Battle Beast на фестивала Midalidare Rock in the Wine Valley 2024

Един опит за recap на фестивала Midalidare Rock In The Wine Valley. В едно изречение – събитието беше доказателство, че преживяванията, а не парите те правят щастлив.

Ден 1. Хедлайнери са SCORPIONS

Още е тъмно, когато тръгвам за Стара Загора. Предната вечер съм бил на концерт на KREATOR и AMON AMARTH в Борисовата градина, където ошамарих някакъв, който пикаеше в мивките. Около обяд съм в Стз и идва време за динозавърски голям дюнер за 7 лева. Изяждам го и ми става лошо от толкова храна. Товарим се в колата и потегляме за Могилово. Ремонтът на тесния път, който миналата година обявиха, че ще се случи, се случва точно днес. Все пак се кефим, защото има път.

Пристигаме на къмпинга и разпъваме палатките в средата на поляната. Жегата не прощава и всеки се е спасил както може. Настроението е приповдигнато, защото има много хора като нас, които и миналата година бяха на фестивала и очакват още от същото. Решаваме да отидем до химическите тоалетни. На входа им има пазванти, които ти казват, че трябва да си сложиш фестивална гривна, за да пикаеш. Учудвам се как е съхранил чувството си за хумор след толкова часове на жегата и се оказва, че изобщо не се бъзика. Отиваме до зоната на фестивала, защото така или иначе трябва да си сложим гривните. Връщаме се и с гордост му показваме, че сме с гривни, а онзи вика: „Ааа, не сте с правилните.“ Харесва ми духовитостта му и започвам да се смея. Оказва се, че отново е сериозен – фестивалната гривна не стига, за кенефите имало друга, по-специална. Отиваме да пием вода на чешмата, построена по случай 25 години народна власт и минаваме да ни сложат специалните гривни. Вече не се барахме и пича нямаше как да не ни пусне.

След това тръгнахме да се помотаем из селото и да разучим обстановката. Влязохме в хранителния магазин, в който асортимента се изчерпва с няколко продукта – кисело мляко, бира, вода и безалкохолно. Бабката явно тази година е била предприемчива и е докарала магнити. Виждам, че са на 3 лева и вземам най-първия. Бабето казва: „Може ли само да не е този с цената“. Казвам, че може, но ако не е той, го искам за 2.50 лв. Пазарлъкът не минава и си плащам цената, като вземам и безалкохолно за уискито. Сядаме на пейката срещу кметството и пиенето влиза в нова фаза. По някое време при нас идва някаква бабка с топ пенсионерска рокля. Пита: „Кефите ли се, ве?“. Казваме, че е много яко, а бабката се оказва, че е кметицата. Поговорихме си с нея, тя похвали чирпанския кмет и Руснака, който бил казахстанец и много помагал.

След това не помня какво правихме, но пихме. По някое време стана време за влизане и отидохме да се преобличаме. За който не знае – Могилово е пустиня. През деня живота ти се стича по челото от жега, а след залез се обличаш с 3 пуловера и родопско одеяло. Ние миналата година също не го знаехме, но сега бяхме подготвени, макар че бях само с един суичер – мързеше ме да взема нещо повече.

Фестивала започна да се пълни, а тези с късите гащи 100% идваха за пръв път. Някакви групи вървяха, точно както пиенето. В един момент съм бил на приличен етап, защото обяснявах как Heartless Maddness на DYNAZTY е яка песен. Тя е яка де, но аз съм тук за SCORPIONS, защото като малък ме кефеха. Като дойде време за тях, се намърдахме някъде в средата на хората, а фестивала се пукаше по шевовете. Пред сцената падна един чаршаф с логото на SCORPIONS и започнаха да се чуват викове от феновете. Да, ама тоя чаршаф се заседя 15 минути, половин час и хората започнаха да се изнервят. След 45 минути от сцената някой обяви, че трябва да чакаме още 15 минути и в този момент вече имаше и освирквания, защото това беше единственото обяснение. Като мина час, Клаус Майне излезе и започна да припка по сцената. Изглеждаше като Джо Байдън, но все още го спасява това, че свирят от много години и успява да се държи. Нервността на хората обаче така и не изчезна, защото между много от песните хората просто бяха тихи. Контакт не се изгради и вероятно това е било тъпо и за двете страни. Все пак стандартния плейлист си беше изсвирен, песни като Send me an angel и Still loving you си минаха, а Wind of Change беше с променен текст заради войната в Украйна и дори беше прожектиран украинския флаг. Това е втората група голяма, която виждам открито да заяви позиция по отношение на войната на живо.

