Вие пазарувате – ние ви шпионираме

Клиентска карта за супермаркети Billa

В България стане ли въпрос за подслушване и следене, веднага всички се сещат за социализма и Държавна Сигурност. Знаем, че тогава всичко се е подслушвало и записвало, но, видиш ли, вече е демокрация и тези неща са история. Обаче се появиха ГЕРБ и ни върнаха в комунизма, но народът ги свали и новото правителство спря да подслушва.

На някои от вас може би не им се вярва, но масово разпространеното виждане е точно такова. И е евтина лъжа, ако някой каже, че само ГЕРБ били следели. Истината е, че изтеклите записи в медиите по времето на кабинета “Борисов” представляваха ни повече, ни по-малко чисти компромати. Ако през останалия период на демокрацията у нас не се подслушваше и следеше, за какво тогава изобщо съществуваше НСС, а днес ДАНС? Защо съществува ДОТИ (бившата СДОТО)? ДАНС реално е днешната ДС, с известни промени (например няма Шесто управление, което беше политическата полиция) и не съществува нито една държава по света, която да няма разузнаване.

Но в тази статия няма да говорим за службите. По-скоро ще говорим как доброволно предоставяме информация за себе си, която се събира и обработва, като ние дори не подозираме за това. И не къде да е, а в супермаркетите.

Може би звучи налудничаво да ви говоря как “Билла” ви подслушват и следят и ви отнемат правото на личен живот, но истината е, че тези големи вериги знаят адски много информация за много от нас. В следващите редове ще разберете как се случва това.

Повечето от нас притежават клиентски карти към големите вериги магазини, например споменатата “Билла”, “Пени маркет” и др. Служителите в тези магазини ни обясняват как можем да спестим пари ако ги използваме, като трупаме точки и получаваме отстъпки. На места се нарича “Клубна карта”, а притежавайки такава карта, вие ставате член на клуба на лоялните клиенти. И понеже човек е социално същество, вие се чувствате щастливи, че сте в този клуб. Не знаете защо точно, но просто се чувствате щастливи, че сте част от някакъв клуб, част от определена общност, която е по-специална.

Но това не е всичко, което ни “дава” тази карта. С нея ние “спестяваме” пари, които, ако бяхме в друг магазин, щяхме да изхарчим. А спестените пари са спечелени пари. Това се опитват да ни внушат маркетолозите на съответните компании, докато ние, трупайки нищожните стотинки в картите си, си мислим, че сме изиграли фирмата с тези 2 точки, които печелим. И за да спечелим още 2, се връщаме отново и отново, за да спечели отново супермаркетът, а ние отново да си тръгнем с празни джобове. Ето това е философията на тези клубни (клиентски) карти, от които, общо взето, нищо не печелим. За сметка на това пък собствениците печелят много. Но няма да обръщаме внимание на този аспект на картите. Ще се спрем на друго.

На всяко пазаруване в тези вериги касиерката ви пита: “Имате ли клубна карта?”, вие казвате “Не”, след което идва репликата “А желаете ли да си направите, така ще спестите пари”? Чувайки това, вие може да се замислите и да си направите такава карта веднага. Ако не стане веднага, може да е на втория или третия път. Но когато ви се натрапва при всяко пазаруване, накрая се съгласявате да ви бъде издадена такава карта – дали вече от досада, дали защото вече сте се убедили, че наистина бихте били на печалба – няма значение.

И тук започва всичко – най-напред ви се дава бланка, в която трябва да попълните имената си, адрес, телефон, имейл, статус и друга лична информация, която предоставяте без изобщо да се замисляте. Правили сте го къде ли не, по всякакви институции, та тук ли ще си кажете “чакай, защо трябва да им давам такива данни”.

Така, вече от (да речем) “Билла” имат вашите лични данни. От тук нататък какво следва? При всяко пазаруване вие представяте специалната карта, която минава през магнитно устройство, а нерядко плащате и с кредитна или дебитна карта. Това какво означава? С всяко маркиране на касата на тези карти, веднага се отбелязва информация – номерът на вашата кредитна карта и банката, към която е тя. Възможно е да се записват и други данни. Клиентската карта – в нея вече има личната информация, а при пазаруването се отбелязва – дата, час, място и какви продукти сте закупили – хляб, мляко, сапун и т.н. Всичко това отива в базите данни на фирмата и се записва.

