Следизборни неволи

Добре… Изборите минаха. Вече се гласим за 1000 лева минимална заплата, 1 млн. работни места и вечна дружба с руския народ. Но да разгърнем изборния проблем. Миналата година, когато в Парламента влязоха ГЕРБ, БСП, ДПС и Атака и направиха управленски гювеч, всеки обществено ангажиран човек лансираше идеята, че в НС трябва да влязат повече партии. Днес, когато виждаме двойно повече политически сили, прескочили четирипроцентовата бариера, сякаш ни идва множко. Какво означават всички тези партии и коалиции, които ще ни представляват занапред? Демокрация? Да, това да има повече от една парламентарнопредставена сила, е типичен пример за демокрация. Но е показателно и за нещо друго – липса на доверие в политическите сили. Все повече избиратели търсят алтернатива в партиите, които не сме гледали във властта – Реформаторски блок, Патриотичен Фронт, АВБ, ББЦ. Цялата тази раздробеност демонстрира повече от добре, че избирателите на основните политически играчи пренасочват доверието си и остава само твърдия електорат, плюс периферия. В случая с ГЕРБ може да добавим и хора, бясни на последното управление, и смятащи, че „по-малкото зло“ ще ги удовлетвори. Тук не смятаме купения и корпоративен вот. До последно социолозите не даваха категорични оценки за това дали РБ и ББЦ ще влязат в НС, с още по-голяма сила важеше това за Атака и АБВ. В интерес на истината реформаторите изненадаха с високия си процент (на фона на очаквания) избиратели, докато Бареков, макар и с по-нисък резултат от този на Европейските избори през май, не учуди никого, и съвсем резонно.Спонсорите вече ги няма, или поне не са такива, каквито бяха.

Защо обаче Атака влезе в Парламента? Това беше може би най-голямата изненада на тези избори. Не вероятността ДПС да станат втора сила, не влизането на АБВ, не пълният провал на БСП, а именно минаването на заветните 4 % от страна на Атака. Миналата година по това време прогнозирах, че ако изборите бяха тогава, Атака по всяка точка бяха отписани от играта. Но колкото повече време минава, толкова повече избиратели ще се присъединяват. Не защото „народът забравя“ или „доверието се възстановява“. Съвсем не е заради това. Този, който се е възмутил от „златния пръст“ на Сидеров при сформирането на правителството „Орешарски“ едва ли ще го подкрепи някога отново. И обратно – тези, които са сметнали, че Волен действително „спира пътя към властта на ГЕРБ“, са готови да гласуват отново за него. Тоест остава възможността „твърд електорат + нови избиратели“. Разочарованите безвъзвратно са загубени. И това се получи. На предишните избори Атака взе нищожен процент от гласовете, но този път беше в много по-изгодна позиция. Сидеров вече не крепеше правителство, можеше да хвърля кал по всеки политик и нямаше неудобни теми. Не мисля, че проруската пропаганда изигра съществена роля. По-скоро целият популизъм, който сме свикнали да гледаме от лидера на Атака, доведе до нови симпатизанти. Не без значение са и протестите, организирани от националистическата партия против вдигането на цената на тока. Сидеров е майстор на яхването на такива страсти и този път отново го доказа. Погледнато през друга призма – услугата към следващото правителство с вдигането на тока от страна на служебния кабинет също има принос за преминаването на четирите процента от Атака. Така Волен имаше причина да „защитава народа“.

Какво обаче правим от сега нататък? ГЕРБ няма мнозинство за съставяне на кабинет, най-възможните им коалиционни партьори Реформаторски блок също нямат достатъчно мандати, за да сформират заедно правителство. Ситуацията е патова. Всеки говори за коалиция ГЕРБ – БСП – едни, защото така искали от Запад, други – защото трябвало да има правителство. Не мисля, че такава коалиция е най-правилното решение в този наистина труден за страната момент. Вече видяхме достатъчно от управлението на БСП, макар и в коалиция с друга партия. Какво може да гарантира, че при коалиция ГЕРБ – БСП можем да очакваме нещо по-добро от комунистите? Неправилен е примерът с германската широка коалиция. „И там са леви и десни в една коалиция“, казват все по-активно много хора. Но германското „ляво“ и „дясно“ са практически много по-различни от нашите „ляво“ и „дясно“. Всъщност у нас отдавна вече тези понятия изгубиха смисъл.

Възможността за коалиция ГЕРБ – БСП не ми се струва логична, защото това ще срине имиджа и на двете партии – на БСП, защото последните им няколко кампании се градяха именно на „анти-ГЕРБ“ говоренето и на това какво чудовище е Бойко. Дори нискоинтелигентните хора биха разбрали, че ги лъжат. От своя страна ГЕРБ ще загуби избирателите си, защото БСП е главният конкурент във властта, а и голяма част от избирателите на Борисов са образовани и интелигентни хора, което означава, че не са склонни да прощават гафове и лъжи.

Не вярвам Борисов да се коалира с ДПС. Партията на Местан преяде с власт и една почивка ще се отрази добре както на ДПС, така и на избирателите. По-скоро ДПС ще си търси интересите чрез парламентарна подкрепа за ГЕРБ. По-скоро допускам възможността за коалиция между ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт под някаква форма – или като парламентарна подкрепа от Симеонов и Каракачанов, или като министерско кресло. Разбира се, съвсем не е изключено тази роля да изиграе и България без цензура. Бареков излезе и заяви, че Борисов е длъжен да направи правителство, че има моралното право на това. Действително е прав, но звучи съмнително от неговите уста, предвид риториката на ББЦ от създаването й до сега. Да не би Бареков да дава заявки, че иска парче от баницата?

Не можем да не заключим, че признаци за излизане от кризата у нас не се появяват. Дори се задълбочават и тепърва ще ги видим в цялата им „красота“ при избухването на заложените от предишното правителство бомби. Тряба да се търсят решения по въпросите със спрените евросредства, с КТБ, Южен поток, наводнените райони… Това, разбира се, минава през възстановяване доверието на гражданите към институциите. Ще следим дали 43-ото Народно събрание е способно да го постигне.

Публикувано в брой 44 на вестник Протест

 

Коментирайте чрез:

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Прочетете още:
Копирайтинг за SEO – новата форма на комуникация

Настоящият текст е доклад на тема "Копирайтинг за SEO - новата форма на комуникация", който бе изнесен от мен през...

Затвори