След концерта моя човек остана да посреща изгрева за Джулая, а аз отидох да спя, защото ме чакаха още 2 дни. Той ми даде челник, за да си светя в тъмницата в палатковия лагер, но понеже аз съм учил други неща и не можах да го включа. Все пак не се спънах никъде и се почувствах успял от тая работа. Увих се със спален чувал, 3 одеяла и дълъг ръкав и съм спал като принцеса до 7.30, когато дойде време за

Ден 2. Хедлайнери са EUROPE

Хората започват да разбират защо е било закъснението на SCORPIONS. Оказва се, че е имало много хора, които са пътували към фестивала и са ги изчаквали да влязат. Имало е чудовищно задръстване и много народ изобщо не е успял да дойде за концерта. На тях сигурно им е много тъпо, ама аз реших, че ще си спомням за тези събития с романтика, защото фестивала беше в разгара си, а на мен ми беше много кеф.

Сутринта по улиците на селото нямаше никакви боклуци и аз започвам да се чувствам горд, че съм част от рок общността, която е запазила чистота като японец във футболна съблекалня. Влязох в магазина, в който няма нищо и попитах дали имат уиски. Погледнаха ме все едно питам за хероин и надеждите ми изгаснаха. Моя човек се появи след изгрева и каза, че отива да спи в гората. Аз трябваше да реша какво ще правя, за това се изкъпах, сложих чиста тениска на DEADSCAPE и пак седнах срещу кметството. Видях някакви момчета да носят хляб и ги питах откъде са го купили. Казаха ми и станахме големи приятелчета, разговорихме се, а после се оказа, че са до нашите палатки. Моя човек се появи и всички поркахме до някое време, а после аз успях да събера сили и отидох на срещата с LACUNA COIL. В последния момент ми дадоха лист, на който да взема автографи, защото повече ми се искаше да се снимам с тях. Всички от групата бяха ултра учтиви, усмихнати и позитивни и искрено се радваха да видят феновете. Някакъв келеш, сложен за пазвант каза, че снимките са забранени, но до мен имаше момче и момиче, които трябва да черпя бира за това, че успяха все пак да направят снимки. Гледам 50-годишната Cristina Scabbia и си мисля, че много мои съученички са по-лелки от нея и се върнаха детските ми фантазии към нея. Викам: „Виж ся, обичам те откакто съм тийнейджър, а сега те обичам още повече“. Не ми се получи, защото прозвуча като предварително написана реч на Яне Янев, но поне бях искрен и тя като че ли го оцени, защото не спря да се усмихва. Както и всички останали. Разписаха ми се, взех автограф и за моя човек и излязох. Беше най-мръсната жега и започна да ми става зле от обезводняване, но не ми се пиеше вода, защото няма никакъв вкус, а от бирата се пазех, защото днес съм на уиски. Малко по-късно среща имаше и с BLIND GUARDIAN, но аз съм неблагодарник и реших, че ме мързи да чакам. Преди 15 години щях да налитам на бой за такъв тип срещи.

Седнахме да пием в парка и полека се пооправих. След това се насочихме към палатковия лагер, за да си вземем дрехи и да си налеем вода от чешмата (която, който е стигнал до тук и е забравил, е строена в чест на 25-тата годишнина на народната власт), след което се насочихме към фестивала, защото LACUNA COIL излизаха и от много мотане изпуснах Reckless, а тя беше една от песните, които най-много исках да чуя. Мислех да ги погледам и да се качим на хълма да пием, но Кристина Скабия се беше барнала много яко, а изобщо цялата група се раздаде много, радваха се много искрено, а и феновете много добре ги посрещнаха. Изключително приятно впечатление оставиха, а за който не е разбрал от текста – Кристина Скабия още е мега мацка.

