Балканджи: „Концертите ни преминават като на един дъх“


Балканджи е българска рок група, успешно съчетаваща твърдото звучене с българските етно/фолк ритми. Няма почитател на рока у нас, който поне да не е чувал за бандата. Представям ви интервю с Николай Баровски (клавири, вокал, кавал) и Явор Пачовски (клавири).


1. Разкажете ни, как избрахте синтеза между фолклорна и рок музика за начало на вашата кариера и кой даде идеята за тази насока?
Н.Б.: След няколко преработки на народни песни и експериментални комппозиции в далечното лето 1999-то се получи резултат, който звучеше добре и беше доста нестандартен за онова време. В този период експериментирахме и с други стилови комбинации, бяхме оркестранти в духов оркестър, акомпанирахме училищен хор, но тази комбинация от народна музика с рок и метъл звучене се оказа най-интересна за близките ни приятели, на които пускахме разработките си.
2. Първата ви песен „Аз тебе, либе, съм залюбил“ е по поръчка на поета Косьо Николов. Как стана така, че група, която няма никакви издания, е потърсена да композира песен по стихотворение?
Н.Б.: Случайно. С Косьо Николов се запознахме инцидентно в кварталната книжарница. Заговорихме се за това-онова, стана въпрос и за музика, пуснахме му нашите записи и това беше пресечния момент. В момента, в който чу първите акорди, Косьо ни показа неговата поема и ни покани да напишем песен по нея. Ние приехме и това окончателно затвърди решението ни да работим в този стил.
3. През 2001 година печелите първо и второ място в конкурс на Националното Радио „Хоризонт – Пролет“. Как постигнахте толкова бързо тези успехи и как се чувствахте през цялото това време ?
Н.Б.: Ако трябва да сме по-точни, през 2000 година бяхме на второ място, а през 2001та година бяхме на споделено първо място. Въпреки, че тези награди не ни донесоха “слава и пари”, както обикновенно си мислят хората, те за нас бяха много важна крачка на признание. Те показаха, че такъв стил музика, колкото и странна и нестандартна тогава да беше, се харесва на слушателите и би имала бъдеще. Това ни амбицира да продължим творчеството и да запишем първия си албум.
4. Трудно ли ви беше в началото да се сработите като група?
Н.Б.: И да и не. Творчеството винаги е било голям купон. Никога не сме се ограничавали в рамки какво и как да правим, за да е трудно. От друга страна барабанистът ни Александър Стоянов беше в САЩ, басистът Владимир Левиев в Япония и творческият процес обикаляше целия свят с помощта на интернет. Трудностите по-скоро бяха в сглобяването на състав за свирене на живо, предвид отсъствието на барабаниста и басиста. Не беше лесно да се намери барабанист, който едновременно да има метъл постановка и да може да свири сложни неравноделни размери. Много хъс и енергия ни донесе и оперната певица Инна Занфирова.

Я.П.: Аз заедно с Вальо и Теди се присъединихме към групата след излизането на първия албум. Тогава не беше лесно, защото трябваше да се сработим заедно с останалите от бандата, които вече имаха известен опит. Тогава ситуацията около групата беше много динамична и за кратко време успяхме да изградим облика на групата, който е и до днес.
5. Какво беше изживяването, когато пипнахте за пръв път дебютния си албум „Пробуждане“?
Н.Б.: Окриляващо. Най-после. След перипетиите по записването му, когато дни преди да го издадем, ни откраднаха компютъра и се наложи да започнем всички записи от начало. А и първият албум е нещото, което поставя една група в мястото на музикалната история.
6. В България все повече се говори за фолк и паган метъл, но все още не са много групите в този стил. На какво се дължи това според вас?
Н.Б.: На българите ни се удава малко по-трудно да се освободим от оковите на популярното и на подражанието. Български фолк метъл не може да се прави с копиране на чужд фолклор. Това пък значи, че музикантите хем трябва да са запознати добре с нашия фолклор, хем да чувстват рок и метъл музиката в кръвта си. Такива хора съсем не са много, а и знаете, че почти всички фолклористи залитат към чалгата, като по-печеливша.

Я.П.: Голяма част от групите на родната сцена предпочитат да правят авторската си музика в по-модерни стилове и респективно не се обръща достатъчно внимание на фолк или етно метъла. Това до известна степен се дължи и на възприятието на публиката, която сравнително лесно възприема по-модерното, алтернативно звучене.
7. Имате ли си своя любима песен от вашето творчество?
Н.Б.: Звездица
Я.П.: Да, „Кога ме черна”
8. През 2005 г. един от основателите на групата е арестуван в Гърция по фалшиво обвинение за пренос на фалшиво евро през границата, вследствие на което е оправдан. Разкажете ни малко повече за този случай? Защо беше несправедливо обвинен? Как се чувствахте останалите членове на групата?
Н.Б.: Този член бях аз. За конкретния случай не ми се говори, освен че близо година и половина прекарах в арест в Гърция и благодаря изключително на всички членове на групата за огромната подкрепа.

Я.П.: Определено това беше един тежък момент за всички в групата, като през това време ние се опитвахме максимално да привлечем вниманието върху този случай. В крайна сметка временното отсъствие на Ники доведе до промяната в състава, като по това време се присъединихме с Вальо и Теди.
9.Какво искате да изразите чрез музиката си?
Н.Б.: Хм! Много всеобхватен въпрос 😉 Емоция, енергия, идентичност, фантазия.
10. Кое смятате за свое най-голямо професионално достижение?
Н.Б.: Трудно ми е да определя. Може би самият факт, че сме група от непрофесионални музиканти, а успяхме да се наредим на музикалната сцена и публиката ни познава и харесва.
11. Какви са Балканджи зад сцената? С какво се занимавате извън музикалната дейност?
Н.Б.: Архитект съм. Денят ми обикновенно преминава в преговори, чертане, обикаляне по строежи. Но остава и време за творчество J .

Я.П.: Аз сe занимавам с търговия на метали – тежки, леки… всички видове!
12. Често в творчеството ви можем да срещнем митични същества и герои – Крали Марко, самодиви, змейове… Това е доста интересна тематика, как се насочихте към нея?
Н.Б.: Повечето от тези образи са превъплъщение на нещо по-велико, и това е ЛЮБОВТА. Това е един начин да пеем за истинска любов без да звучи сладникаво.
13. В последно време често изнасяте клубни концерти. С какво се сблъсквате, когато се изправите срещу феновете? Какво е тяхното, а и вашето настроение?
Н.Б.: Насторението винаги е страхотно. Концертите преминават като на един дъх. Ставаме едно с публиката,а това не може да се опише – всеки трябва да го почувства сам.

Я.П.:  Публиката усеща настроението на сцената, а то обикновено е изключително забавно и приятно!
14. Да очакваме ли скоро нов албум от Балканджи?
Н.Б.: В момента работим по нови композиции за сингъл, който ще бъде предшественик на следващия ни албум.
15. Бихте ли казали нещо на потребителите на Dark-Date.net ?
Н.Б.: Да открият себе си, да открият истинската си половинка, да открият любовта.

Я.П.Rock on! И подкрепяйте българската музика!


Интервюто е взето за българската онлайн метъл медия Dark-Date.net

Коментирайте чрез:

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Прочетете още:
Нови явления и типове поведение сред младите в Интернет

Широкото потребление на интернет услугите достигна у нас сравнително скоро. Логично беше предимно младите хора да започнат да се възползват от тези...

Затвори