Путиниада

Руският президент Владимир Путин

Все по-засилено наблюдавам обществените настроения в Русия и все повече се удивлявам. Според  данни от изследване на  руския фонд „Обществено мнение“, цитирано от OFFNews на  13 февруари, 74% от запитаните руснаци биха гласували за Владимир Путин. И това е проблем.

Не защото обичаме или мразим руския президент, а защото в условията на свобода на словото и гарантиране на човешките права няма как отговорите да бъдат от сорта на „безусловно му вярвам”, „имам му доверие”, „да, бих гласувал за него”,  и то в такъв процент.  Следователно, в Русия няма човешки права. Ако изключим евентуалните манипулирани социологически въпроси, както и съответните манипулирани резултати, обаче отново можем да кажем, че ако утре има избори (честни!), то Путин най-вероятно ще ги спечели (макар и вероятно с не толкова голям процент).

Защо?

Руският народ се смята за особен народ. Ако го питате към коя култура принадлежи – източната или европейската, мнозинството ще ви отговори нещо от сорта на „особена”,  т.е. нито европейска, нито източна, а своя собствена си. Руска. Православна култура. Това е нещо като самоизолиране и чувство за самодостатъчност на повечето руснаци. Разбира се, у американците също може да бъде забелязано подобно явление, но в съвсем друг смисъл. Но най-основната разлика между чувството за изключителност на руснаците и американците е мисълта за външен враг в лицето на определена държава или съюз.

Още от създаването си Русия изостава от Запада и върви по съвсем друг път от европейския. Тя е убедена, че Западът иска да заличи Русия, по подразбиране той е лошият, а Русия е добрата. Петър Велики опитва да почерпи от европейския опит и да приложи добрите неща от него в Русия, но идеята не се осъществява напълно. Така е през всички векове на руската империя – кратък период на усилия за европейско развитие и демокрация и една безкрайно дълга нощ на тирания и диктатура.

Ако не друго, и русофили, и русофоби ще се съгласят в  едно – руснаците са големи националисти. И в добрия, и в лошия смисъл.  Идеята, че Западът е смъртният враг на Русия, подклажда огъня и народът вече вижда яростна заплаха в лицето на демократичния свят. Тя е убедена, че страната се развива добре, на прав път е, следва националните си интереси, но се появяват лошите ЕС и САЩ, извършват подривни действия с цел да разклатят държавността, в която всички са щастливи и доволни.

Само че кой разцепи Украйна? Русия или САЩ/ЕС? Кой води война там? Кой анексира Крим, късайки плътта на Украйна?

На тези въпроси не получихме отговори, различни от пропагандните тези на Кремъл.

Но как един диктатор се ползва с доверието на народа?

Споменахме, че руснаците са националисти. Малко е необходимо, за да се подпали този национализъм и да избухне. Например ако им кажеш, че чеченците искат да са независими, те веднага ще скочат: „Ама как така? Те са част от Русия! Русия е православна! Те ще се съобразяват”. А като включиш пропагандната машина, че някакви си мюсюлмани се бунтуват, вече събуждаш и ислямофобията. Така етническата нетърпимост се подклажда с религиозна такава. От тук следва известното в социологията явление „самореализиращо се пророчество”. Дори при най-малък конфликт, съвсем не е задъжително свързан с жертви, едната страна се убеждава, че другата е „лоша”. Тази друга страна, като вижда лошото отношение от първата, също си създава впечатление, че насреща им стои враг. Така и двете страни се убеждават, че другият е лош. И от там започва масовата неприязън между една народност с друга, или една религия срещу втора. Това може да стигне и до сериозни сблъсъци. Тогава се получава разделение между обществото, което от своя страна излъчва свои лидери и дори ги обожествява, ако чува (и вижда) това, което иска да чуе (или види).

А днес Путин излиза и заявява, че ще защитава руските интереси и православните ценности (нека си спомним атаката му срещу чеченците преди години, които са мюсюлмани).  Т.е. защитава „по-добрата” част от населението. След падането на комунизма Русия претърпя сериозни икономически и политически проблеми. Най-лесно е да се измъкнеш чрез пропаганда – тази „демокрация” ни донесе само лоши неща, значи Западът ни излъга и е лош, чеченците правят атентати (напр. случаят в Беслан), значи са терористи.

А манталитетът на руския народ предлага идеална почва за реализиране на тези твърдения – ние сме велик народ, Западът отново ни измами. Ние сме православни и ислямът иска да ни отмъсти. Освен отличен манипулатор, Путин е и много добър народопсихолог. Познава настроенията на народа си и още по-добре знае как да ги използва.

Днес Путин заявява, че ЕС и САЩ се опитват да дестабилизират Русия (която наистина е дестабилизирана, но не заради западните демокрации, а заради собствената си политика). Руснаците, които наистина не живеят охолно, му вярват и са убедени, че не руското управление е виновно за това, а някакви външни сили, НПО-та и милиардери, които са по-силни от правителството и президента, разбиват страната. И това е отлично обяснение – Путин ни води по правилния път – ето, върна ни Крим, една наша изконна територия (ако Крим е руски, защо Русия го призна за част от Украйна през 1992 г.?), но „лошите” нахлуват и искат да ни прецакат.

Е, да, ама не.

Фактите – ЕС се опита по всячески начин да се добере до мир в Украйна. Подписа се споразумените в Минск. Т. нар. Донцека народна република и Луганска народна република,  видимо зависими от Путин, не спазиха този мир. Пропагандата на Кремъл, в допълнение към това разпространява тези из социалните мрежи, че „фашистката хунта” в Киев трябва да бъде свалена, та чак тогава ще мислим за мир. Та кой води война? НАТО или Руската федерация?

Всичко изброено е залегнало в руските култура и разбиране. Национализмът на руснаците се подклажда от най-високо държавно ниво съвсем целенасочено. Това създава представата за един бащица, който се бори за държавата си с всички средства, въпреки, че цял свят е срещу него, но той не се предава.

Но всяка диктатура рухва.

Не се вълнувам от това на коя страна са САЩ. Вълувам се от разбирането си, че не може в ХХIвек да нападаш някоя по-слаба страна и да късаш териториите й и да ги присъединяваш към империята си. Заставам зад мира и териториалната цялост на Украйна и подкрепям всеки, който също застане зад тези идеи.

 Публикувано във вестник Протест

Коментирайте чрез:

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Прочетете още:
Кажи не на расизма - антирасистка, толерантна реклама
Кажи НЕ на расизма!

Пускам нещо нестандартно и неочаквано за хората, които не ме познават достатъчно добре. Редно е да обясня за какво иде...

Затвори