Видях някои познати лица в публиката, поздравихме се и минахме през тоалетните. След това реших да се бутна по-напред за BLIND GUARDIAN и по-конкретно за Imaginations from the other side, която изпяха първа. Много ударно появяване направиха, но аз съм от умерените фенове на групата и се изтеглихме да пием на хълма. Минавам покрай барчетата и навивам мацката, която продава, да ми подари една фестивална чаша за бира, защото съм на уиски, а не на бира, а и не ми се дават 4 лева. Те не се навива. Предлагам ѝ 2 лева. Продължава да не се навива. Предлагам й ги в кеш. Навива се толкова лесно, че мен ме хваща яд, че не съм й предложил 1 лев. Така полека дойде време за EUROPE. Оказа се, че знам повече техни песни, отколкото си мисля, но бях си наумил, че ще сляза в публиката накрая, защото няма как да изпусна да видя изпълнението на The Final Countdown. Мушнахме се по към края на концерта и започна да вали. Гърмяните зайци, които знаят какво значи това, рязко започнаха да напускат концерта, но ние решихме да рискуваме, защото се бяхме позастреляли вече, пък и мокър от дъжд не се бои. Времето като че ли поразвали настроението за финала на концерта, а и настина беше тъпичко, защото това не позволяваше афтър парти на рандъм позиция в селото. Но пък беше и много красиво на светлините на сцената докато EUROPE свириха.

Рязко след концерта и ние се насочихме към палатките и започнахме да събираме моите неща и да ги носим в колата. На входа на лагера се образува река и докато минаваме, на глас изразявам съжаление колко му е тъпо на човека, чиято палатка се озова в тази река. В същия момент се хлъзвам и падам по очи в нея. Прекалено съм пил и не мога да намеря достатъчно изразителни псувни, с които да илюстрирам недоволството си от това преживяване. Стигаме в колата и моя човек решава, че ще ходи някъде, не помня къде. Не съм сигурен, че и тогава съм разбрал. Върна се със сандвич с кюфте и картофи, а аз точно от това имах нужда в този момент. Всъщност аз му бях поръчал уиски и той ми донесе едно патронче, което беше поскъпнало със 100% за 12 часа – сутринта беше на 5 лева, вечерта – 10. Реших, че е много и не го пих като протест. Заспахме в колата и се събудихме за

Ден 3. Хедлайнери са HELLOWEEN

Втори ден се събуждам без махмурлук. Настроението е шестица и чувствам свобода. Цялото село е пълно с метъли, има страшно много деца и всички хора са усмихнати, щастливи, някои чуват разговори на рандъм хора и се включват с шега. Никой не го приема като намеса в личното пространство, а като приятелска закачка. Улиците продължават да са чисти, а аз навивам моя човек да отидем за ядене и пиене докато е време. Пак закапа дъжд, а моята палатка е обърната наопаки, за да изтече малкото вода от снощния валеж. Купувам 3 патрончета уиски, 1 бира, 1 хляб, майонеза и някакви зрънчовци и сядаме на беседката срещу кметството да се скрием от дъжда. Веднага след нас се появиха и момчетата, с които вчера се запознахме, дето от къде купихте хляб и т.н. Сядаме и всеки яде каквото намери. Изпивам си бирата и проявявам воля, за да не изпия втора, защото е към 9 часа. Някакъв човек идва при мен и иска да снима трите ми патрончета, били много интересно подредени. Давам му автограф и си пожелаваме хубав ден.

