Как Атака се отнася с инакомислещите?

Неотдавна писах за случката с активисти на „Атака“, на която бях свидетел (и мишена). Днес пиша тази статия, за да ви разкажа подобен случай, който се явява и продължение на предишния. Преди около 2 седмици, знаейки за позицията на „Атака“ за мен – „Предател!“ -отидох в офиса на партията в Габрово с ясната идея да седнем с председателя, който е и председател на групата общински съветници от „Атака“, и да се разберем нормално – не подкрепяме една и съща политическа фигура, в което, поне според мен, няма нищо фатално. За разлика от случая с про-нацисткия тийнейджър, очаквах зряло поведение и най-малкото – отговорност, още повече, че беше предизборна кампания. Не срещнах такова.
Влязох в новия офис на атакистите, който представляваше добре обзаведена конферентна зала и започнах да се оглеждам за някого, когато видях в ъгъла малка стаичка, и се насочих натам. Поздравих председателя и го попитах дали има 2 минути да поговорим, когато той започна да ме избутва навън и да ми повтаря „Не, махай се!“. Едва успях да отправя молбата си – „Изключи ме от партията“ (защото отдавна искам да бъда и официално разграничен от „Атака“), когато той  хлопна вратата под носа ми и отговори с агресия: „Ще те изключа, махай се!“.
Нямах намерение да опитвам да проведа нормален разговор, защото още в началото си личеше непоносимостта на хората в стаята към мен. За това тръгнах да излизам, като междувременно се отбих в конферентната зала да си взема предизборен флаер, предназначен за раздаване сред населението. Тогава от стаята изскочиха двама атакисти, крещейки към мен „Изчезвай, не пипай нищо, разкарай се!“ след което започна блъскане и надвикване, едно към едно като на дуото Сидеров-Чуколов, които нападнаха журналиста Теодор Ангелов миналата година. Само че този път към мен нямаше викове „Извини се, бе!“, а те бяха „Изчезвай, разкарай се! Юда!“. При това отново, подобно на лидерите на партията, гласовете на атакистите се застъпваха. При това блъскане попитах: „Чакайте, не можем ли да се разберем като нормални хора“. Като отговор последва отново блъскане: „Не може, махай се, Юда!“ 
Бях прав, като не опитах още в началото да проведа смислен разговор. Какви са изводите ми от тази неуспешна среща? От една страна – видях сляпото, нечовешки сляпото следване на Волен Сидеров и неговата партия. От друга – не видях дори капка мисъл в тези действия, за ситуацията, в която сме изпаднали в дадения момент – член, който иска да се отпише от „Атака“ (ако вече отдавна не е бил изключен) и областен координатор. Насилие вместо думи – това ли е принципът, по който Сидеров и съратниците му ще се борят за по-добра България? Това ли е демокрацията, която ще градят националистите – като бият инакомислещите в редиците си? Ако е така, то призовавам всички колкото се може по-скоро да бягат от „Атака“.
Нерядко съм критикувал действията на Волен Сидеров. Но този текст не представлява критика. По-скоро го пиша с разочарование. Разочарование и недоумение. Защото къде е естественото в това толкова години да познаваш тези хора, да сте си помагали, да сте си дишали пръднята (извинявам се за израза) и изведнъж щом партийните ви възгледи се променят – ставате врагове. Имам много какво да кажа за тези хора и метода на действие и практиките на „Атака“. Но сега не смятам да падам до там, че и аз да ги приема за врагове, за да вадя неудобни факти. Не ги приемам като такива, защото не може нормален човек, който дълги години има някого за приятел, да се отрече от всичко преживяно с него. Защото това означава да се отрече и от всички тези години. Не ме боли за това, че ме наричат „Юда“ и „предател“ – не се чувствам такъв и съм убеден в правилността на позицията си спрямо „Атака“. Боли ме за това, че явно дълги години съм се заблуждавал, че тези хора (или по-скоро част от тях) биха били до мен по всяко време и при всякакви обстоятелства. Боли ме дори за тяхната заблуденост, за която трябва да си сляп и глух, за да я постигнеш. 
Боли ме за това, че все още има хора, които се поддават на манипулациите и да подкрепят хора като Сидеров. Боли ме и за това, че съм неспособен да променя ситуацията. Но се опитвам.

Коментирайте чрез:

Loading Facebook Comments ...

2 Responses to Как Атака се отнася с инакомислещите?

  1. Blackmoon каза:

    В случая не ти си предател, а те. Предадоха доверието на много хора. И наистина е обидно да си бил добър познат или приятел с някой и когато пътищата ви се разделят той да те гони като куче.
    За мен Волен се оказа Юда и всички които го подкрепят все още са като него. Аз лично се чувствам предадена от него понеже от самото начало съм го подкрепяла на всички избори. Сега осъзнавам наивността си, понеже той е като всички останали.
    И никой не мога да подкрепям вече, понеже всички са едни и същи.
    Жалко е, че някои хора все още си мислят, че може да има морал в политиката, а всъщност това е все едно да мислиш, че можеш да срещнеш истинската любов в един бардак.
    Всичко е само приказки и празни обещания.

  2. Anonymous каза:

    Габровските боклуци от Атака друго освен да размахват юмруци и пищови не разбират. И тия хора искат власт. Отрепки

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Прочетете още:
Човек vs Природа

14.2.2014

Затвори