Защо липсва доверие към родните промоутъри?

Никой не може да отрече, че икономиката и бизнесът ни са на отчайващо ниво. Накъдето и да погледнем – хранителна промишленост, тежка промишленост – всичко е в плачевно състояние. Същото можем да кажем и за една по-особена индустрия – музикалната и конкретно промоутърската. Особено сред организаторите на метъл събития. След обявяване на концерт на известна група в България, невъзможно е да не се чуят коментари като „Аз ще си купя билет на място“, „Ще изчакам да наближи концерта“ и подобни. А всички знаем, че билетите на място винаги са по-скъпи. Какво ги подтиква да чакат последния момент, за да си купят пропуск? Какво кара хората да не вярват на промоутърите? На този въпрос можем да си отговорим като се върнем малко назад във времето.
Най-пресния случай, който предизвика скандал, е отмененият концерт на Gorgoroth и Vader, който трябваше да се състои на 2 декември в София. Вместо концерт, голяма част от феновете получиха настинка срещу платения вход. Защото стояха на студа няколко часа пред зала „Юбилейна“ в очакване на любимите си групи. Едва след това организаторите от Most of Evil обявиха, че концерт няма да се състои. Впоследствие всички разбраха, че виновни са самите промоутъри, а не техните партньори. И нищо – концерт не се състоя, а парите още не са върнати на хората. Е, възможно е собственикът на компанията Ганьо Куршумов да е имал абитуриентка и да са му трябвали пари. От кого да ги вземе, ако не от бизнеса си. Макар и да трябва да ощети няколкостотин души. 
Ето този скандал срина тотално авторитета на Most of Evil и подкопа доверието на феновете у родните промоутъри. Но за да не каже някой, че се опирам на единствен случай, ще дам още примери за не особено коректно отношение на Ганьо и приятели към феновете и групите. През септември  2011 същата компания организира концерт на Samael. Концерт се състоя, но скоро се появи информация, че групата още не е получила цялата сума, която Most of Evil им дължи. А нека се върнем още назад – през 2010 имаше още случаи с провалени концерти, организирани от вече споменатия промоутър. Можем като пример да посочим Behemoth и Fear Factory. 
Човек като чуе тези факти, започва да се чуди кои концерти, организирани от тази фирма са повече – състоялите се или несъстоялите се.
Но все пак тази гавра с музикалния бизнес едва ли е достатъчна, за да изчезне напълно доверието на българския метъл фен у родните организатори. Да, всичко изброено до тук е дело на Most of Evil, но далеч не е всичко, което можем да посочим. Ами пропадналият концерт на Anathema, организиран от Нова Музикална Агенция през 2010? Ами на Katatonia? Ами отпадането на фестивала Sonisphere през 2011, в който Balkan Entertainment претърпяха пълен провал?Всичко това доведе до явлението днес хората да не вярват на българските промоутъри. И не е без основание.
Без да бъда адвокат на никого, смея да твърдя, че единствените организатори в България, които работят наистина качествено, това са Loud Concerts. До миналата година те организираха концертите на Kavarna Rock Fest и оплаквания не са се чули. На 26 януари трябваше в София да се състои концерт на Tarja Turunen, организиран от същите промоутъри. За съжаление в деня на концерта снегът блокира певицата и екипът й в Румъния и беше невъзможно събитието да се състои. Но Loud Concerts подходиха изключително професионално като осигуриха чартърен полет за бившата вокалистка на Nightwish от Букурещ за София и концертът се състоя още на следващия ден. 
Дали останалите  не трябва да вземат пример от горепосочените организатори? Определено трябва, поне ако искат да продължат да съществуват и ако претендират да са сериозен фактор в музикалния бизнес. В противен случай ще загинат по същия начин, както загинаха много български предприятия – презрени и останали с обещания към клиентите си.

Коментирайте чрез:

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Прочетете още:
Сър Стенли Ройс - Бащата на грубия секс
Поредица Сър Стенли Ройс – 1-ва част – Песничката

Признавам си - една от причините да дам старт на тази поредица чак сега е мързелът. Клиповете са направени през...

Затвори