Широкото потребление на интернет услугите достигна у нас сравнително скоро. Логично беше предимно младите хора да започнат да се възползват от тези услуги. Нестабилните контакти и все още малкото завързани познанства са идеалната предпоставка за създаване на профили в различни социални мрежи с цел запознанства, дискусии и т.н. В момента огромното мнозинство от млади хора в България използва Интернет ежедневно и тази услуга се е превърнала в необходимост. Дали да си проверим профила във Фейсбук или да напишем имейл до някого – използваме го. Виртуалното пространство е примамливо поради доста причини – бърза и лесна комуникация, както и възможността да останем анонимни.

 През годините са е оформил определен тип поведение за различните форуми и сайтове. Немалко хора влизат в такива портали поради асоциалността си – те виждат “избиване” на тази асоциалност примерно във форуми – там те могат да разгърнат мислите си точно така, както са в главата им без опасността на директно присмиване или отхвърляне от отсрещната страна. Възможността за по-свободните размишления може да бъде още по-здраво подплатена и чрез анонимността на потребителя, ако той го пожелае. По мои наблюдения асоциалността може да се отрази в Интернет по 2 начина – агресия и свенливост, прекалено добродушие. Агресивното поведение към останалите потребители е израз на недостатъчно общуване с хора в реалния живот, непознаване на нормите за общуване. Тези проблеми и неспособността за решаването им довеждат до безсилие, което преминава в агресия срещу останалите участници в дискусиите. Така бавно, но сигурно потребителят бива игнориран и отблъскван освен в реалния живот, но дори в Интернет средите. Този тип поведение можем да наречем условно “реално присъствие”, т.е. присъствие, в което потребителят показва истинското си лице, такова, каквото е всъщност – асоциално, неспособност за нормално контактуване, изблици на агресия, емоционална нестабилност.

Асоциалносттта може да доведе и до друг тип интернет поведение – свенливо, притеснено. Такива хора доброволно не осъществяват контакти и познанства в реалния живот и нерядко получават хорски присмех, което ги потиска и затваря още повече. В интернет пространството те също разчитат до голяма степен на анонимността и се опитват да се впишат правилно в духа на разговорите и поведението на останалите потребители. Показват голямо добродушие, често приличащо дори на подмазване към останалите. Такива потребители дори създават впечатлението, че са интернет мазохисти – когато някой се изкаже против тяхното мнение, те пишат дълги постове, разяснявайки по всякакви начини мнението си, винаги използващи заучени фрази като “Това е моето мнение”, “Според мен”, “Всеки има свое мнение”. Дори поста към тях да е нападателен и груб, те не преминават границата на слагаческия тон, в най-добрия случай не показват никаква емоционалност. От тях не може да бъде видяна  грубост, самоувереност, нападателност, агресия, дори когато би била основателна. Тези потребители остават в сянката на всички останали, превръщат се в безлични участници на дискусиите, на които мнението им не тежи и е без какъвто и да е авторитет. Ако следваме горния принцип на класифициране на интернет поведението, този тип, също така условно, можем да наречем “фалшиво присъствие”. Фалшиво, защото потребителят винаги се стреми да се хареса на останалите, като не показва негативната си емоция, неприязънта си към тези, които го предизвикват или му се присмиват. Те са един вид Das Man, казано на психологически език – в стремежа си да се харесат на всички, накрая и те не знаят какви са всъщност. Въпреки желанието им да покажат гнева и несъгласието си към отсрещния, те подхождат с прекалена доброта, преминаваща в подмазване, дори когато тези подходи са напълно неуместни.

От скоро се наблюдават и различни моди сред интернет участниците. От интернет пространства, предназначени за споделяне на опит и дискусии, интернет порталите и форумите се превръщат в поле за изкуствено добиване на самочувствие и виртуални войни чрез всякакви средства. Неотдавна се появи много интересна тенденция  – във всеки форум има хора, които не спазват правилата и съвсем съзнателно се заяждат и дори обиждат администратора и екипа на портала. Това поведение се наблюдава само у млади хора, които имат достатъчно свободно време. За да не бъде обвинен в умишлено заяждане и безпринципно поведение, потребителя се обявява за революционер и борец за “промяна на режима” – например някои форуми забраняват политическата тематика поради собствени съображения и винаги ще се намери някой недоволен, който ще иска името му да остане запомнено сред останалите и ще започне да иска “свобода на словото” и да говори против администратора пред останалите, след забележка ще го обижда и т.н. Разбира се, борбата за “свобода на словото” е само маска и предпоставка за пред хората, а същинската цел на такива потребители е изпъкването пред останалите и създаване на имидж, в който човекът да бъде представен като независим от никого и за него не важат никакви правила. Всъщност в много от случаите се получава обратен ефект. Едва ли някой администратор ще търпи такъв участник в сайта/форума, който сам е създал и го предлага за безплатно ползване. Най-често такива явления са последвани от забраняване на достъп до страницата. Обикновено в моята практика и аз подхождам така.

