа, ако щете и по рождените дни.

Другото, което в последните дни направи впечатление, е, че енергийният министър Драгомир Стойнев заплаши ЕРП-тата с отнемане на лицензите им, ако те не изплатят в срок задълженията си към НЕК. На думи звучи като решителна стъпка, но дали в действителност е? Ако това се случваше преди 5 или 10 години, нямаше да повлияе толкова значително на вота, но след февруарските протести през 2013 г. нещата стоят вече по съвсем различен начин. При бунтовете срещу правителството на ГЕРБ едно от основните искания беше точно отнемането на лицензите на ЕРП-тата и национализация на дружествата. Сегашният кабинет умело използва ситуацията, за да се направи на загрижен за хората, че е решен да изпълни някои от миналогодишните искания, като в същото време е наясно, че това няма как да се случи – защото за дружествата не представлява проблем да покрият необходимите дългове към НЕК. Но крайният резултат е задоволителен – и правителството си вдига рейтинга за евровота, и ЕРП-тата са с лицензи. Само народът остава с пръст в уста.

Добре е да отбележим и скорошната акция на МВР, която цели изпращането на служители на реда в малките населени места, които да пазят населението от битовата престъпност. Идеята е положителна, най-накрая се предприемат някакви стъпки и в тази насока. Но при сегашния тип управление, на който сме се нагледали, можем да изразим съмнение, че е много вероятно тези полицаи, които бяха пратени по малките градове и села, бързо-бързо след евроизборите да се върнат по поделенията си и МВР ще забрави, че има население, което все още има нужда да бъде бранено от престъпниците, каквато всъщност трябва да е функцията на министерството.

Но да обърнем внимание и на самите европейски избори. Много хора смятат, че те са нещо като репетиция за парламентарните, а защо не и за посочените в началото на материала. Това може и да е вярно, но няма как да знаем какво е в главите на мозъчния щаб на партиите. За нас остава да маркираме и анализираме фактите. Как основните претенденти на изборите наредиха листите си? Бойко Борисов игра на сигурно и заложи на може би най-големия специалист в ГЕРБ, що се касае до ЕС. Става въпрос за бившия министър на еврофондовете Томислав Дончев. Предвид кариерата му в предишното правителство няма как да не се съгласим, че Борисов не разполага с по-добър кадър, който да бъде водач на евролистата. Логично беше Дончев да бъде начело. При БСП обаче ситуацията е по-различна. Сергей Станишев обяви, че самият той ще бъде водач на листата на социалистите. Според някои анализатори това е рискован ход, при който Станишев разчита единствено на популярността си сред хората, за да победи в надпреварата. От друга страна, това оглавяване на листата от него е почти задължително, предвид високия пост, който заема в ЕС – председател на ПЕС. Не е без значение и отцепването на Георги Първанов, Румен Петков и др. социалисти от редиците на БСП и основаването на АБВ с лидер именно Първанов. С това освен че се разклати авторитета на партията столетница и се създаде нейна пряка конкуренция, основният кадър, който би могъл да бъде водач на евролистата на БСП – Ивайло Калфин, бе изгубен. Той се присъедини към АБВ на Първанов и ще оглави листата на партията на бившия президент. Действията на БСП при подготовката на евроизборите наистина показват една репетиция за едни евентуални предсрочни парламентарни такива, но в никакъв случай не означава, че управляващите са излезли „с резервния отбор“.

Като правило за всички избори в България, евтиният популизъм и политическите нападки не отсъстват и за предстоящия евровот, като отново голямата битка ще е на ниво ГЕРБ–БСП и отново ще има материал за доказване на „аз съм по-силният“.

Публикувано в брой 32 на вестник „Протест“