Гневът на мравките

Мравките биват наричани „санитарите на природата”. Те почистват територията си от яйцата на вредните насекоми. Те поддържат природата жива и осигуряват нейното равновесие. Точно така, както народът поддържа жива политическата класа. Чрез своите данъци и такси, сметки и крайни потребители в икономическата верига, всяка една „мравка”, всеки един обикновен данъкоплатец обезпечава огромните заплати и печалби на големите компании, а публична тайна е, че политиците се възползват от тези печалби. Т.е., плащайки всичко това ние от бедни ставаме още по-бедни, а богатите – още по-богати. Ние биваме тъпкани и незачитани. Недостатъкът на всяко едно управление.


Но какво става когато „мравките” се разбунтуват?

Умишлено изчаках да отминат протестите, обществото да се успокои, за да можем да направим една по-обективна и пълна картина на бунтовете през тази година.

Февруари 2013 г. Най-вече чрез социалните мрежи се организира протест срещу високите сметки за тока, много от които са нереални и видимо завишени. Отначало всички си мислеха, че това е поредната краткотрайна демонстрация, също като тези, на които се нагледахме през последните години… Докато не дойде Онази неделя, в която 30 000 недоволни варненци, както и хиляди други граждани из цяла България разтресоха обществеността. Те не скриха недоволството си – „Оставка”, „Мафия”, „Вън ЕРП-тата” и множество други лозунги бяха издигнати, които ясно заявяваха, че хората вече не могат да търпят това икономическо насилие над тях. Но как подходиха медиите към това? Безспорно огромното мнозинство от електронните медии показаха пълна неадекватност към обществото, оставяйки протестите на заден план и споменавайки ги само в новинарските си емисии. Ако не знаеш какво точно се случва и разчиташ само на основните телевизии, ще останеш с впечатлението, че не е нищо особено, някакви си там хора нещо правят, ама и те не знаят какво. По мои наблюдения 2 бяха телевизиите, които отразиха пряко първите протести – Канал 3 и телевизия Алфа (последната е открито партийна, но това не променя факта, макар коментарите през това време да прокарваха линията на тяхната партия). Дали под някакво нареждане, дали поради неспособност, медиите, на които цялото общество разчита да предоставят актуална и обективна информация – Канал 1, бТВ, Нова и ТВ7 – не се отзоваха на очакванията на гражданите, поне не и в първата фаза на протестите. Вместо това по тях се въртяха обичайните турски сериали и омръзналите на всички шоута.

Когато обаче положението стана нетърпимо, големите телевизии се усетиха и веднага започнаха да предават на живо от протестите, извънредни репортажи и предавания и да изказват съпричастност към  протестите. Може би се бяха заблудили, че това е нещо, което ще мине и ще отмине и по-добре ще е да не му се дава гласност, защото политическата класа ще се скара – „Как така, ние ви плащаме за да ни отразявате само в хубава светлина?”. Но този път не можеше така. Силно допускам, че влияние е оказал и фактът, че медиите все повече губят общественото доверие и искаха да наваксат, като се представят за съюзник на протестиращите. Според наблюденията ми това обаче не се получи. Разбира се, гражданите използваха всяка възможност за гласност и се изказваха пред камерите на всички, но имаха отрицателна позиция за политиката на медиите. Като блестящ пример може да се даде един от протестите в София, на който гумите на автомобил на бТВ бяха нарязани, а лозунгът „Долу бТВ” говореше достатъчно, за да се разбере какво мислят хората.
Но какво искаха протестиращите?

Интересно е да разгледаме този момент. Като брой протестите нямаха нищо общо с тези през 1997 г. Нямаше и тези атаки към Народното събрание, които беше трудно да бъдат обуздани тогава. Но най-важното е какви бяха исканията. Стана ясно – в началото те бяха за по-ниски цени на тока. Тогава едни казваха лицензите на ЕРП-тата в лицето на CEZ, EVN и ENERGO-PRO да бъдат отнети и токът да бъде национализиран. Други не знаеха как точно да се оправят нещата, а просто искат евтин ток. Постепенно исканията се увеличиха до това да се изисква смяна на системата – освен изградените позиции за енергетиката, протестиращите настояваха за нова Конституция, забраняване на всички партии, провеждали управление от 1990 г. насам и търсене на отговорност от виновните, спиране на държавните субсидии за политическите партии, участие на гражданите в политиката и др. Ще направя личен коментар на тези искания:

1. Нова Конституция – Да, сегашният ни основен закон не е идеален. Но нищо не гарантира, че ще вървим напред, ако го променим или изготвим нов, ако той не се прилага правилно. Основният ни проблем не е в Конституцията, а в нейното прилагане и корупцията и зависимостта на съдебната система.