Близо до този тип поведение са и форумните тролове, но в “по-висша” форма. За да бъде ясно какво представляват тези тролове, ще кажа накратко за тях. Тяхната цел е да предизвикат конфликт сред дискутиращите, да подклаждат безсмислени спорове, в резултат на което да бъде забравена първоначално обсъжданата тема. Това поведение също е присъщо за млади хора, предимно тийнейджъри с голям излишък от свободно време. За предизвикването на конфликти има различни “техники”, които троловете използват. Една от тях е привеждането на известни факти, цитати и т.н. Например в тема “За или против гейовете” един трол може да изрази подкрепата си към гейовете с аргумента “Вокалистът на Judas Priest Rob Halford е гей, но виж колко много е постигнал“. В този случай противникът не може да изложи по-убедителен аргумент. Друг ефективен метод на трола е да изкара някой от опонентите си извън себе си, да го разгневи, но самият той да запази самообладание, спокоен тон и след това да наблегне на емоционалното състояние на опонента. Опитните тролове имат и друга много ефикасна техника. Дори пишещият да приведе неопровержими доказателства към тезата си, тролът може да ги остави без коментар, като обърне внимание на съвършено маловажни детайли. Достатъчно е опонентът да допусне някаква грешка или да приведе слаб аргумент, тогава силата на трола се показва в цялата му красота. Друг похват, използван от форумните тролове е създаването на повече профили във форума. Когато спорът между трол и опонента му се разгорещи, ролята на трети участник може да бъде поета от трети, фалшив профил. Този профил заема страната на трола, тъй като е ръководен от него. Това има достатъчно  голям психологически ефект върху опонента, който си мисли, че трябва да спори с двама, а всъщност е изправен пред един и същи човек с 2 различни профила. При това вторият профил може да е маскиран като описание на сериозен човек, което придава допълнителна тежест.

Във всяка една интернет страница има правила, за които се следи дали биват спазвани. В България все повече сайтове налагат правилото за задължително писане на кирилица. Разбира се, винаги има кой да наруши това правило и да се противопоставя на него, но напоследък има тенденция към всеобщо примиряване със задължителното писане на кирилица. Навсякъде писането с латински букви се приема за несериозно поведение и рядко някой приема насериозно нещо, написано с такива знаци. По мое наблюдение потребителите, които използват латиница са предимно тийнейджъри, които запълват свободното си време по всевъзможни сайтове и като цяло са хора с несериозно поведение и недорасла мисъл. Разбира се, това не може да се отнесе към всеки използващ този начин на писане, но в информационните технологии е наложено това разбиране, че изказванията на латиница са несериозни и без достатъчно авторитет, които обикновено отблъскват четящия.

Вече споменах за създаването на втори профил от един потребител – техника, често практикувана от форумните тролове. Но втори, или т. нар. “фейк” профил може да бъде създаден и с далеч по-различна цел. Това например е следенето на един човек от друг. Да си представим следната ситуация – момче и момиче са гаджета. След време се скарват и единият блокирва профила на другия така, че да не може да се виждат един друг. Но момичето си прави втори профил в същия сайт и започва да следи действията на момчето, като разбира се новият профил е със съвсем различни данни и снимки. В немалко случаи дори от фалшивия профил момичето започва кореспонденция с момчето, представяйки се за някой друг с цел “проучване” на всичко, случващо се около него. Разбира се това е чисто тийнейджърско, смея да кажа дори детско поведение, но е масово срещано в интернет средите, за това винаги препоръчвам на познати преди да кажат каквото и да е за себе си, да разберат кой е човекът, стоящ от другата страна на компютъра. С информацията във Фейсбук нещата стоят по същия начин – не трябва да приемаме в списъка си с приятели всеки, който ни е поискал приятелство.

А като споменах Фейсбук, струва си да му обърнем малко повече внимание. В момента това е най-посещаваната мрежа в света и по последни изследвания всеки трети човек на планетата има създаден профил там. Разбира се едно толкова “населено” пространство генерира огромно количество публикации всяка една секунда. Тази страница може да бъде и рекламна платформа, разбира се ако умеем да я използваме по правилния начин. Но нека не се отклоняваме от темата и да обърнем внимание на младежкото поведение във Фейсбук. На база на моите наблюдения в тази мрежа мога да класифицирам потребителите в няколко категории.

– Първата от тях можем да наречем “Шпионин” – този тип потребители използват ежедневно Фейсбук, но изключително рядко правят публикации, коментират или харесват нещо. Не дават никакъв знак за присъствие, но всъщност разглеждат всичко и са наясно с всеки, който е направил публикация.

– Втората категория нека наречем “Социален” – Има поне 1500 профила в листа си с приятели, като от тях познава реално максимум 300. Прави публикации постоянно, дори за маловажни неща от сорта на “отивам до магазина” и качва снимки от всяко едно излизане с приятели, независимо дали е било в заведение, на разходка или рожден ден. Целта на всичко това е колкото се може повече приятели да харесат публикацията. Това вдига самочувствието и се чувстваш интересен на хората.

– Последната основна категория можем да наречем “Оригинален” – Този тип потребители рядко публикуват нещо, което им се е случило, но винаги публикуват някоя снимка или статус, който са видели някъде и са харесали. Например клиширани неща от сорта на “Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му” и други изтъркани фрази. Също популярно сред този тип потребители е и цитирането на част от текст на песен, най-често поп-фолк.

Разбира се, ако погледнем по-детайлно на Фейсбук поведението на младите, можем да създадем и още категории, но най-общо погледнато това са най-често срещаните типове поведение.

В заключение ще отбележа, че българското интернет пространство и в частност местата, предназначени за млади хора в момента са полета за изява на различни модерни интернет тенденции  . Около 50% от потребителите на много от форумите не са там за да дискутират и обсъждат нещо, а за да си повдигнат самочувствието и за да си създадат желания от тях имидж. За целта се използват различни методи, които в момента са модерни – троленето, несъгласие с форумните правила, спама, който вече не е толкова модерен и други методи, които съчетават по нещо от гореизброените. Разбира се, проблеми във виртуалното пространство за администраторите винаги е имало, и занапред ще има. Разликата е, че с времето тези проблеми ще бъдат различни, според модата, която се създава.