Sp0ke: „Хората забравят да се оглеждат за красивото“

Желан Данев, познат повече като Sp0ke, е студент по журналистика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Рапира от 17-годишен, като песните му са посветени както на индивидуалността на човека, така и на обществото. През 2013 г., в пика на окупациите на ВУЗ-овете в България, създава песен в подкрепа на Ранобудните студенти, озаглавена „Те не виждат“.

1. Sp0ke, твоят творчески път започва още в гимназиалните ти години. Как разбра, че имаш заложби да рапираш, и какво те подтикна да го правиш?
Не разбрах, че имам заложби, просто започнах да пиша лирики. Когато не се стремиш да бъдеш в очите и в ушите на хората, не отдаваш толкова внимание на това как изглеждаш и как звучиш. Аз започнах с доста лични тракове, за които може да се каже, че бяха ориентирани към съвсем тесен кръг от хора. Имах да им кажа нещо, но не знаех как, и изведнъж пред мен се отвориха вратите на музиката. Колкото по-навътре навлизам в материята, толкова по-приятно става и откривам все повече причини да творя.

2. Работиш ли съвместно с някой друг или изцяло сам създаваш песните си?
От 2011 г. имам съвместни проекти с изпълнителя RapaNizze’. С него създадохме група „26 акорда“. Той е и автор на част от инструменталите, които използвам. Работил съм с още няколко имена, но в основни линии през годините съм солов изпълнител. Повечето ми песни са неофициални демота, записвани върху инструментали на чуждестранни бийтмейкъри, които са ги предоставили в интернет с некомерсиална цел. Абсолютно всички лирики са авторски, защото всеки един рап артист би трябвало да може да изкаже сам това, което иска, а не да плаща на друг да му свърши работата, а после да се хвали и да се представя за творец.

3. През 2012 година заедно с твои колеги участвахте в предаването „България търси талант“ и стигнахте до полуфинал с парчето „Дай бира“. Какви са емоциите ти от тогава и какво интересно ще ни споделиш покрай това събитие?
Записахме се на кастингите просто за да покажем какво можем. Тогава към група „26 акорда“ се бе присъединил и третият изпълнител The Big V. Парчето, което избрахме, беше възможно най-забавното, което можехме да създадем заедно, защото тримата сме с различни характери и стилове. След първото ни появяване по телевизията добихме популярност и тогава изградихме мнението си, че славата е глупава и краткотрайна и човек не бива да се стреми към нея. В противен случай може да подмине границата на това, което му е приятно, и да продаде себе си, за да вижда образа си по витрините и на екрана. Ние имахме около 100 000 гледания в най-популярния български сайт за видео споделяне само на песента „Дай бира“. Никой не се поинтересува от останалите над 100 парчета, защото те не вървяха по телевизията и нямат звученето на „ХИТ“. Точно тези доста по-неизвестни песни са истинското творчество, с което бих искал да бъда свързван, защото разкриват какво мисля и какво чувствам, а не колко обичам да пия бира. Мразя пошлата култура, която е обгърнала обществото.

4. Как реши да създадеш песен за Ранобудните студенти? Това не е първото ти парче в подкрепа на гражданското общество.
Песента се казва „Те не виждат“. Поводът, по който я създадох, е заложен в самото ѝ заглавие. Когато започна студентската окупация във ВТУ „Кирил и Методий“, където следвам журналистика, имах чувството, че никой не вижда какво става, защото подкрепата към окупаторите изглеждаше минимална. Имаше нападки към тях, обвинения, че са платени, на които просто не повярвах. На няколко пъти бях в окупираната аудитория и доколкото можах да опозная хората вътре, те ми се сториха като младежи, които искат управляващите да притежават по-висок морал. Това искам и аз.
Докато траеха февруарските протести, буквално за часове написах и записах парчето „Излез“, защото и тогава виждах апатия в околните и цялото това бездействие ми действа обезкуражаващо. Казах си, че не мога да направя много по въпроса, но мога да направя песен.

5. Какви други теми засягаш в своите песни?
Пиша против чалга културата във всичките ѝ проявления, които съвсем допринасят за ниския морал на българина. Не става дума просто за музиката, а за всичките видове простотия, която ни залива под формата за „забавление“. Пиша против манипулацията, която тече по медийните канали и ни сбърква мозъците, пиша за човешките взаимоотношения такива, каквито ги виждам, и такива, каквито бих искал да ги виждам. Понякога просто докато вървя по улицата и дочуя нечий разговор, идва нова идея за песен.

6. Виждаш ли се като журналист занапред или по-скоро като рапър?
Както споменах, не обичам манипулацията. Един истински журналист трябва да знае как да манипулира общественото мнение и да го насочва към желаната от него или тези над него посока. Съвсем малка част от медиите в България останаха свободни и върху тях се оказва натиск. Освен това в съвременната медия винаги лошата новина идва на първо място, побърквайки получателя на информацията и превръщайки го в един отчаян, черноглед човек. Хората забравят да се оглеждат за красивото и все някога ще изгубят чувствителността си, заобиколени от чернотата на ежедневието, което им се представя.
Аз не мисля да помагам за това. Ще продължа да се занимавам с рап, защото в него намерих себе си, той ми доставя удоволствие и ми носи някакъв вътрешен мир. Чрез него разглеждам и черни, и светли теми, стига просто те да се окажат пред очите ми.

7. Прави ли са хората с протестите си, с които изразяват позицията си?
Демокрацията ни дава правото да изразяваме свободно своето мнение. Когато човек е недоволен от каквото и да е, той има право да го каже на отговорния за проблема. Стига да има с какво да подкрепиш твърдението си, че някой е допуснал грешка, аз съм „за“ да го направиш. По-скоро понякога ме хваща яд на хората, които страдат от същия проблем, но се оплакват само в тесен кръг и не смеят или просто ги мързи да излязат и да подкрепят тълпата. Някой го е страх да не изгуби работното си място, друг го е срам да не го видят с тази неподходяща компания, която на всичкото отгоре все е „платена от лошите“. В крайна сметка всеки страда, но повечето опитват да търпят.

8. Какво най-много липсва на България, какво ни липсва, за да сме нормално общество?
Липсва ни морал. Липсва ни разбиране към другия. Липсва ни кураж да признаваме грешките си. Липсва един нормален живот с едни нормални заплати, заслужени с труд. Преди това липсват работни места в градовете, които не са областни центрове. Скоро ще ни липсват и незастроените площи, горите, планините и морето. Често ни липсват интересите на „тълпата“, но в премного имаме от интересите на определени влиятелни групички. Това, което сякаш най-много ни липсва обаче, е вярата в бъдещето – нещо, което по наше желание да ни задържи в България.

9. В заключение, какво би казал на българския народ?
Повярвайте, че имате бъдеще в България – това е първата стъпка към постигането му. Не бъдете слепи, не се осланяйте изцяло на това, което ви се говори, пазете се от манипулации и потърсете красивото, дори да се намирате забутани във възможно най-тъмния ъгъл.


Публикувано в брой 36 на в.“Протест“

Коментирайте чрез:

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Прочетете още:
Natalia

При разходка до Дряновския манастир на 15 март т.г. случайно видях майка с малко момиченце, което не спираше да бяга...

Затвори