Чукът падна – концертът на HammerFall и Armored Dawn в София

Да си призная, не планирах да напиша този текст. Планът ми беше на 26 октомври да отида в зала „Универсиада“ и да купонясвам по начина, по който знам. Знаех какво да очаквам – висококачествен пауър метъл, демонстриран от величията HammerFall.

Преди да бъдат обявени, не бях чувал за двете подгряващи групи – John Steel и Armored Dawn. Бях си пуснал няколко песни на вторите, но не ме спечелиха и се отказах да ги проуча подробно.

Едно е обаче да чуеш нещо на запис, съвсем друго е да го гледаш и слушаш на живо. Сега ще споделя впечатленията си от протичането на концерта и различни аспекти на събитието.

Първото, което ми се наби на очи, когато застанах пред входа на залата 15 минути преди отварянето на вратите – критично малка беше бройакта на хората, които чакаха да влязат вътре. Повечето кротко си пиеха уиски или бира и се усещаше голяма рехавост. Първоначално си помислих, че немалко вече са пред сцената, но няма как – нали вратите още бяха затворени. След това помислих, че тепърва ще се зададе множеството. Е, не се зададе. И по-късно ще изразя мнението си за основната причина за това.

Трябва да се отбележи, че протичането на концерта мина гладко и културно – нямаше някакви скандали, изцепки или сбивания. В това отношение тярбва да поздравим организаторите от BGTSC.

Аз застанах на втори правостоящ ред, като до края на събитието мястото за правостоящи се напълни едва до половината. За седящите места може би 3/4 останаха празни до края.

Първи на сцената се качиха John Steel. Първото, което ми направи впечатление, бяха качествата на вокалиста – отличен, отработен глас. Това разбира се има своето логично обяснение – David Reece е бил част от групи като Accept и Bonfire. Няма как да е иначе. През цялото време се опитваше да осъществи контакт с публиката, но ефектът беше ограничен. Просто хората не познаваха творчеството на групата и му отвръщаха просто така. Те бяха дошли за друго.  Отделно от това трябва да се отбележи, че вокалът не се чуваше достатъчно силно. Вероятно тук проблемът идва или от работата на озвучителите, или от звукът в „Универсиада“. По-специално внимание трябва да се обърне на останалите членове на групата. За разлика от David, те бяха твърде статични и нямаше комуникация с присъстващите. Като че ли това не беше една група. За да не звуча като критикар, редно е да подчертая, че момчетата имат голям потенциал, добри музиканти са и знаят как се прави музика. Просто има трябва повече сценичен опит, за да бъдат припознати като интересна банда от родните фенове.

След краткия сет на John Steel, на сцената се качиха Armored Dawn. Както казах, бях леко скептично настроен към групата, но бях приятно изненадан. Редица неща ми направиха добро впечатление – бразилците излъчваха и предаваха голяма енергия и те караха да си тръскаш главата, без дори да им знаеш песните. Освен това намирам за голям плюс, че барабаните и китарните рифове бяха изключително мощни и зареждащи, звучаха наистина на ниво. Добро хрумване от стана на момчетата беше и моментът, когато свиренето спря, а на микрофона китаристът си вдигна телефона и проведе следния разговор:

  • „Ало, здрасти, мамо! В момента не мога да говоря, на работа съм.“

След което се обърна към публиката и допълни:

  • „Мама ви праща поздрави“.

Контактът с феновете беше добър, но сравнено с HammerFall имат нужда от още сценичен опит, за да изглеждат по-естествени. Но пътят, по който са поели, е правилният и той ще им донесе този опит. Единственият минус, който мога да посоча, е, че отново вокалистът не се чуваше добре и бе заглушен от останалите инструменти.

