– В добро настроение сме въпреки тежките и кризисни времена. Вчера бяхме в Свищов, концертът там беше прекрасен. Всички сме здрави, готвим нова продукция, така че сме в отлично настроение.

– Самият факт, че публиката е дошла на концертите ни, това значи, че тази публика се е самоподбрала. Това са качествени и интелигентни хора. Такава е нашата публика. Състояща се от хора, които се интересуват от историята, от своя корен. Една чудесна публика. Ако има проблем, то той не е в хората, които идват на концерта, а в тези, които въобще не ги интересува тази материя. Историята и родолюбието са мръснишки думи за много хора, така че всичко е наред с посетителите на концертите. А и тези концерти плюс това не са в зали. Все още не можем да разберем на колко хора, които имат тези качества, можем да разчитаме. Знаем, че има много фенове, които обичат групата, но не всички отиват по късните клубове, защото този начин не е много добър за концертиране. В заведенията се налага да плащаш допълнително за консумация. И все пак, забелязал съм, че родолюбците на този етап не са достатъчно в България, за което много съжалявам.

– До няколко месеца ще излезе рок операта „Съкровището на Шишман“.Това ще бъде продължение на албума „Св. Патриарх Евтимий“, но в този вече ще има драматизация, ще има актьори и ще бъдат включени още 4-5 нови песни, защото има включени нови образи освен тези на Евтимий, Баязид и на Шишман. Доста добри и известни актьори ще участват в този спектакъл. Общо взето един добър мюзикъл се очертава, като отново ще действаме сами, няма кой да ни го направи. Това е най-новото, което ще извадим и заради него ще забавим „нормалната“ продукция. Имаме диск, който трябваше да излезе пролетта. Ще го пуснем есента, така че тази година се очертава да е с две продукции.

– Само с уговорката, че съм последният останал от тях. Всички от онези, „първите“ Епизод, си тръгнаха 2 години след като групата беше създадена, защото отидоха в емиграция. Те си тръгнаха групово, не са били с нас да създаваме нещо в течение на години и един по един да си отиват. От тогава започна трудният път. Първият китарист се върна за малко и оттам нататък минаваха хора, които просто изпълняваха музиката. Трябва да го призная, защото винаги съм премълчавал този факт, че аз пиша песните на групата.

– Само няколко мои текста има. На мен ми е много трудно да пиша текстове и не съм добър в това. Не мога да се сравнявам с класиците и за това обичам да работя с големи поети, защото те са много добри. А иначе по време на „първите “ Епизод за 2 години се случиха много, много невероятни неща. Един от най-интересните спомени в онези времена е как точно на 10 ноември 1989 г. имахме концерт и при мен дойде един журналист, когото познавах от тогавашното Държавно радио. Дори си спомням името му, Емо Братанов. Дойде и ми казва на ухото: „Мони, бай Тошо падна“. И аз викам: „Как така?“. „Ами така“, отговори ми Емо. В следващия момент гръмна някаква бомбичка от пиротехника и запали една завеса. Някакво съвпадение на случаи – бай Тошо паднал, запали се завесата, гасихме и накрая момчетата бяха останали с такова хубаво впечатление като се случват такива неща, че хванаха секири и пред хората разбиха едни ламаринени сандъци с осветление и монитори. Всъщност това бяха мотики, които бяха ни направили в една ковашка работилница на Лъвов мост. С тези мотики нацепихме всичко пред хората и те бяха много щастливи, че тогава лудувахме така. Това от онзи период съм запомнил много ясно, как на 10 ноември се случиха тези неща. Иначе какво ли не сме правили, те бяха хора на купона, тогава не ни пускаха никъде, ние си правихме ъндърграунд концерти, въобще нямахме достъп до звукозаписни студиа. Сещам се също когато ни поканиха от БНТ, ние отидохме с въжета, вместо с каиши на китарите. Тогава пак със същите брадви им нацепихме студиото. Те изобщо не бяха съгласни, но ние го нацепихме. Предаването се казваше „Формула 5“.

– Онова беше купон! Просто да си посвирим, да се позабавляваме, но направихме наши песни. Сега отговорността е съвсем различна. Реализирах детската си мечта да напиша музика по текстовете на любимите ми поети. Съвсем различно е, защото тогава беше лесно. Сега е трудно да оцелее една група, която прави авторска музика и то по такива текстове, които са сложни. Където много хора те ритат, гонят те. Където толкова правителства те цензурират. За 8 години 2 български правителства ни налагат цензура заради това, че тревожим „някакви малцинства“, както се изрази един български политик. Как сме ги тревожели като сме създавали музика по тези текстове. Ако в някоя друга европейска държава някой беше написал музика по текстове на Шекспир или Гьоте примерно – тези хора щяха да бъдат доста по-добре. А ние тук не само че не видяхме нищо добро, ами ни цензурираха. Не сме канени на нито един национален празник от държавен служител за 12 години. Когато десетки хиляди български деца научиха тези песни и текстове по този начин. Така че няма място за сравнение. Тогава купонясвахме, бяхме щастливи, беше хубаво. Сега ми е тежко, много тежко, когато очите ми виждат тези неща.

– Затисната е. Върху нея има огромен капак, всичко е запушено. Трябва да се помогне, говоря за младите. От старите банди кой колкото е оцелял – оцелял, те вече имат повече опит. Но има проблем с младите хора, на които трябва да се помогне. Да знаят какво да правят и да започнат да създават българска музика.

– Много простичко се получи. Решихме да не правим съвсем типичен албум. Събрахме „по-ежедневни“ текстове. В него има дори песни за любов, колкото и да си мисли някой, че Епизод не могат да създадат подобни песни. С Данчо нещата се получиха много просто. Той пътуваше с нас, когато нямаше концерти със Сигнал и чу песента „Вярност“, която изпълнява в албума. За пръв път я изпълнихме в Чирпан. Тогава каза: „Мони, тази песен е много интересна“. Отговорих му:“Добре. Щом ти харесва защо не я направиш за албума?“. И той се съгласи. А човекът, който ни даде песента „Неспокойни дни“ беше гост композитор и помоли Звезди да я изпее, защото тя по принцип е за глас като неговия.

– Всички музиканти и музикалната критика бяха „За“ този албум. Освен за някой, който има капаци на ушите си и иска да слуша само патриотика. Ние не сме казали, че само патриотика можем да правим. Ние сме широкоскроени хора. Аз мога да създавам всякаква музика. Така че тези песни се приемат добре и публиката ги пее. Трябваше да имаме такова издание, дори аз самия бях решил, че трябва да имаме един „по-широк“ албум. Така че няма никакъв проблем.

– Да се множат, да обичат родината си. Да се грижат за себе си и за нашия род, за нашия, българския корен. Да не им пука за други народи, защото никой не мисли за нас. Всеки мисли за себе си. Всеки народ, всяка нация си има своя култура и музика. Ние в момента страдаме дълбоко, защото се отчуждаваме максимално. Малко са хората в България, които се сещат за своя род и култура, а без това ние сме загубени.