2. Забрана на всички партии, управлявали България от 1990г. досега – Като цяло подкрепям това искане. Но не бива да изпадаме в крайности, както изпаднахме веднага след падането на комунизма. Тогава всички агенти на ДС, бивши комунисти и свързани с комунистическото управление бяха заклеймени, искаше се и лустрация без изобщо да се разглеждат обективно и адекватно въпросите. Но на настоящото искане трябва да бъде отвърнато подобаващо – започване на разследване на всички партии, участвали в управлението досега. При доказване на престъпления и национални предателства, да следват необходимите наказателни мерки. Но не и просто така, защото народът иска, да забраним партиите. В една цивилизована правова държава трябва всичко да става демократично, хуманно и законово. Т.е., ако ще се стига до забрана, то нека престъпленията биват доказани.

3. Спиране на държавните субсидии за партиите – теоретично звучи много добре. Така не се налага ние, честните данъкоплатци, да плащаме издръжката на богатите партии. Но тук практиката е коренно различна от теорията. Ако държавата не субсидира партиите, то това ще го направи някой друг. Не е трудно да се досетим, че това ще бъде мафията. А щом мафията издържа изцяло една политическа организация, то последната е задължена да работи за финансиращите я. А всички знаем какви са последиците от закрилата над мафията. Така че аз заставам твърдо зад субсидирането на партиите от държавата. Отделен въпрос е дали освен тази субсидия, политиците вземат „дарения” и от мафиотските групи. Правя уточнението, че настоящата партийна субсидия е прекалено голяма, особено на фона на другите страни от ЕС и определено трябва да бъде намалена, но не и премахната.

4. Участие на гражданите в политиката – звучи много добре, но реално погледнато „граждани” е евфемизъм, защото когато някой влезе в политиката, той е политик. И нищо не гарантира, че тези „граждани” няма да бъдат веднага купени и управлението да продължи по абсолютно същия начин.

Защо изброявам всички тези неща и коментирам исканията? Защото всичко това показва една обърканост, една неориентираност, която не дава реален изход от политическата криза, в която се намираме. Истина е, че много от протестиращите не знаеха точно как да се решат проблемите им и как да се постигнат исканията им, но не това е тяхната работа. Фактът, че те са излезли на улицата и негодуват, е признак, че нещо не е наред. Те излизат, за да кажат: „Вижте ни, не живеем добре, искаме промяна, направете нещо”. Но е видимо, че повечето от хората имат някакви идеи, граничещи с утопия, но реално неосъществими. Разбира се, има и реално приложими искания, реализирането на които зависи единствено от политическа воля. Къде се коренят проблемите на нашето общество е наистина интересен обект на изследване, което може да извади на бял свят много неща, които старателно биват скривани от управляващи и от медии. Но така ще преминем в теми като финанси, банки, приватизация, политология, а всичко това е свързано със задкулисни игри, върху които могат да се изпишат много томове.

Докато протестите продължаваха и ставаха все по-мащабни, през вечертана 19 февруари т.г. бе пролята кръв на Орлов мост в София. Няколко протестиращи пострадаха от палките на полицията. В същата вечер аз бях на протест в Габрово, след което се прибрах и осмислях поредния ден на ситуацията. На следващата сутрин, 20 февруари, прочетох: „Бойко Борисов подаде оставка”. Хората бяха доволни, видимо. Но дали това бе правилното решение?

Оставката на правителството несъмнено отпуши клапана на напрежението и постави началото на стихването на протестите. В лицето на Бойко Борисов протестиращите виждаха нежеланието на политическата класа да откликне на исканията им и да реши проблемите им. След оставката се промъкна една надежда, че може би ще дойде нещо по-добро, неясно какво, но „лошият премиер” го няма и вече има шанс да дойде някой, който ще сложи ред. Това беше и причината на все по-малкия брой хора на улицата. От този момент започна и разцеплението на протестиращите. Започнаха да се формират и организации, различни хора се обявиха за организатори на бунтовете и започнаха караниците. Всеки беше по-добър от другите.

