И вие сте смъртни!

Още от началото на протестите срещу кабинета „Орешарски” наред с манипулациите, че ние, недоволните, сме платени от различни партии и организации, веднага започна да се натрапва мнението, че не знаем какво искаме. Дали това е вярно, може да се съди както по лозунгите, издигани по време на протестите, така и по исканията, изложени от Ранобудните студенти.  Достатъчно такива бяха изложени и от граждани, и от студенти. Но не лъжите на политиците са основната тема на настоящия материал. Ще разгледаме темата за исканията на обикновения българин, който просто смята, че нещо в управлението не е наред.

Ако на улицата са излезли 20 000 души и показват недоволството си, това означава ли, че всеки един от тази маса хора трябва да знае какво точно трябва да се случи, за да постигне дадена цел? Ако питате политиците, те дори биха се учудили на този въпрос, като от любов към народа все пак биха отговорили: „Да, трябва да знаят, и никой не ги е спрял да го покажат, само да не се държат по този вандалски начин”. Оставяме настрана и определенията, че сме вандали и лумпени.

Ще отворя една скоба и ще попитам политиците: Какво ще рече „преход”? Защото вече над 2 десетилетия оправданието за всички престъпления е преходът. Един преход, независимо какъв, предполага начална и крайна точка, както и действие. Т.е. тръгваме отнякъде и трябва да направим нещо, за да стигнем някъде. От къде тръгнахме и къде стигнахме за всички тези години на преход? Началната точка беше „лошия комунизъм”, а крайната „нормална държава”. Само че понятието „нормална държава” е много разтегливо и нееднозначно. А през „прехода” се вършеха само злоупотреби, кражби и съмнителни „приватизации”. А „нормална държава” така и не станахме. Т.е. вие самите, уважаеми политици, не знаехте към какво трябва да се променим, камо ли как да се променим. А днес искате целият народ да знае отговорът на тези въпроси. Не се ли опитвате по този начин да прехвърлите собствената си вина върху нацията, на която уж служите?

Ако един човек не живее добре, ако заплатата му е ниска, ако сметките му за ток са скъпи, ако не може да му се осигури адекватно здравеопазване, ако вижда нередности в политиката, то съвсем нормалната реакция на този човек е да излезе на улицата и да протестира. Той ще заяви, че иска по-висока заплата, ще каже, че токът му е скъп и че иска честно управление. Но нима той е човекът, който трябва да каже КАК точно трябва да се случат тези неща? Нима той е експертът по всичко, който знае механизмите и проблемите във всеки един сектор, за да ви каже на вас, господа политици, къде да „бутнете”, за да решите тези проблеми? Не, той може само да посочи собствените си проблеми и това, което смята за нередно. А как ще го решавате, това  е вашата работа.  За това сте избрани.

Вие сте тези, които преди избори ни обещавате всичко. Тези, които гарантират райски живот от раждането до смъртта ни. Тези, които по предизборните митинги повтарят колко е лошо сегашното управление, но вие знаете как могат да се решат всички проблеми и ще го направите, стига всички да гласуват за вас. И хората ви избират, защото вярват, че вие ще ги решите. Ако те могат сами да ги решат, биха се кандидатирали за депутати или биха си направили партии. Но те могат само да посочат проблема, но не и механизма за решението му. Те не са експерти. Или поне мнозинството от тях. А щом вие заявявате, че знаете отговорите на всички въпроси, значи можете да решите проблемите с тока, със здравеопазването, заплатите и т.н. Но вие не го правите. Не изпълнявате обещанията си към народа. Значи не ставате. Значи мястото ви не е в Народното събрание. Значи, че друг трябва да дойде на ваше място. Някой, който може да се справи с тези проблеми не само на думи, а и на дела.

Но вие сте толкова безпомощни, че вместо да се покаете за некомпетентността и невежеството си, прехвърляте вината на собствения си народ. И му се присмивате как мръзне по улиците в опитите си да направи България една по-добра страна за живеене. За това, че иска от вас нещо, което не притежавате – морал, честност, отговорност. И сякаш на инат стискате властта и не я пускате. Така е при комунистите – с кръв са я дали, с кръв ще я пуснат. Вече проляхте кръвта на народа си, защо още стоите? Защо си мислите, че сте незаменими и че всички ви искат. Освен че забравихте обещанията си, забравяте и още едно много важно нещо:
Че и вие сте смъртни!

Коментирайте чрез:

Loading Facebook Comments ...

One Response to И вие сте смъртни!

  1. Anonymous каза:

    Всички искат добър живот това е ясно, но на никой не е ясно как да се постигне това нещо. А ако няма точен механизъм за действие, ако никой не знае как да се постигне това и накъде отиваме тогава как ще има промяна? Сега приличаме на пътници качили се в някакъв автобус без маршрут и всички крещим „Искаме да ни заведете на по-хубаво място“. Но никой няма представа какво да бъде това място, къде е то, в каква посока трябва да се движим, за да стигнем до него, колко средства и време са ни нужни да стигнем до него. Избираме някой лумпен от всички, който твърди, че знае как да ни отведе до хубавото място, но после се оказва, че той няма представа както всички останали, пък дори и не може да шофира. Така накрая се оказва, че автобусът или си седи на едно място или си кара на самотек по наклона към пропастта.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Прочетете още:
Сър Стенли Ройс: Мъжете са малко!
Цитати от Сър Стенли Ройс – Част 2

Обещах, че в блога си ще събера някои от най-великите цитати на един от най-великите хора, а именно най-великия тексаски...

Затвори