А вие пазарувате вече 5 години от супермаркета, който е до вас – близо е и има избор. А щом можете да платите с банкова карта и да спестите пари с клубна карта – защо да не го направите. Представете си сега колко много информация сте предоставили на тези фирми срещу жълти стотинки. “Какво от това, аз не съм направил нищо лошо”, ще си кажете вие. “Хората събират информацията, за да знаят как да коригират политиката си и да подобрят качеството на услугите и продуктите си”. Нещата обаче не стоят по този начин. Ако разгледате всичката информация, събрана за вас през тези 5 години, ще останете притеснени. В нея ще видите собственото си досие на личния живот. В него по дати ще разберете какво сте яли и пили, къде сте ходили и кога сте чистили. От тези данни собствениците на компанията ще могат да разберат кога ви се е родило бебе или кога сте сменили жилището си. Как? Когато започнете да купувате памперси и бебешки пюрета, очевидно имате нов член в семейството. Ако изведнъж започнете активно да пазарувате от друг обект на същата верига супермаркети, то очевидно сте сменили местопребиваването си. А ако често харчите пари за кучешка храна, то най-вероятната причина за това е, че сте се сдобили с куче за домашен любимец. Всичко това се записва в базите данни на компаниите.

От вашите покупки супермаркетите могат да разберат какво е вашето здравословно състояние, накъде върви сексуалният ви живот, дали сте диабетици, какви са доходите ви, а от там – и вашето място в социално-икономическия живот. Тези хора знаят всичко важно за вас. Много повече, отколкото си представяте. Не забравяйте, че не сте анонимният потребител, който скоро си е купил куче – още в началото сте дали имената си, адреса, телефона и т.н.

Ако и тази, според мен брутална, намеса в личния ви живот не ви накара да се замислите и си кажете “какво толкова, те са бизнесмени, интересуват ги само парите”, то има още какво да научите. Въпреки, че информацията уж е защитена по ЗЗЛД (Закон за защита на личните данни), нещата не стоят точно така. Под предлог, че наистина се стараят да подобрят услугите си, тези фирми продават вашата информация например на различни производители на продукти, доставчици и т.н. Вече опасността личната ви информация да попадне в неподходящи ръце се повишава.

И това не е всичко. Както знаем, всяка партия провежда предизборна кампания. Също така всяка партия има своя “таргет група”, група от населението, към която насочва посланията си. В последно време у нас партиите насочват тези послания към бедните и социално слаби хора, защото в България тази група става все по-голяма. Но как политическите организации да знаят къде каква социална група има, кой с какви доходи разполага, за да имат предвид какви точно послания да отправят и по какъв начин да се обърнат към тези публики? Е, вече посочихме, че супермаркетите най-добре знаят вие към коя социална група спадате. Защото имат информация за всяка вафла, която сте закупили. А в своята база данни те имат и много друга разнообразна информация за огромна част от населението на вашия регион. Коя държавна институция ще може да изготви толкова подробен доклад за когото и да било? А ако политиците не могат да си позволят сума, която би изкушила тези търговци, то кой друг би могъл да го направи? И това не е лъжа – собствениците на тези вериги продават събраната информация както на политици, така и на други групи, които се интересуват от вашето “досие”.

В САЩ например по време на предизборната кампания на Джордж Буш доброволци масово разпращат писма по пощата на избирателите с различни послания, съобразени именно с техния начин на живот и социалния им статус. Голяма част от тази информация е събрана именно благодарение на клиентските карти на хората. Такива примери могат да се дадат и за Великобритания. А това се водят развити демокрации. При това положение можем да си представим у нас злоупотребата с личните ни данни от страна на политици и големи бизнес играчи на какво ниво е.

Колкото и да звучи странно, веригите супермаркети разполагат с информация, за която тайните служби могат само да мечтаят. И всичко това се случва с нашето съгласие! Мислейки си как ще спестим пари от покупките си, ние даваме най-ценното в днешно време – личните си данни, почти безплатно на търговците. Въпрос на личен избор е дали от сега нататък ще използвате клиентски и дебитни карти в големите вериги магазини или ще преустановите употребата им. Колко лева струва личния ви живот?

 

Коментирайте чрез:

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Прочетете още:
Сър Стенли Ройс ще се среща с кмета на Габрово за откриване на нова тенис зала.
Сър Стенли Ройс – част 6 – За Волен Сидеров

Работата става напечена. Сър Стенли Ройс е може би единственият българин, който смее да се изправи срещу Волен Сидеров -...

Затвори