След изпълнението на Armored Dawn настъпи кратка пауза, която използвах, за да си купя една бира и да се разтъпча. Връщайки се отново на огражденията търпеливо изчаках HammerFall да се появят. Когато това се случи, сетлистът започна без церемонии – „Hector’s Hymn“ изпълни залата, а публиката запя в хор с Joacim Cans.  Изведнъж някаква мощна енергия се разля в голямото помещение и всички я усетиха. Нямаше човек, който да не пее с пълно гърло. И това важи за всяка една изпълнена песен.

Присъствието на шведите е особено и динамично – докато започнат едната песен и докато ти я пееш с тях, тя вече е свършила и е започнала следващата, която също запяваш. И чувството на прехода от едната към другата е някак естествено. Все едно знаеш, че точно тази песен следва и си подготвен за нея. Не мога да определя на кое парче феновете пееха най-силно, но ако има такова, то вероятно „Last Man Standing“ ще спечели тази класация.

Комуникацията с присъстващите беше изпипана до съвършенство – имаше я в точните количества. Joacim нито беше дистанциран, нито преминаваше в досаждащ флирт с почитателите си. Ако е имало музиканти в публиката, един от уроците, които трябва да са научили от пауър метъл законодателите, е урокът по сценично поведение.

Трябва да приемем като знак на уважение и това, че вокалистът припомни фактът, че е щастлив да е отново „тук след 10 години“. За мен това има още по-голяма стойност, защото моят първи концерт на световноизвестна група беше през април 2009, отново в зала „Универсиада“, отново на HammerFall. Само че подгряващи тогава бяха BloodBound и Sabaton. И избухването тогава беше върховно. Чувството, когато той ти припомня това събитие, е измамното, но приятно усещане, че все едно помни теб, когато си пял същите песни на същите ограждения със същата емоция.

И за да не изпадна в излишна сантименталност, е време да се спра на мнението ми защо в крайна сметка дори половината зала не можа да се напълни. Как е възможно, HammerFall са легенди в пауър метъла, и до днес са хедлайнери на световни метъл фестове?! Те са история. А в същото време не могат да изпълнят една „Универсиада“. (през 2009 г. имаше много повече хора). Да не би изведнъж да са почнали да правят лоша музика?

Аз по-скоро търся причината най-напред в промотирането на този концерт. Понеже шведите са ми сред любимите групи, а и се интересувам от новините в метъл музиката, разбрах за концерта още при неговото обявяване. И знаех, че ще си купя билет, когато той наближи. През целият този период обаче – от обявяването до 2 седмици преди самия концерт – не чух нищо за предстоящото събитие. По едно време изскочи някакъв рекламен спот, който бе публикуван само в YouTube , след това две прессъобщения и край. Все едно ще има концерт на сливенска банда (примерно). А не на величия като HammerFall. Посланието, което достигна до метъл феновете (до които изобщо е достигнало), беше, че ще има пореден концерт на някого. А не, че това ще е СПЕЦИАЛЕН и уникален концерт, на който трябва да присъстват.

Но да не прехвърлям цялата вина на организаторите. Има го и моментът, че от години вече го няма онова усещане в българският фен, че всяка метъл банда е добре дошла у нас и самият факт, че такава ще дойде, е специално събитие. Вече много групи посетиха България, много от тях по няколко пъти. Пазарът започна да се пренасища, на хората започва да им омръзва и да си казват „Не ми се дават пари, тези пак ще дойдат“.

Но държа да кажа нещо много важно – на 26 октомври в „Универсиада“ може да не дойдоха много хора. Но тези, които бяха там, бяха изключително лоялни към HammerFall. Това бяха фенове, знаещи отлично песните на групата и ги пяха с пълно гърло. Joacim Cans и компания трябва да са доволни от този факт. В крайна сметка масовостта на събитието не е равна на лоялни почитатели. А софийските бяха хиперотдадени. Те имаха Heart’s on fire.

Коментирайте чрез:

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Прочетете още:
Печатайте плакати за ефективна реклама!

Ако излезете пред дома си, още на първия стълб или автобусна спирка ще видите дебел пласт от рекламни плакати. Някои от...

Затвори