Но да обърнем внимание на оставката на Борисов. Решението за оттеглянето може би беше правилно от всякаква гледна точка – и за да се успокоят протестиращите, и за укрепването на имиджа на бившия вече премиер и неговата партия. Но убягва един момент – ГЕРБ не направи нищо по въпроса с цените на тока. Редно би било да се разпореди разследване на всички ЕРП-та и ако се установят нарушения (а такива има много), да се отнемат лицензите на дружествата. И след това вече да се подаде оставка. Защото както се видя, исканията прераснаха от едно единствено, в много, на които трудно може да се откликне в такава ситуация. Борисов предаде властта по безотговорен начин, като се оттегли без поемане на никаква отговорност дори по най-наболелия проблем. Това беше основно заради запазване на имиджа на партията.

Изключително важен момент от кризата бяха самозапалванията. Варненецът Пламен Горанов, който се самозапали пред общината на родния си град, стана емблема на протестите. Но самозапалвания имаше и в други градове. Едно беше общото между тях – те бяха предизвикани от безпомощността и мизерията на „живите факли”. Един от лозунгите във Варна дори беше „ВъзПЛАМЕНяване” в памет на загиналия Горанов. За съжаление единственото, което политиците направиха, беше обявяване на ден на траур. Никой от тях не погледна по сериозно на този проблем, а това трябваше да бъде направено, защото той стана тенденция.

Какво направиха обаче медиите?

Как бяха отразени протестите пред обективите на камерите? Как бяха коментирани те? По мое мнение, от години насам, при толкова вътрешни и международни кризи, избори и други по-специфични процеси и събития, никога медиите не показваха по-голяма продажност, колкото показаха по време на протестите. Както вече стана ясно, прякото излъчване на бунтовете стана едва след неудържимото вече положение и недоверието на обществото към медиите. Но дори след това камерите показваха протестите избирателно. Под предлог, че трябва да се изложи индивидуална позиция на граждани, телевизиите неведнъж показваха пияни младежи, вандали и други подобни, които бяха незначителен процент от всички. Разбира се, в едно такова множество няма как да не се срещнат и такива индивиди, но нима те бяха основната част от хората? По този начин се втълпява на зрителите, че протестиращите са група гамени, събрали се и правещи се на революционери, а всъщност  пияници и наркомани. Неведнъж лично бях сред всички тези хора, разговарях с тях и мога да заявя, че те нямат нищо общо с неадекватните физиономии, показани по телевизиите.

Дали това е политическа поръчка, да се показват само негативите на протестите, не знам, мога само да предполагам. Но лично аз съм възмутен от показаното и категорично се изправям срещу претенцията на големите медии, че това е обективно отразяване.

Друг момент от медийната политика е каненето във всички телевизии на едни и същи коментатори, социолози, политици и други познати и омръзнали фигури. Вярно, на няколко пъти бяха поканени и представители на протестиращите, но за мен това беше за залъгване не зрителя. Не видяхме нито едно сериозно предаване, което да направи задълбочен анализ на тези протести, на самозапалванията, критичен поглед върху процесите, довели до сегашната криза. Медиите стават все по-продажни, слугинаж на силните на деня, и обществеността все повече проглежда за това, в резултат на което тя губи доверие в „четвъртата власт”.

След всичко казано, бих искал да изкажа прогноза за следващото правителство. При обявените от партиите позиции за невлизане в коалиция с определени други политически формации, и ако те бъдат спазени, до формиране на кабинет след изборите на 12 май няма да се стигне. Ще има следващи избори, нови пропагандни вълни, нови обещания от политиците, а медиите услужливо ще дават гласност на тези обещания. А след това познатата картина – гражданите отново ще бъдат разочаровани, отново ще има протести, „мравките” ще откажат да бъдат санитари и ще правим аналогии с днешната политическа криза. Дано съм лош пророк.

Коментирайте чрез:

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Прочетете още:
Васил Димитров - журналист
Спомням си…

Спомням си детската градина. Първата половина на 90-те. Имахме т.нар. "Занятие". В това "Занятие" винаги ни сипваха по един "червей",...

Затвори