Пускам нещо нестандартно и неочаквано за хората, които не ме познават достатъчно добре. Редно е да обясня за какво иде реч.

Преди години залитах към национализма, в лошия му смисъл, макар да не изпитвах истинска омраза към различните. Днес се срамувам от това. Но считам, че е проява на достойнство да признаеш грешките си. Някога Вазов е признал, че е избягал в Цариград (много далеч съм от Вазов, за да се опитвам да се сравнявам с него).

Но днес съм друг. Пораснал, помъдрял, виждащ света с други очи.  Как започна всичко? Бях 3-ти курс, зимен семестър. По това време бях се заслушал в Atmospheric Black Metal и Depressive Black Metal, макар преди това да беше период, в който бях понамалил тези стилове. Покрай DSBM случайно попаднах на един солов ирански проект – Zakhm. Изключително много ми хареса и потърсих повече ирански блек метъл. Така попаднах на Mogh. Този тип се оказа сатанист, антиислямист и явно поради тази причина живееше в Германия. Странното беше, че в някои от песните на Mogh имаше арабски мотиви, които много ми допаднаха. Така се зарових из метъл музиката, в която участват етно-арабските мотиви. И попаднах на Myrath и Orphaned Land. Не само на тях разбира се, но те изиграха голяма роля за мен.

Достатъчно интернет тече по кабела ви, така че няма да ви обяснявам подробно за тези две групи. Но благодарение на тях, и най-вече на втората, станах изключително толерантен към различните от мен. Осъществих контакти и с хора от арабските страни. И разбрах, че те имат същите ценности като нас.

През 2014 г. влязох в СУ да уча за магистър. Учен човек, нали така. Връзки с обществеността ме приеха, държавна поръчка, а и аз само за това кандидатствах. По дисциплината „Теория на рекламата“ ми преподаваше проф. Христо Кафтанджиев, който изискваше за изпита ни освен да знаем теория, ами и да подготвим някакъв вид реклама, по наш избор – граници за креативността ни нямаше. Тук е мястото да кажа, че този преподавател беше един от най-добрите и компетентните, които са ми преподавали за всичките (към текущия момент) 5 години на висше образование.

Не исках да рекламирам продукти или току така да популяризирам брандове. Реших да покажа това, което мисля. И направих следния клип, в който изразявам разбиранията си. Не крия, че съм разочарован от техническата му изработка, от собствения си клип. И ще посоча защо.

1. Клипът е прекалено дълъг, за да бъде рекламен. Той е по-подходящ за аудитория, която е пряко заинтересувана от проблема, изложен във видеото. Причината, поради която е толкова дълъг, е саундтракът, приложен към нея (а това дори е съкратената версия на песента).

2. Качеството на техниката е крайно незадоволително. Това е също минус, който отчитам.

3. Определено направих всичко в последния момент. Каних се отдавна да започна да подготвям видеото, но го направих в последните дни. Просто ангажиментите ми не започват и свършват с конкретен клип, за да мога да се концентрирам професионално с него.

4. Вероятно някой ще се запита: „Защо участва ТОЙ в този клип? Та той не прилича на мюсюлманин“. Така е. Но реших да изиграя ролята аз, защото това дава личен пример. Българите отстрани знаем да даваме акъл много добре. Но като стане време да правим нещо, предпочитаме някой друг да свърши работата. Но когато някой даде пример, е много по-вероятно друг да го последва. Е, аз дадох пример за толерантност и се надявам някой друг да го последва.

5. Съзнавайки всичко прибързано, непрофесионално и напрегнато, ми става ясно, че основната ценност на моя клип е посланието, което отправям чрез него. Но в същото време смятам, че то е най-ценното от всичко. Надявам се, че то ще достигне до всички, гледали клипа.

P.S. Майка ми се ужаси от този клип. Не знам до колко го е изгледала и разбрала, но на въпроса ми дали посланието е лошо, тя заяви, че е отвратително. Мои приятели застанаха на обратната позиция и заявиха, че видеото е много хубаво.

Какво е то за вас, преценете сами.