Към обяд отварям първото уиски и единия пич казва на друг да ми пуснат „наща група“. Викам, коя е тя, ве? Казват, MENSTRUAL COCKTAIL. Обиждам се, защото във ФЕН ТВ по едно време много въртях последния им албум и казвам, че това е любимата ми горграйнд група. То е така де. Минаваме на вълна с някакви БГ пънкове, след което ми пускат група, на която вокалистът е папагал. Звучи по-добре от Криско. Следобед е, дъждът по някое време спира, а на мен задникът ми вече се е сраснал с пейката. Минава Мечката, поздравяваме се. Вадим карти и започваме да играем белот. Аз обяснявам как много искам да отида на срещата с BATTLE BEAST, но ме мързи. Никой не изпитва емпатия от това и по някое време се вдигаме, за да се гласим за фестивала. Единственият път, в който станах от пейката, беше, за да отида до тоалетната. Оправяме си нещата и влизаме всички. Охраната е отпуснала мерките и почти не ме провериха. Единия пич ни води по някакъв шано път до сцената, без да се налага да се бутаме сред цялата публика. BATTLE BEAST излизат, a Noora Louhimo е с ултра перверзно облекло и прическа като рога. Признавам си, беше доста стилно. Публиката ги посреща много сърдечно, което очевидно им харесва и взаимната симпатия се носи във въздуха. Казвам на моя човек да снима задника на Noora, защото телефонът му прави по-хубави снимки от моя.

По някое време се мъчи да вали, а аз се мъча да си облека дъждобрана. Не ми се получава и някакво момиче вижда това и се присяга да ми оправи ръкава. Благодаря ѝ. Сетът на финландците приключва неусетно и ние се мушнахме по-централно, вече на 3-ти ред. Някакви хора виждат тениската ми на DEADSCAPE и повдигат темата. Вече съм на 2 патрончета уиски и започвам да развивам теорията си как родните банди трябва да се подкрепят и т.н. клишета, които са си точно така. Появява се момче със същата тениска на DEADSCAPE. Оказва се, че това е барабанистът им и казвам да прати поздрави. Той прави наша обща снимка и я праща в общия им чат. Казвам му, че са яки и си вадя документите. Вътре има 3 перца – 1 от концерта на FIVE FINGER DEATH PUNCH и 2 от концерта на DEADSCAPE, когато подгряваха DRACONIAN миналата година. Той се кефи и го снима. Разговаряме се набързо, но EPICA излизат и погледите се обръщат напред, по-конкретно към Simone Simons. Винаги са ме кефили как звучат, но липсва нещо, което да ме направи голям фен. В един момент и аз не знам защо стоя отпред, вероятно за да гледам Simone по-отблизо. А може и защото така е било писано. С други думи, тук пропускам част от историята и ще кажа направо за HELLOWEEN – много пеене, опит, балони и всичко както си трябва. Пеят Forever and One и ние се кефим. По някое време съжалявам, че няма да изпеят A Tale that wasn’t right. Да бе, как няма да я изпеят? Това е като Сашо Роман да не изпее Мой ангеле! Свършва концертът и сядаме да си заредим телефоните. Много ми се прави афтър парти, но сутринта трябва да тръгваме по-рано и се прибираме към колата. Аз завалям думите и не знам защо точно. Срещаме някакви познати и минава още време. Накрая се добрахме до колата, и така посрещнахме днешния ден, в който ви занимавах със съкратената версия на моята история от тазгодишния фестивал Мидалидаре.

Ако трябва да бъда по-сериозен, бих казал, че това събитие има целия потенциал да стане новата Каварна – малко населено място, яки групи и чудесно преживяване. Усмихнати хора, от 3-годишни до 103-годишни фенове, висока култура на посетителите. Тази година бях на феста заради удоволствието и много по-малко заради групите, но съм впечатлен много от някои от тях, най-вече от LACUNA COIL и BATTLE BEAST. Изключително топло отношение и искрена радост от срещата с феновете. На този фон SCORPIONS бяха като призраци. Може би да стана така и заради организацията. По много направления си личеше, че никой не е очаквал толкова много хора, или ако ги е очаквал, си е мислил, че ще заемат много по-малко място. Същото беше с палатковия лагер и бирите. Но като изключим тези неща, организацията беше на добро ниво, тоалетните се чистеха редовно, макар че все бяха мръсни, а тази година имаше и топла вода в душовете. Имаше подобрения спрямо миналата година, което издава сериозни намерения на организаторите. Дано фестивалът се превърне в традиция, защото преживяването е наистина невероятно.

Peace and keep rockin’