За Петър Волгин и свободата на словото

Журналистът и водещ на радиопредаването Деконструкция по БНР Петър Волгин

В последните дни все по-активно се обсъжда предаването „Деконструкция“ на радиоводещия Петър Волгин, което се излъчваше по БНР и беше спряно „временно“, за едномесечния период на предизборната кампания. Безспорно Волгин беше недолюбван от много хора, като също така имаше и слушатели. „Противниците“ му изявиха задоволството за този ход на БНР като си пожелаха това сваляне от ефир да не е за един месец, а перманентно. Да видим обаче нещата извън рамката „Деконструкция/Волгин“.

Не харесвам Волгин като журналист. Но това не е причина той да не изразява позицията си. В сегашния момент, когато обществото се поуспокои след оставката на Пламен Орешарски и идването на служебното правителство начело с проф. Близнашки, изглежда удобен момент да бъде премахнат „неудобния“ журналист под претекст, че беше против протестиращите в последната повече от година. А това какво означава? Че мнението на тези, които не подкрепяха протеста, е символично „порязано“.

Последният човек съм, който ще оплюе протеста, още повече, че съм част от него. Но има хора, които искрено не го подкрепят, макар да са малцинство. За НЕискрените знаем достатъчно. Но как мога да бъде сигурен, че ако утре и аз създам свое предаване (вестник, телевизия и т.н.), няма в един момент някой да ми каже: „Спираме предаването ти „временно“? Днес посягат на един журналист, утре могат да посегнат на всеки, който подкрепя някаква идеология? Предлог винаги може да се намери, но не сме в тоталитарни времена, за да търсим за какво да се хванем, за да уволним някой неудобен на Партията.

Както вече поясних, не става въпрос за Петър Волгин, а за свободата на словото. Защитавам именно тази свобода, а не Волгин. Това действие е акт на цензура, независимо към кой журналист е насочено. Ще приема спирането на което и да е предаване само ако неговият създател и водещ реши да се оттегли доброволно или е нарушил Етичният кодекс, а не защото „има предизборна кампания“.

Волгин може да не е прав в много свои изказвания, според много хора дори е платен. Може и да е такъв. Аз също не харесвам определенията му към протестиращите. Но утре може на негово място да е всеки журналист или гражданин, който изразява свободно мнението си. За да илюстирам основната теза на коментара ми прилагам ето този цитат, който е на германския пастор Мартин Фридрих Густав Емил Нимьолер и се отнася за нацистите:

„Когато те дойдоха…“
„Когато нацистите дойдоха за комунистите, Аз мълчах; Не бях комунист.
Когато дойдоха за социалдемократите, Аз мълчах; Не бях социалдемократ.
Когато дойдоха за профсъюзните дейци, Аз мълчах. Не членувах в профсъюз.
Когато дойдоха за евреите, Аз мълчах. Не бях евреин.
Когато дойдоха за мен — вече нямаше кой да протестира.“

Коментирайте чрез:

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Прочетете още:
Циганите – основен проблем на българския преход

Един от най-сериозните проблеми на българския преход е този с т. нар. малцинства, и най-вече с циганите и по-точно –...

Затвори